Придобити езофагеални фистули
Клиничните прояви до голяма степен зависят от етиологията, местоположението, ширината и вида на фистулата. Често симптомите на основното заболяване излизат на преден план, маскирайки признаците на фистула (рак или тежки химически изгаряния на хранопровода). Външните фистули на шията се образуват по-често след операции на цервикалния хранопровод с недостатъчни конци. Първоначално има признаци на нагнояване на раната, след почистването й се образува фистула, около която скоро се появяват гранули. Фистулата може да бъде точкова и да функционира периодично.
Езофагеално-трахеалните и езофагеално-бронхиалните фистули се проявяват с болезнена кашлица по време на хранене, докато парчетата храна могат да се изкашлят. Постоянното дразнене на дихателните пътища с хранителни маси води до развитие на хроничен трахеобронхит, пневмония, белодробен абсцес с характерни симптоми (болка в гърдите, треска, интоксикация и др.). Ако причината за езофаго-респираторната фистула е злокачествен тумор, тогава пациентите, като правило, се оплакват от тежка дисфагия, болка в гърдите. При обширни тумори и тесни фистули картината може да бъде забулена и само с внимателно разпитване може да се постави правилна диагноза.
При езофаго-плеврални фистули се развива клинична картина на плеврален емпием. Симптомите на езофагеално-медиастиналните фистули са по-слабо изразени, те могат да бъдат диагностицирани само с рентгеноконтрастно изследване на хранопровода. При езофагеално-белодробна фистула се наблюдава първо клиника на белодробен абсцес, понякога се развиват бронхиектазии, поради което рентгеновото контрастно изследване на хранопровода е от особено значение за откриване на белодробен абсцес.
Диагнозата външна фистула на хранопровода се потвърждава, като поканите пациента да изпие няколко глътки вода,оцветени с метиленово синьо и след това след освобождаване на оцветената течност от външния отвор на фистулата (или по протежение на дренажа) се извършва рентгеново контрастно изследване (понякога с езофагеално-респираторни фистули може да се изкашля погълнат разтвор на метиленово синьо).
Полипозиционното рентгеново изследване се извършва с водоразтворим контраст, който по-лесно прониква през тесни фистулни отвори и не импрегнира тъканите, като бариева суспензия. Рентгеновото изследване определя местоположението, ширината и хода на фистулата, а също така разкрива причината за нейното образуване. Препоръчително е да се допълни изследването на външните фистули с фистулография, което прави възможно плътното запълване на канала на фистулата с контрастен агент (фиг. 46-47).
Езофагеално-трахеалните и езофагеално-бронхиалните фистули понякога се откриват слабо при рентгеноконтрастно изследване на хранопровода. В такива случаи е препоръчително да се комбинира с ендоскопско изследване. За да се определи точно с коя част на трахеобронхиалното дърво е свързан хранопроводът чрез фистулен тракт, в него чрез катетър се инжектира оцветена течност (разтвор на метиленово синьо) и се извършва трахеобронхоскопия. Въвеждането на водоразтворим контраст в канала на фистулата с рентгеново изследване в две проекции ви позволява да получите ясен образ на фистулата на рентгенови снимки.
А.Ф. Черноусов, П.М. Богополски, Ф.С. Курбанов