Предмет на логиката - закони и форми на мислене - Философски аспекти на процеса на мислене
Логиката е резултат от развитието на интелектуалната култура на обществото. Дори в древни времена хората не винаги са се задоволявали с митологични интерпретации на природни явления, някои събития, случващи се в живота им. Те се нуждаеха от "по-твърди" доказателства за това какво представляват природните явления. Така, в стремежа си да обясни случващото се не от митологична гледна точка, обществото постепенно развива различен, логичен подход към обяснението на явленията от реалния свят. Постепенно се формира система от спекулативни, но в същото време основани на доказателства и последователни знания. Тук голяма роля се отдава на научното познание, което също набира сила: успехите в математиката и астрономията процъфтяват най-много именно в онези далечни времена, когато се формират първите идеи за логиката като наука. Това даде тласък на осъзнаването на необходимостта от изучаване на природата на самото мислене, за установяване на всички процеси на мислене от логическа гледна точка.
Освен това огромна роля в развитието на логиката като наука изигра необходимостта от насърчаване на общественото знание във всички науки и дейности: в политическата сфера, съдебната система, търговските отношения, образованието, преподавателската дейност. Ето защо логиката е свързана с всички реалности на световната практика.
Логическите знания не стояха неподвижни. По-нататъшно развитие на античната логика е учението на стоическите философи, които, заедно с философските и етическите проблеми, считат логиката за „изтичане на световния логос“, неговата земна, човешка форма. В съвременността, в периода на широко разпространение на естествените науки в Европа, възниква необходимостта от допълване на системата за дедуктивно мислене с принципите на индуктивното мислене. Натрупан емпиричен, фактически материал, частни случаи от практиката и живота чрез сравнения иВъзможно е да се конструират обобщения по такъв начин, че да водят до истински преценки от общ характер. Спецификата на научното познание е отразена в рационалистичната методология на френския мислител от Новото време Рене Декарт (1596-1650). Той формулира най-важните методи на познание: аксиоматичен, аналитичен и синтетичен, а също и в края на познанието - систематичен метод. Най-висшата форма на прилагане на рационалистичната методология според Декарт е математиката. На логиката е дадена ролята на методология на познанието, способна да открива пътища за придобиване на нови истини, за увеличаване на знанията.
Логика (от гръцки: logos – дума, понятие, разум) – наука за формите и законите на мисленето. Механизмът на мисленето се изучава от редица науки: психология, епистемология, кибернетика. Предмет на научен логически анализ са формите, техниките и законите на мисленето, с помощта на които човек опознава света около себе си и себе си. Логиката изучава структурите на мисленето, които водят до последователен преход от едно съждение към друго и образуват последователна система от разсъждения. Той изпълнява важна методическа функция. Същността му се състои в разработването на изследователски програми и технологии, подходящи за получаване на обективни знания. Това допринася за въоръжаването на човек с основните средства, методи и методи на научно и теоретично познание.
Втората основна функция на логиката е аналитично-критичната, реализирайки която тя действа като средство за откриване на грешки в разсъжденията и контрол на правилността на изграждането на мисълта.
Логиката също е в състояние да изпълнява епистемологични задачи. Без да се спираме на изграждането на формални връзки и елементи на мислене, логическото познание е в състояние адекватно да обясни значението и значението на езиковите изрази, да изрази връзката между познаващия субект ипознавателен обект, както и за откриване на логико-диалектическото развитие на обективния свят.
Мисленето е предмет на логиката, тъй като именно чрез мисловния процес възниква възприемането на реалността и реакцията на човек към всички явления, случващи се в реалността. По този начин човекът е "отправна точка" на всички събития и явления на природата. Чрез неговия ум (логика, мислене) има оценка и преоценка на всички ценности на реалния свят.
Само човек притежава логика и мислене. Той е надарен с дара на мисленето и следователно със знанието. Формите и методите на мислене допринасят за познаването на истината. Трябва да се отбележи, че самият процес на познание включва няколко фази, което позволява на човек да прави изводи. Стигнете до определено заключение. Тъй като истината е субективна, както твърдят софистите (и е трудно да не се съглася с това), всеки човек сам достига до разбиране за истината, която всеки може да има своя собствена, която трябва да може да докаже и защити (отново според софистите - учители на мъдростта). Не е тайна, че първият етап на познанието е сетивното познание, тъй като то се реализира на нивото на чувствата, техния синтез и разбиране.
Сетивното познание включва преди всичко усещане, след това възприятие и накрая представяне. На нивото на усещанията човек с помощта на сетивата си интуитивно поглъща и интегрира всички онези „флуиди“, импулси, които околната среда излъчва. Тук бих искал да припомня поговорката на известния английски писател - философа Оскар Уайлд, който призовава всеки да живее с усещанията и да се доверява само на собствените си усещания, които са мимолетни. Но те са същността на този свят. И само когато, насладили се (или отровили) определени усещания, можем правилно или неправилно (от нечия гледна точка) да възприемемвидяно и чуто. В резултат на това човек развива собствена представа за обект или явление от околния свят.
На нивото на чувствата човек развива такива форми на абстрактно познание като концепция, преценка и заключение. Логиката се проявява още на това ниво на познание, подчертавайки връзката между процеса на мислене и логическото заключение. В ежедневието често чуваме, че някой е постъпил нелогично, неадекватно. Такъв човек се осъжда, критикува, но не трябва да се забравя още една истина: всеки има свое мнение. Колко хора, толкова мнения. Можем да се съгласим или да не се съгласим с техните заключения и да изразим собствената си гледна точка, но не можем да критикуваме никого за неговото мнение, което човек е развил в резултат на собствените си чувства, възприемане на реалността. Личното мнение е интелектуална собственост, която не бива да се нахлува с критика, осъждане. Законите на логиката са такива, че всеки човек мисли по свой начин, всеки е индивидуален. Апогеят, най-високата точка на процеса на познание е знанието, което човек придобива в резултат на сетивното познание. Освен това човек формира знания, получени директно от опита, под формата на идеални образи, базирани на усещания, преживявания и впечатления.