Преди да тръгнеш
Фенфик за награди „Преди да си тръгнеш“
- Изтегляне в txt
- Изтегляне в ePub
- Изтегляне в pdf
- Изтегляне в fb2
Не исках да говоря. Исках да пуша и да си заровя главата под завивките. За предпочитане с Ренджи. Хванете го неочаквано, за да няма време да избяга, стискайте го в ръцете си до натъртване и скрийте очите си някъде между кървавочервените нишки и извивката на врата му. Да се скрием под това малко парче плат от себе си и от целия свят. И не говори.
Ичиго извади пакет, докато вървеше, и запали запалката си.
Ренджи не харесва този звук. Не обича да гледа как бавно тлее върхът на цигара, стиснат в тънки пръсти. Струва му се, че човешкият живот също е мимолетен и той се намръщи, гледайки как Ичиго издишва бавно цигарения дим - събрани вежди, тъмни очи - вътре. Дори червените нишки някак избледняха на фона на ярки есенни цветове.
Ренджи вече не се опитва да му отнеме цигарите. И говори също.
Вдишва дълбоко миризмата на дъжд, пожълтели листа и копнеж. Есента бавно започва да капе от сивото небе. Тежки капки бавно падат върху червената горна част на главата му и повече от всичко на света Ренджи иска да го докосне. Просто протегнете ръка и изчеткайте студените капки, изтрийте тъгата на есента от лицето си и докоснете нечие друго чело със своето. Най-накрая спрете да се криете и погледнете в очите си. Никога повече не гледай настрани. Той знае, че е невъзможно.
Ренджи усеща капки по бузите си. Ренджи изпитва пронизваща есенна меланхолия. Ренджи иска да извика с всички сили: "Живей!". И мълчи.
Ичиго дръпва за последно. Той знае, че вижда Ренджи за последен път, но вместо сълзи или гняв под сакото, някъде в областта на сърцето - празнота. И студено.
Ичиго усеща как есента бавно се прокрадва в душата му.
-Ичиго. Да се обърнеш и да срещнеш очите му е почти толкова трудно, колкото да нанесеш последния удар на Aizen, знаейки, че с този удар той самият прекъсва връзката си със света на шинигами. И с него.
Погледът на Ренджи е впит в ретината му. Не може да го забрави, колкото и да се опитва.
-Млъкни. - дрезгав шепот и крачка и половина напред. Носът му е притиснат във врата на Ренджи и мокри, кървавочервени нишки пълзят в очите му. - Точно преди да тръгнеш, дай ми малко топлина.