Превод - Евреи срещу Тръмп
Действията на участниците в политическата сцена помагат да се разпознаят инструментите за влияние върху политиката в съвременните демокрации ...
Могат ли евреите да спасят Републиканската партия от Тръмп?
Брет Стивънс. Снимка от Twitter. В една от статиите наWSJтой обвини Путин в заповед за пускане на неуправляеми бомби върху пазарите на сирийски градове и в „неразумна жестокост“.
Какво обяснява антипатията на огромното мнозинство евреи републиканци към Тръмп? Ишай Шварц повдига въпроса. И той отговаря. Американската еврейска общественост в по-голямата си част е ястреб, като мнозина се приближиха до републиканците по време на силната опозиция на Рейгън срещу комунизма и много останаха там, защото съвременната Републиканска партия се ангажира да подкрепя глобалното лидерство на Америка, морално основан интернационализъм и силна подкрепа за Израел. Но външнополитическите възгледи на Доналд Тръмп значително се отклоняват от това. Враждебността към Тръмп обаче е много по-дълбока от тези мотиви. В крайна сметка Тръмп не е толкова идеологически номиниран, колкото културен феномен и с културата, която представлява - антиинтелектуална, вулгарна и гневна - американските евреи не искат да се идентифицират.
Според Шварц евреите са влезли в Републиканската партия сравнително късно, от 60-те години, когато Уилям Франк Бъкли (американски консервативен писател, 1925-2008) вече е изгонил Birch Society (John Birch Society, дясна консервативна група) и партията се е превърнала в приемлив политически дом за значителна част от еврейското малцинство. Онези, които се обърнаха надясно в тази епоха - включително така наречените неоконсерватори - въпреки че се обърнаха политически,но никога не са асимилирани културно. Така че евреите малко неловко се опитаха да намерят своето място в партията между богатите патриции от Мейфлауър (потомци на първите заселници), евангелски християни и активисти на втората поправка (правото на свободно държане на оръжие). Това съжителство не е било съвсем гладко и е съмнително евреите някога да са се чувствали напълно като у дома си между републиканците, а по време на такава кампания, когато не става въпрос толкова за политика, колкото за идентификация, евреите се чувстват самотни и неловко, пише журналистът Haaretz.
Това чувство на безпокойство се задълбочи от независимостта на Тръмп. В края на краищата той се появи на политическата сцена вече оформен: той не е длъжен на никого и няма такова знание за него, според което да е възможно да се предвидят решенията му в определени ситуации. Това е особено обезпокоително в общност, която разчита до голяма степен на система на отношения с властимащите.
Според Шварц за американската политическа система е характерно, че лидерите на отделни институции и видни дарители в продължение на много години са заети да подхранват своите кандидати и в същото време да ги изучават доста добре по въпросите, които са важни за тях. Когато тези кандидати влязат във властта, групите по интереси вече знаят кои са те, какво е мнението им, към кого ще се обърнат за професионален съвет. Но в американското консервативно движение тези връзки се изграждат най-успешно от онези, които се интересуват от въпроси, свързани с Израел и евреите. Всяко успешно поколение консервативни политици – Марко Рубио, Том Котън и Тед Круз, например – може да разчита на значителна еврейска подкрепа. Но срещу Тръмп, републиканската еврейска върхушка е по особен начин в безпомощна ситуация.Чрез Тръмп нацията, която събуди у евреите старото чувство на несигурност и чрез него страх, се хвана за опашката. В края на краищата номинацията на Тръмп стартира агресивна популистка вълна, която, макар и неизразена, съдържа антисемитски елементи, както пише младият еврейски консервативен писател Джеймс Кирчик: „Тръмп е кандидатът на тълпата, а тълпата винаги се обръща срещу евреите“.
Джеймс Кирчик, като журналист, стана известен с факта, чебеше поканен да говори по RT, за да говори за присъдата на американския войник Брадли Манинг, но промени темата на разговора и осъди „ужасния анти-гей закон“, подписан от Путин, наричайки мимоходом RT пропаганден канал, който лъже за Съединените щатиВ крайна сметка Ишай Шварц стигна до извода, че по-малък част от евреите в ръководството на Републиканската партия ще подкрепят Тръмп, а Хилари Клинтън ще бъде подкрепена от онези, за които външната политика е важна, а третата група ще търси алтернативен кандидат до последния момент, защото борбата вече се води не само срещу демократите, но и за Републиканска партия, в която евреите да се чувстват у дома си. Това ще означава спасението на Републиканската партия.
Статията на Ишай Шварц е интересна не само защото говори за страховете на американското еврейство и неговите инструменти за влияние върху политиката в собствени интереси, но и защото този механизъм е като цяло общоприет. Действията на участниците в политическата сцена помагат да се разпознаят инструментите за влияние върху политиката в съвременните демокрации.
Най-важни са донорите, които финансират системата, но парите сами по себе си не са всичко. Имаме нужда от мозъчни тръстове, които обслужват необходимите интереси чрез идеология (както например споменахме Новия американски век), но тенямаше да значат нищо, ако възгледите им не достигнаха до масите, не се появиха в медиите, затова трябват и медии, а днес все повече обществени. Не е добре и някой политик да се появи от нищото. Дори бъдещите политици трябва да бъдат обгрижвани и подкрепяни от онези, за които може да се предположи, че представляват правилните групи по интереси, ако дойдат на власт.
Трябва да се отбележи, че в тази система няма конспирации, всеки защитава интересите си: донорите се нуждаят от влияние, политиците се нуждаят от пари, а идеологът се интересува от популяризиране на своите възгледи. Но резултатът е силово поле, което винаги сочи в определена посока, подобно на начина, по който Адам Смит обяснява пазарната икономика по негово време. Но ако вече сме се доближили до науката, тогава е необходимо да се посочи, че по същия начин, по който материята се превръща в енергия и енергията в материя, политическата власт може да се превърне в пари, а финансовата власт в политика и тогава, както в известната формула на Айнщайн, може да се твърди, че политическата енергия от всяка посока е равна на масата на тълпите, задвижени в движение, умножена по множителя на квадрата на парите.
Коментари към статията ще бъдат публикувани тук.