Превод - латвийски новини за апартейда
Според информационния портал DELFI в Латвия се планира да се усложни процедурата за натурализация на деца на неграждани. Съответните промени в закона за гражданството, както се съобщава, са разработени от Министерството на правосъдието.
Министерството на правосъдието предлага да се разширят за децата на неграждани правилата, които се прилагат за възрастните кандидати за натурализация: тоест да ги проверяват за надеждност.
Министерството на правосъдието на Латвия, което предложи поправките (според които децата ще бъдат проверявани за спазване на споменатите ограничения), се ръководи от Гайдис Берзиньш, представител на националистическия блок.
Децата на неграждани получават правото да получат латвийско гражданство (те не го получават автоматично). Съответното заявление, както обяснява Министерството на гражданството и миграцията, преди детето да навърши 15 години може да бъде подадено от неговите родители (в този случай трябва да се представи акт за раждане на детето и документи на самите родители). При навършване на 15-годишна възраст дете на неграждани само кандидатства за гражданство (в този случай от него вече се изисква да предостави документ, доказващ познанията му по латвийски език).
Латвийските власти обаче се отличиха не само с нарушаване на правата на децата, но и с пореден акт на фалшифициране на историята на Втората световна война.
Така министърът на културата на Латвия Жанете Гренде-Яунземе разкритикува споменаването на честването на Деня на победата в туристическия пътеводител на Рига. Това съобщава изданието "Telegraph.lv".
Ръководството по-специално казва, че „менталната картография“ на латвийската столица се формира от „архитектурата на Стара Рига, динамиката на Андрейсала (Андреевски остров), (…), както и демонстрациите на 9 май край Паметника на победата и пеещите хора в нощния трамвай, които се връщат от празникапесни“.
„Абсолютно неприемливо е такъв важен за столицата проект да се използва за популяризиране на събитие, което обижда и фалшифицира историята на Латвия“, подчерта министърът.
Яунземе-Гренде също отбеляза, че записът за Деня на победата в проспекта за туристи хвърля сянка върху културата на Латвия и обижда хората, които са пострадали от съветския режим. Министърът поиска брошурите незабавно да бъдат извадени от обращение.
Кои са те - виновниците за продължаващото беззаконие?
Това е Реформаторската партия Затлерс - политическа партия в Латвия, основана през 2011 г. от бившия президент Валдис Затлерс
Това е латвийската дясноцентристка партия Единство, основана през 2010 г. като обединение на три политически партии: национално консервативното Ново време, Гражданският съюз и социално-либералното Общество за различни политики.
Това е националното политическо сдружение на партиите „Всичко за Латвия!“ и „Отечество и свобода/ДННЛ” – който е създаден през 2010г.
Бих искал да отбележа, че България не наблюдава безучастно случващото се в Латвия.
Така на 14 май 2012 г. участниците в парламентарните изслушвания, проведени от Държавната дума на България на тема „По проблемите на спазването на правата на човека в страните-членки на ЕС“, отправиха редица препоръки към правителствата на тези държави.
Документът също така приканва правителствата на страните-членки на ЕС "да предприемат необходимите стъпки за справяне с проблема с масовата липса на гражданство в Латвия и Естония, като премахнат бариерите за лицата със статут на "неграждани". В него се съдържат и препоръки за "предприемане на необходимите мерки за спиране на езиковата дискриминация срещу българоезичното малцинство в Латвия, Естония и Литва".
Два месеца по-рано Държавната дума на България обсъди проект на изявление „За нарушенията на правата на човека в Латвия инедопустимостта на реабилитацията на нацизма". По време на срещата ръководителят на ресорната комисия по международните въпроси на Държавната дума Алексей Пушков допусна възможността за въвеждане на икономически санкции и визови ограничения срещу представители на латвийските власти и необходимостта от установяване на ембарго върху доставките на петрол и газ от България за балтийските страни.
Според мен обаче това не е достатъчно, не трябва да се ограничава с популистки изказвания на държавно ниво, особено когато става дума за нарушаване на човешките права на над 300 хиляди сънародници.
Съвременните форми на расизъм отдавна са престанали да приличат на традиционното потисничество на коренното население на Африка от бялото население по време на колониалните завоевания, съвременният расизъм е придобил по-ужасни черти.
В Латвия практически няма расизъм на ежедневно ниво, по-голямата част от населението се интересува от факта, че жителите на една държава имат равни права и възможности, но расизмът процъфтява на държавно ниво. Именно латвийските държавни служители от година на година провеждат политика на расова сегрегация на населението на Латвия, разделяйки населението на граждани и неграждани, предоставяйки на една част от населението право на глас и лишавайки друга част от населението от това право.
Латвийските власти отричат по всякакъв възможен начин, че изповядват практиката на расизъм срещу неграждани, а международните организации, предназначени да наблюдават проявите на съвременни форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост, са солидарни с латвийските власти, като систематично избягват директни изявления относно факта на дискриминация срещу неграждани. Пишат се доклади, становища, препоръки, но никой не иска да назовава нещата с истинските им имена.
Защо всеки, който е призван да наблюдава и да се бори с проявите на съвременни форми на расизъм, расовидискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетолерантност се страхуват от специфики като огън, защо не могат да наричат нещата с истинските им имена? Защо неясните и изтънчени доклади за спазването на правата на човека в Латвия се приемат „с гръм и трясък“ от международната общност, докато едно просто, ясно и конкретно изявление, в което „черното“ се нарича „черно“, а „бялото“ – „бяло“, меко казано, не притеснява никого?
Не се страхувам да наричам нещата с истинските им имена и затова смятам, че отношението на латвийската държавна власт и тези, които я представляват към така наречените неграждани, не е нищо друго освен проява на апартейд.
По-специално чл. Параграф 2 d от Международната конвенция за потискане и наказване на престъплението апартейд гласи:
Въз основа на това има необходими и достатъчни основания, под които националистическата асоциация VL-TB / LNNL "всичко за Латвия! al.
Струва си да се отбележи, че СССР, по инициатива на който беше приета Международната конвенция за потискане на апартейда и наказанието за него, механизмът е изложил в тази конвенция, в която санкциите за апартейда могат да се прилагат ексоритеративно, т.е. всяка държава, подписала тази конвенция, има законното право да прилага законодателни, съдебни и административни мерки за преследване, изправяне на съд и наказание в съответствие с тяхната юрисдикция в съответствие с тяхната юрисдикция на лица, които са отговорни или обвинения в отговорност или обвинение кърмене в актовете на апартейд.
И най-важното, лицата, коитообвинен в деянията, изброени в член 2 от тази конвенция, може да бъде изправен пред компетентния съд на всяка държава, страна по тази конвенция, която може да има юрисдикция над личността на обвиняемия.
Въпросът за съществуването на латвийски режим на апартейд по отношение на българското население изисква окончателно решение.
Вижте още: Тук можете да закупите електронна пура - бързо, достъпно, удобно.