Трудна работа на директора, Сайт за абсолвенти и кандидати
Кой би спорил, а истината не е лесна, макар и в много отношения много скрита от очите на учениците и техните родители. Училището в този случай може да се оприличи на малко предприятие, където всичко трябва да работи както трябва - от вентилацията до столовата, да не говорим за самия учебен процес.
Петрова Людмила Леонидовна, директор на училище № 43 в Чебоксари.
Завършил съм Факултета по педагогика и методика на началното образование на Чувашкия държавен педагогически университет на името на I.I. И АЗ. Яковлев през 1980 г.
Хоби : Волейбол, плуване.
Музика: Харесвам песните на Толкунова.
Мото: "Няма непреодолими препятствия!" Стремя се към това както в работата, така и в живота.
Е, колко ефективно се прави всичко това, постиженията на учениците на олимпиадите, резултатите от Единния държавен изпит и много други фактори, които характеризират образователния процес, ще кажат най-добре. За нелеката си работа разказва Людмила Леонидовна Петрова, директор на училище № 43.
– Как се разви вашата учителска кариера?
– След дипломирането си работих три години като млад специалист в Ядрин. И от 1983 г. работя в това училище, първо като учител в начален клас, през 1992 г. станах заместник-директор по учебно-възпитателната работа, а от 2006 г. работя като директор.
Когато току-що започнах да работя като учител, разбрах, че опитът е важен в тази работа, но желанието да видите учител, учител, възпитател в себе си е много по-важно. Важно е да притежавате съответните личностни качества – да обичате децата, да се стремите да им предавате знания, в буквалния смисъл – да намирате ключа към сърцето на всяко дете. Но всеки от тях има различно ниво на обучение, възпитание, различно положение в семейството – тук наистина трябва да си виртуоз.
- Кое е по-трудно - да работиш като учител или директор?
- Все пак това е много различна работа, въпреки че класът може да се сравни с малък екип. Сега екипът ми е по-голям – в училището има 701 ученици и 78 служители и моята пряка задача е всеки от тях да се чувства комфортно тук, но отговорността е много по-голяма. Разбира се, по-трудно е да работиш като директор - в крайна сметка това е постоянна грижа за развитието не само на отделен клас, но и на материално-техническата база на училището като цяло.
- Според вас какво е предимството на USE?
- На практика с личен пример се убедих, че Единният държавен изпит наистина дава повече възможности, защото той е и матура, и приемен изпит едновременно. А дипломантът вече има повече време да избере правилния университет.
Също така е удобно за учителите на USE - сега има възможност от 10 клас (или дори по-рано) целенасочено да подготвят учениците по избрани предмети, включително с помощта на допълнителни часове. Между другото, което не може да не радва, броят на нашите възпитаници, които постъпват на държавно финансирани места, само се увеличава през последните пет години. Ние ги ориентираме да избират търсени професии: строителни, инженерни и технически, за които след пет години да си намериш работа и да бъдеш търсен и успешен специалист.
– Кое е първото нещо, което идва на ум, когато ви попитат за постижения?
– Моите лични постижения са изцяло преплетени с постиженията на училището.
Що се отнася до завършилите, радвам се, че средният резултат от Единния държавен изпит расте, има положителна тенденция, а самите завършили успешно влизат в университети не само в Чебоксари, но и в Нижни Новгород, Москва, Санкт Петербург.
Бих искал да спомена и волейболния ни отбор, който е доста успешен всъстезания от различни нива, тази учебна година достигна до градския финал и зае 1-во място в републиканския турнир, посветен на паметта на „афганистанския воин” Смирнов. Самият мач ще е след празниците - надявам се победата да е наша.
– Какви проблеми на педагогическия процес срещате най-често?
- Има много проблеми, ето един от тях: поради тежкото финансово положение в семейството родителите са принудени да заминат да работят в други региони, оставяйки децата си в най-добрия случай на грижите на баба и дядо. В такава ситуация детето получава по-малко домашно семейно образование, по-малко контрол, разбира се, родителите печелят пари за отглеждане на деца по този начин, но не трябва да забравяме за самите деца. Ние от своя страна се стараем да не забравяме за такива семейства – до субсидирана храна за деца.
– Колко 11-класници ще получат дипломите си тази година?
– Тази година имаме само една паралелка – 22 ученици, въпреки че традиционно завършват до 80 души. Критичната ситуация обаче се променя - догодина ще имаме два випуска, 51 души, от които между другото 10 души кандидатстват за златни и сребърни медали.