Причини и последствия от световната финансова и кредитна криза
Катедра Икономика и МХС
по дисциплина "Икономическа теория"
По темата "Причини и последствия от световната финансова и кредитна криза"
1 курс 391g NiNO
Проверява: д.ф.н., ст.н.с
Думата криза идва от старогръцката krisis, което се превежда като повратна точка.
Финансово-кредитната криза е остър шок във финансово-кредитната сфера, генериран от циклични кризи на свръхпроизводство или извънредни икономически и политически събития.
Кризата е механизъм за разрушаване на стари пропорции, създаване на условия за бъдещо развитие на производството. Кризата изпълнява своята "очистителна" функция с помощта на ценовия механизъм. По време на криза цените на суровините за остарелите продукти падат, лихвените проценти падат, цените на акциите падат, печалбите на компаниите намаляват и много от тях търпят загуби, което предизвиква вълна от фалити.[1]
Едно от проявленията на кризата е системното, масово натрупване на дългове и невъзможността те да бъдат погасени в разумен срок.
Различават се циклични финансово-кредитни кризи като предвестник и проява на „всяка обща производствена и търговска криза” и специални кризи, „центърът на движение на които е паричният капитал, а непосредствената сфера са банките, борсите, финансите”.
Класическата циклична финансово-кредитна криза се проявява преди всичко в намаляване на кредита и в повишаване на лихвения процент. Характерното за икономическата криза свръхпроизводство на стоки пречи на тяхната реализация. Капиталистите отказват да продават стоки на кредит от страх от фалит на купувачите. Тъй като циркулацията на капитала се забавя, търсенето на заеми на пари за плащанепотребени стоки, изплащане на заплати и, най-важното, за изплащане на дългови задължения. Има тенденция към нарастване на задлъжнялостта на предприятията. Но банките не могат да отговорят на търсенето на кредит поради редица причини:
1) по време на финансови и кредитни кризи депозитите често се изтеглят масово от кредитни институции;
2) предприемачите не изплащат заемите навреме, а в случай на фалит изобщо отказват да ги върнат;
3) в условията на нестабилност банките се страхуват да увеличат дългосрочните капиталови инвестиции.
Трудностите при получаване на кредит водят до намаляване на производството. Забавянето на връщането на паричните постъпления в предприятията води до неплащания. В резултат на фалити на предприятия и банки част от задълженията се ликвидират принудително и размерът на кредита се намалява. Пример за това е фалитът на 10 000 кредитни институции в САЩ през 1929-1933 г.
Със свиване на кредитите и подкопаване на доверието в кредитните пари, истинските пари се преследват. При златния монометализъм това доведе до атаки срещу емисионните банки, изискващи кредитните пари да бъдат обменени за злато. След премахването на златния стандарт бягството от хартиените и кредитни пари към златото се проявява в изкупуването и трупането на жълтия метал.
Неплатежоспособността на кредитополучателите, отказът на банките и износителите да предоставят кредити поради страх от фалит водят до намаляване на международния кредит и износа на капитали, което увеличава дисбаланса в платежния баланс. По време на световната икономическа криза от 1929-1933 г. много държави (Германия, редица страни от Латинска Америка) се оказаха неплатежоспособни. Кризата на свръхпроизводството, фалитите на банки и предприятия предизвикват рязък спад в цените на ценните книжа и паника на фондовите борси.Правителствата са принудени периодично да затварят тези борси. Възникнали на базата на икономически кризи на свръхпроизводство, финансовите и кредитните кризи ги изострят. Фалитите, обезценяването на реалния капитал, ликвидацията на предприятията, намаляването на производството и заетостта разчистват пътя за ново икономическо възстановяване и разрастване на кредита. Специалните финансови и кредитни кризи възникват под въздействието на нарушения във финансово-кредитната сфера във връзка с извънредни икономически и политически събития, природни бедствия, войни.
Въпреки че специалните финансови и кредитни кризи обикновено възникват под влияние на сътресения във финансовата и кредитната сфера при липса на икономическа криза, причините за тях се дължат на състоянието на производствената сфера. Те предвиждат тези нарушения, които трябва да бъдат разкрити в резултат на събития, които причиняват финансови и кредитни кризи.
В условията на съвременния капитализъм съотношението между циклични и специални финансово-кредитни кризи се променя. Това се дължи на промяната в хода на самите икономически кризи в условията на държавно-монополистичния капитализъм. Съвременните финансови и кредитни кризи, като правило, се преплитат с циклични кризи на свръхпроизводство, както и с икономически спадове. Но в периода на икономическо възстановяване понякога се случват остри сътресения в парично-кредитната сфера.
Например, обезценяването на парите, фалитът на фирми и банки, спадът на цените на ценните книжа на фондовите борси се засилиха по време на енергийната криза, започнала през 1973 г., въпреки че средният темп на икономически растеж в редица индустриализирани страни беше по-висок, отколкото през 1971–1972 г.
Поради промените в цикличния ход на възпроизводството в условията на съвременния капитализъм, както и под влияние на финансово-кредитнатарегламентът заличи ясната граница между цикличните и специалните финансови и кредитни кризи. Тяхното преплитане се дължи на задълбочаването на общата криза на капитализма. Съвременната финансова и кредитна криза е резултат от края на 60-те години на валутна криза. Формите на неговото проявление се модифицират в условията на държавно-монополистическия капитализъм.
В резултат на кредитната експанзия, насочена към насърчаване на икономическия растеж, дългът на предприятията нараства и проблемът с изплащането на заеми става остър в средата на 70-те години. Трудностите в банкирането, повишеното недоверие в междубанковите отношения, главно във връзка с валутните спекулации, доведоха през 1974 г. до фалит на банки като Bankhouse Herstatt (Германия), San Diego и Franklin National (САЩ), Union de Bank Suis (Швейцария). Фалитът на редица фирми и банки предизвика криза на доверието в банковата система.
В същото време има обезценяване на парите и обменният курс е обект на чести промени. Периодично избухват борсови кризи. Курсът на ценните книжа на фондовите борси в Париж и Лондон през 1974 г. падна с 20 - 30%, което имаше отрицателно въздействие върху инвестициите. Като цяло в
70-те години 20-ти век характеризиращ се със стагфлация.
Стагфлацията е едновременно увеличаване на безработицата и цените; инфлация, придружена от стагнация или спад в производството и нарастваща безработица.[2]
Небалансираните платежни баланси, затрудненията в банковия сектор увеличиха напрежението в международните кредитни отношения. Поради петкратното увеличение на цените на петрола се увеличи търсенето на международни кредити от индустриализираните страни - потребители на петрол. Някои страни са прибягнали до използването на злато като гаранция за заем (Италия, Португалия, Уругвай). Стремежът към печалба се засилимеждународни валутни спекулации, в които много банки участват активно.
Въздействието на финансовите и кредитните кризи върху положението на работниците се проявява в различни форми. На първо място, инфлацията намалява реалните заплати.
От тази графика можем да заключим, че с намаляването на инфлацията от 1999 г. до 2006 г. заплатите в България са се увеличили.
„Спусъкът“, който задейства механизма на кризата през 2008 г., бяха проблемите на пазара на ипотечно кредитиране в САЩ. Основните причини за кризата обаче са по-фундаментални, включително макроикономически, микроикономически и институционални. Водещата макроикономическа причина е излишната ликвидност в икономиката на САЩ, която от своя страна се определя от много фактори, включително:
1) общ спад на доверието в страните с нововъзникващи пазари след кризата от 1997-1998 г.;
2) инвестиране в американски ценни книжа от страни, натрупващи валутни резерви (Китай) и петролни фондове (страни от Персийския залив);