Православен свещеник за валдорфската педагогика
Защо един православен учител, един православен свещеник трябва да се запознае с Валдорфската педагогическа система? Причините за това са няколко. Както вече беше отбелязано на този семинар, днес няма изградена задоволителна концепция за православно образование, освен това подходите за създаването на такава концепция са доста противоречиви. Така че опитът на педагогиката, макар и неправославна, развита именно като цялостна система, може да се окаже интересен.
Имайки известен опит от участие в миналото. При тях познаването на това чувство е замъглено, явно от антропософията. Освен това, ако се обърнем към историята на антропософията у нас, то странни неща се случват с един българин, който започне да учи антропософия. За Запада не знам. Тук срещнах западни антропософи, но те съвсем не правят такова плачевно впечатление като българските антропософи. българският антропософ е напълно обсебен човек. Те, следвайки това учение, търсейки окултно посвещение, напускат жените си, напускат децата си. Те страдат от някакви непонятни болести, които не е ясно как да се лекуват. Имам редица познати, на които им се случиха ужасни неща, след като започнаха да учат в Академията по евритмия Щайнер в Москва. Българските антропософи принципно не могат да бъдат църковни хора (самите западните нямат такъв проблем). Църквата и антропософията са несъвместими. Нашето духовно познание се развива предимно в смирението и то не може да бъде разбрано по друг начин. Дори да знаем нещо и същевременно да грешим, знанието ни се превръща в своята противоположност, носи ни вреда, а не полза. А за антропософите духовното познание е абсолютна ценност и затова, когато се опитате да говорите с антропософ, кръстен вНа православната църква и на тези, които я посещават, той казва: „Как ще казвате, че не съм църковен, а ходя, причастявам се“. - Казах му: "Казахте ли на свещеника на изповед, че вярвате в прераждането, за вашите вярвания, за вашата вяра в окултното посвещение?" „Е, казва той, защо ще го казвам на свещеника, ще му кажа какво може да понесе, а това, което не може да понесе, само ще навреди на душата му.“ Просто е невъзможно да се обясни нещо тук, защото се оказва, че ти говориш на марсианския език за него, той просто не те разбира.
Какви са отличителните черти на антропософската педагогическа система, наречена Валдорфска педагогика? Учението за човека като духовно същество, идващо от духовния свят, въплъщаващо се на Земята и развиващо се на Земята в съответствие с някакви закони, води до забележително следствие. Антропософите винаги са обръщали голямо внимание на антропологията, на етапите на човешкото развитие. Те щателно изследват как се развива вътреутробно детето, как се ражда, какви са първите прояви на психичния му живот. И много често, понеже не гледат на това механично, както е направила науката през 19-ти и в нашия век, са забелязвали неща, които никой не е забелязвал.
От първи клас децата във валдорфските училища се учат на изкуство, задължително музика, пластични движения, задължително рисуване, творчески ръчен труд. В началното училище таблицата за умножение се предава чрез ритмично физическо възпитание. Когато умножат по три, скачат до три в ритъм на валс, когато умножат по четири, танцуват нещо в четири четвърти и т.н. По този начин те минават таблицата за умножение и не изпитват смачкването на естествената физическа нужда от движение.
Ами децата, коитоне харесват, например, нито физика, нито геометрия, да учат физика или геометрия за един месец. Затова не скучаят, защото това се превръща в основен бизнес. Когато човек се занимава с нещо като основно, тогава той вече работи като изследовател, не скучае. Тези два-три часа на ден, когато учи геометрия, просто задоволяват творческите му потребности. И тогава отива да учи музика, чужд език, евритмия или нещо друго, почива си от основния урок. На следващия ден отново учи геометрия. И така нататък, докато премине през значимо парче, цяла тема. Тогава ерата се сменя.
Предметите се разпределят по съвсем различен начин в целия училищен живот на децата. Например чужд език трябва да се изучава от първи клас. И, да речем, правописът започва да се изучава много късно. Принципът, по който се избира програмата е, че детето преминава през етапите на човешкото и човешкото развитие. Като цяло този принцип изглежда доста оправдан, тъй като в ембрионално състояние ние преминаваме през етапите на развитие на животинския свят, така че фактът, че детето преминава през етапите на човешкото развитие, е съвсем оправдано.
Антропософите, изхождайки от факта, че е необходимо да се вземе от опита на човечеството всичко, което е било добро там, изследват и стриктно съхраняват различни древни занаяти и ги преподават в училищата. Децата с удоволствие се занимават с грънчарство, тъкане, чеканче, дърворезба и др.
Съществена характеристика на Валдорфското училище е образността на преподаването. Когато детето прави нещо, то трябва да създаде предмет, образ, който да има, така че после да го помни и да го обича. Например, от първи клас децата се учат да плетат, защото малките движения на пръстите са много полезни за развитието на умствените способности), те плетаткрасиви многоцветни калъфи за техните флейти. След това, когато продължават да свирят гнева си в 12 клас, те си спомнят и обичат работата си: имат флейта, на която свирят от първи клас, и калъф, който изплетоха в трети клас. Това е като материална памет от ученето. Във всеки урок децата създават нещо. Много е важно. Например, донесох тук картини с бои, големи листове ватман. Те са рисувани от деца в часовете по биология, а не по рисуване. Тук децата нарисуваха растение. Първо те нарисуваха въздух, пълен със светлина, и земя, пълна с вода, защото това е необходимо за растежа на растенията, след това посеяха семе тук (поставете точка), след това от това семе израснаха корени и израсна стрък. В урок по биология се изучаваше слон. Това е октопод. Между другото искам да кажа, че отнякъде се появи такова мнение, че във валдорфските училища учат, че човекът произлиза от октопод. Те не преподават нищо подобно.
Цялото преподаване във Валдорфското училище се опитва да се обърне към някакъв вид практика, те не дават на детето никакви допълнителни знания. Например има ера на геометрията в шести клас. Децата учат теореми, свързани с триъгълника и други геометрични фигури. Тази ера се случва през пролетта, когато вече е топло. Децата строят малка дървена къща под ръководството на учител в училищния двор. Те сами изчисляват как трябва да се подреди, сами стигат до там, че триъгълникът е твърда фигура и трябва да е в основата на всяка конструкция, за да не се срути. И по пътя те преминават през геометрични теореми. Това, което остава, е видимият резултат от тяхното изучаване на геометрията. Теоремата, която беше изучавана при изграждането на къща, няма да бъде забравена.
Какво може да се използва от несъмнено ценния опит на Валдорфската педагогика? В него има много хубави неща, ама многоопасно. Ако изпратим православни да учат в семинара на валдорфските учители, ще има много недоразумения, свързани с преподаването на антропософия там, а за православните това е много болезнено. Вярно е, че има хора, които са устойчиви на окултизма, има и такива, за чийто духовен живот това е опасно. Но не е необходимо да познаваме антропософията, за да използваме методите на Валдорфската педагогика. децата не се учат на това, както беше казано по-горе. При децата на първо място се зачита свободата, дори може да се каже, че единственият бог, в който антропософите твърдо вярват, е богът на свободата. Ако детето е мюсюлманин, или будист, или православен, никога няма да го научат на нищо друго.
Но целият този пълнеж може да бъде заменен. Ако не страдате от някаква крайна подозрителност, тогава в основните методи на Валдорфската школа няма да видите нищо явно окултно. Фактът, че децата рисуват кръг в първия си урок по геометрия, не означава, че искат да направят от тях някакви пантеисти, както пише един московски духовник. Наистина се чертае окръжност, след което се свежда до точка, след което от точка се чертаят концентрични окръжности. И тук въпросът е, че те искат да дадат на децата опит за това какво е геометрична фигура. Кръгът е най-съвършената и най-простата фигура. Не си налагам мнението. Ако някой си мисли, че това е окултна дейност - да рисуваш концентрични кръгове, то може би е така, но на мен не ми изглежда така.
Сега нямаме изградена православна педагогика. Искам да покажа книгата на проф. Василий Зенковски „Проблеми на образованието в светлината на християнската антропология“. (М. Братство в името на Всемилостивия Спасител, 1993 г.) Има цяла глава за антропософията и валдорфската педагогика (стр. 61-69)така. Антропософите са изучавали духовността, пише отец Василий, и търсят начини да я укрепят и пречистят, но духовността е тъмна, духовност без благодат. Те не са могли да изследват благословената духовност, защото я нямат.
Какво могат да направят православните учители и пастори по отношение на сътрудничеството с валдорфските училища? Отговорът се подсказва сам. Да оплоди това строго изследване на помрачената от греха духовност със светлината на Христовата истина. Разговарях с няколко московски свещеници, които са запознати с валдорфските училища. Една от тях е осветена от православен свещеник. Свещеникът дойде при друг и каза, че там има духовен вакуум. Обадиха се специално, съзнателно, за да запълнят този вакуум. Това е много характерно, всеки честен човек, антропософ или не, чувства, че всичко в тяхната педагогика е наред и те работят много компетентно с децата, но всъщност нямат самата духовност, към която се стремят и за която се борят. И те се протягат, опитвайки се да се доближат до нещо наистина духовно.
Ако в Америка и Европа хората са толкова дезориентирани, че дори не се опитват да търсят нищо, те имат така нареченото безплатно християнско образование в техните училища (но това е просто богохулство в действителност), то тук хората имат поне някаква насока. Там ще се объркате в хиляди протестантски деноминации и никъде няма да намерите благодат, но тук хората изпитват нужда да се обърнат към Църквата, а не към нещо друго, ако се стремят към духовност. И е странно да отблъснеш такива търсачи от себе си. Става въпрос за това какво можем да им дадем.
Но как наистина можем да се поучим от техния опит? Имаме нужда вероятно от хора, които наистина вече са се занимавали с тази педагогика и се занимават с нея, които работят с благословията на Църквата. Има напр.училище "Семеен път" в Строгино, където много хора работят с благословията. Това са хора на Църквата, православни, които, след като стигнаха до задънена улица в своята педагогическа работа по методите на съветската педагогика, се заинтересуваха от валдорфската педагогика и създадоха училище, което вероятно не може да се нарече напълно валдорфско, но работи по тези принципи. Това е прекрасно училище. Те правят много добри неща. Необходимо е такива хора да проучат задълбочено всичко и след това да подготвят семинар, за да се запознаят с полезните принципи на валдорфската педагогика. Така може би с Божията помощ ще намерим начин да църковим добрия и полезен опит на Валдорфската педагогика.
(И. Н. Семенов, учител в училището на сестрите на милосърдието „Свети Димитър“)