Приказка Синюшкин добре герои, резюме, рецензии
Павел Петрович Бажов е известен български писател. Творчеството му заема особено място в българската литература, тъй като творбите му са изградени върху фолклорна основа. Още като възрастен Бажов се интересува от събирането на уралски легенди. По-късно на тяхна основа той създава много красиви произведения. Една от тях е приказката "Синюшкин кладенец".
Колекция "Урал беше"
Книгата е издадена в град Свердловск. Именно от нея, според Бажов, започва неговата литературна дейност. Сборникът включва деветнадесет приказки, сред които "Синята змия", "Сребърно копитце", "Каменно цвете", "Малахитова кутия", "Господарката на Медната планина", "Синюшкин кладенец". Героите на тези произведения са собственици на фабрики и мини, чиновници и обикновени работници. Всички произведения са създадени въз основа на уралските легенди, които писателят е събрал и внимателно съхранявал дълго време.
В едно уралско село живееше човек на име Иля. Той беше сирак. Починалите роднини - майка, баща, дядо, баба - не оставиха на Иля никакво наследство. Единственото ценно нещо, което младият мъж е наследил от починалите си роднини, е решето пера от баба му Лукеря. По време на погребението те бяха откраднати, останаха само три пера: бяло, черно и червено. Друга умираща баба каза на внука си да избягва лошите мисли за богатството, защото хората страдат от тях.
След като погреба Лукеря, Иля отиде на работа. Работил е в златна мина. По това време времето било горещо и младежът решил да мине през Зюзелското блато. Обикновено те вървяха по този път през есента, но Иля смяташе, че блатото е пресъхнало от жегата. Първоначално вървеше в правилната посока, но след това се изгуби. В търсене на път младежът излязъл на поляна, в центъра на която извирало изворче с чиста вода. Иля искаше да се напие, но изведнъж беше много уморен.Едва пропълзя настрани, за да си почине малко. Изведнъж човекът забелязал възрастна жена да излиза от водата. Тя беше облечена в синя рокля, с шал в същия цвят на главата. Беше стара, но сините й очи блестяха от младост и ентусиазъм.
Старицата протегна ръце към Иля и човекът забеляза, че те започнаха да се удължават. Младият мъж се уплаши, обърна се и зарови носа си в перата, които Лукеря беше оставила. Закачи ги на шапката си, за да помни винаги поръчката на баба си. От това започна да киха и веднага дойде на себе си. Човекът се изправи на крака и започна да се подиграва на възрастната жена и нейната слабост: тя не можеше да вдигне ръце от земята и да го достигне. Иля предположи, че старата жена е тази, за която разказа бабата. Тя добре пази магията. Според слуховете в него има много богатства, но малцина могат да ги получат. Те спореха дълго време, докато Иля не обеща отново да дойде при кладенеца. На това те се разделиха.
Момичето беше толкова красиво, че след като се върна у дома, Иля не знаеше мира. Костилките, в които се превърнаха дарените плодове, не го утешиха. Човекът използва тези пари разумно, изплати се на господаря, построи нова колиба, купи кон, но никога не се жени. Иля се почувства толкова зле, че реши да се върне при кладенеца. Но по пътя срещнал момиче от съседно село, което много приличало на стопанката на вълшебен кладенец. Те изиграха сватба, но щастието им беше краткотрайно. И двамата са починали, тъй като са били в лошо здраве.
Основните герои
В приказката "Синюшкин кладенец" има четири главни героя: Лукеря, Иля, Кузка Двойрилко и баба Синюшка. Лукеря е въплъщение на народната мъдрост. Именно тя притежава думите, които съдържат основната идея на творбата: щастието не е в богатството, а в човешката душа. Баба Синюшка е магически герой,който изпраща двама млади мъже на тест. Единият го минава с чест, другият умира. Иля и Кузка са двама герои, които се противопоставят един на друг. Авторът се отнася към Иля със симпатия и уважение. Кузка пък е почитан само с небрежни думи за склонността си към кражби и алчност. Бажов дори му дава говорещ прякор. Кузка Двойрилко означава двулик.
Жанрова оригиналност
"Синюшкин кладенец" е приказка. Този жанр не трябва да се бърка с народната приказка. Въпреки съзвучието на имената и наличието на общи черти, това са различни понятия. Има няколко разлики, една от които е композиционна. Една от особеностите на приказките е наличието на начало. В работата на Павел Бажов не е така. Въпреки наличието на елемент на магия както в народните приказки, така и в творбите на Бажов, в последните има и елемент на реалност.
Мнението на читателите
Приказката "Sinyushkin well" има много фенове. Обратната връзка от повечето читатели е положителна. Всички хора, които четат приказката, отбелязват нейното поучително значение. Това, което привлича читателите, е, че Павел Бажов умело съчетава в творбите си два свята: реален и измислен. Героите на неговите приказки преминават през много изпитания по своя жизнен път. Така че Иля ще трябва да премине през много трудности, за да докаже, че е достоен за ценния подарък на баба Синюшка. Приказката на Бажов "Синюшкин кладенец" разказва историята на млад мъж, който добре знае, че златото и скъпоценните камъни не са богатството, което човек трябва да желае. Срещата с баба Синюшка е трудно изпитание. Само този, който не е алчен, не завижда и помни заветите на старейшините, може да го премине.
Екранна адаптация
Повечето от произведенията на Павел Бажов са заснети. Това не е изненадващо: артисти, композитори, режисьори винаги са били привлечени от приказния свят на Бажов, в който страннитесливане на реалност и фантазия. Сред тях - "Синюшкин кладенец". През 1973 г. излиза анимационен филм със същото име. Режисьор е В. Фомин. Няколко години по-късно художникът В. Маркин нарисува илюстрации, които формират основата на филмовата лента.
Обобщаване
"Синюшкин кладенец" от Павел Бажов е приказка за изобретателност и честност, смелост и незаинтересованост. Главният герой - млад мъж на име Иля - оцеля след изпитанието на богатството и алчността. За духовните си качества той получава награда от ръцете на баба си Синюшка, която се появява в образа на младо момиче и лично дарява само тези, които го заслужават.