Преди сватбата те бяха атеисти, сега започнаха разногласия ...
И двамата със съпруга ми сме евреи, въпреки че не сме се търсили по националност, защото и двамата бяха атеисти по време на сватбата, но така се случи.
Имаме щастлив брак с него, но наскоро започнаха разногласия. Започнах да се интересувам от религията на моите предци, юдаизма, отидох в синагогата, разговарях с равина и започнах да се моля според неговите инструкции и да се опитвам да въведа кашрут и други ежедневни елементи в нашия живот.
Съпругът ми отначало само ми се подиграваше, но постепенно започна да изразява все по-голямо недоволство, наричайки начинанията ми еврейски глупости. Той каза, че няма да спре да яде свинско и като цяло ще яде каквото му харесва. В резултат на това сега той отделно готви ястия за себе си, което нашата традиция забранява.
Той също така реагира изключително негативно на опитите ми да спра интимността с него по време и след менструация и все още живеем сексуално цял месец. Каза, че категорично не е съгласен да не спи с мен половин месец подред. Млади сме и го разбирам. Млад темпераментен невярващ човек не може да бъде отказван толкова дълго по причини, които смята за глупости.
Всички тези рендета много ме потискат, защото бракът ни беше абсолютно безоблачен. Сега ми е трудно да му представя списък с изисквания, като се има предвид, че когато се съгласих да бъда негова съпруга, нямах намерение да се съобразявам с нищо и споделях неговите възгледи за живота.
Друг проблем е майка му. Тя е еврейка, но кръстена и винаги се е опитвала да убеди сина си в своята религия, но безуспешно. И сега тя наистина не иска да мога да го обърна към моята вяра, която тя смята за фалшива. Затова свекървата все още налива масло в огъня.
Знам, че често съветвате да се преместите в Израел, за да промените живота си, но в нашата ситуация не можете да го направите, съпругът ми е против. Като цяло смята себе си за българин, т.кбаща му е българин. Но в края на краищата според нашите закони той е евреин и аз не искам бракът ни да се разпадне. Но сякаш всичко върви срещу мен!
Людмила
Дълго време обмислях текста на Вашето писмо. Съчувствам ви и си мисля, че много евреи днес се намират в подобна ситуация.
Може да бъде много трудно да се справите с подобни ситуации. Още по-трудно е може би да се даде полезен, градивен съвет. Тук е необходимо правилно да се определят приоритетите. Тогава ще могат да се очертаят начини за разрешаването им.
Във вашия случай, доколкото разбирам, на преден план излиза желанието за спасяване на семейството. И в същото време (което е дори неизмеримо по-важно) – да спасиш душата си. От това ще продължа, изграждайки този отговор.
Като начало отбелязваме, че майката на вашия съпруг, еврейка, извърши акт на ужасно предателство, което имаше най-драматичните последици - тя предаде Всевишния и своя народ. И по-точно наруши Волята на Създателя, отказвайки задачата, която Той възложи на нашия народ, на всеки един от нас, без изключение.
И въпреки че вашият съпруг, за щастие, не последва нейните стъпки, не попадна под нейното влияние, той все още, подчертавам, е „продукт“на смесен брак, който за нас, евреите, винаги съдържа семената на духовна катастрофа и семейни трагедии. За българските евреи (разбира се, не само в България, но и във всички страни по света) това е една наистина трагична реалност, за която в нашата епоха на „политическа коректност” често е дори привидно неудобно да се говори.
И ние на сайта, няма да крия, се опитваме да пишем за това по-малко, отколкото трябва, избягвайки острите ъгли, за да не обидим някого, за да издигнем Името на Всевишния и да не стъпим на хлъзгав път в това.
Но понякога, както например във вашия случай, няма начин да се заобиколи тази тема.
Не харесвам и не искам да обсъждам тези или онези съвети, дадени от равините в различни общности. Особено след като не познавам нито теб, нито съпруга ти. И все пак, тъй като отговорът ми е предназначен предимно за вас, но, очевидно, не само за вас, не мога да не кажа тук, че не бих препоръчал да започнете духовна грижа за вашето семейство с решаване на проблемите на кашрута и чистотата на семейния живот.
Разбира се, не защото тези теми не са важни. Те просто са много важни. Но всички знаем, че къща, построена без основа, като правило е застрашена от доста бързо унищожаване. В същото време в основата на вашата ситуация са точно онези много болезнени моменти, които вие сами отбелязахте: фактът, че в момента съпругът ви се смята за неевреин и нарича еврейството и нашия мироглед „глупости“.
Въз основа на целта, поставена в началото на отговора - да се опитате да спасите семейството - действията ви на този етап според мен трябва да бъдат различни. Трябва да започнете с ненатрапчиво, спокойно, систематично, открито и сърдечно обсъждане на материалите на нашия сайт със съпруга ви, включително отговорите на равина. При това тези, които според вас са най-подходящи за вашето семейно положение и съдържат потенциал за по-нататъшно „насочване“ в правилната посока.
Не бих пренебрегнал съвместното спокойно изучаване на книгата на равин Хаим Донин „Да бъдеш евреин“ (има я и на нашия уебсайт).
Всичко това, струва ми се, трябва да бъде поставено в центъра на вашия съвместен интелектуален живот.
На този фон, вярвам, може да се мисли за въвеждане на законите на еврейския начин на живот в ежедневието. Например кашрутът в къщата, по мое мнение, не би провокирал семейни раздори, ако спокойно и любезно обясните на съпруга си, че вие, чувствайки сеЕвреин, искаш да ядеш само храна, разрешена за евреи. Че готвите не само за себе си, но и за него. Ако обаче иска нещо друго (или например това, което готвите вкъщи, не му достига), може да постъпи както намери за добре. С едно неизменно условие: от гледна точка на разумен човек, който не пренебрегва елементарните правила на етиката, той не трябва да разваля ястията ви.
Опитайте се да внесете елементи от съботата в живота си (не бих искал да навлизам в подробности тук).
Полагайте всички усилия, за да избегнете семейни конфликти, ненужно огорчение (поне от ваша страна) и поддържайте благоприятна атмосфера в къщата. В никакъв случай не влизайте в идеологически спорове със свекърва си. Но в същото време трябва да е пределно ясно на всички (и на нея, и на съпруга ви), че не сте слугиня или робиня, че имате пълното право да спасите душата си и да бъдете достойна дъщеря на своя народ.
Трябва да се разбере, че казаното тук е само началото. Никой от нас не знае какъв ще бъде животът ви след година или две. Ясно е, че пътят ще е труден. И няма да скрия от вас, че няма шанс за истински щастлив семеен живот, когато евреите не живеят по еврейския начин. Защото семейният живот не е „бизнес проект“ на двама партньори. Тук говорим за състоянието на собствената душа, но и за децата, които трябва да бъдат възпитани, поставени на крака, да се формират у тях мирогледни позиции – за което, разбира се, са отговорни родителите. И никой не дава и не може да даде разрешение за разпокъсване и унижение на детската душа.
Бих искал да завърша този труден за мен отговор, свързан с чувствата ми към теб, с положителна нотка.
Знам не един и два случая, когато в резултатизпълнението на такъв план за действие, така да се каже, всичко се уреди и на света се появи още едно добро и солидно еврейско семейство. Но в никакъв случай това не е станало от само себе си, без усилия. И освен това трябва да помним, че всичко изисква благословията на Небето ...
Написано от Елияху Есас 14/12/15