Приказка за покорството - Страната на майките
Живееше едно момче. Той винаги се подчиняваше на майка си, така майка му го научи. Близо до големия ужасен път той веднага й даде химикалката си и се прилепи към нея, защото майка го помоли. Никога не се качваше в горното чекмедже на скрина, защото майка му не позволяваше. Той се подчиняваше и на други възрастни, защото майка му каза, че възрастните трябва да се подчиняват.
Беше много приятно да се посети с момчето: той взе бисквитка, тихо седна на дивана и прокара пръст по тапицерията. Всички много го хвалеха и казваха: "Какво послушно момче!"
Тогава момчето отиде на детска градина и всички учители го обичаха там, защото момчето се подчиняваше на всички. Вярно, понякога го болеше коремът, защото той послушно яде не много пресни храни, които другите деца отказват да ядат. Но това бяха дребни неща. Между другото, той беше и малко дебел, защото майка ми харесваше, когато се наяде добре. Но не беше страшно, защото е нормално да има дебели деца, но има и слаби.
Когато момчето тръгнало на училище, всички го хвалели. Вярно, че успехът му беше среден, но беше много послушен. И средното представяне за едно момче е съвсем нормално, особено след като никога не е получавало двойки. В пети клас момчето искаше да се запише в клуб по авиомоделизъм, но майка му каза, че това е лошо за очите и го изпрати в секцията по шах. Разбира се, той се подчини на майка си, само малко тъжно.
След училище се замисли за факултета по история, защото обичаше да анализира замислено историческите събития и бързо запомняше дати. Но майка ми каза, че това е глупава професия и трябва да научиш нещо полезно, за да изхранваш семейството си. Дала го в Стопанския факултет и момчето послушно станало счетоводител. Беше в офисаПреглеждах числата и понякога си мислех за Александър Невски. Тогава имаше доста мрачна история и момчето беше почти затворено, защото винаги се подчиняваше на шефа си и не се замисляше дали е необходимо да изпълнява заповедите му. В резултат се оказа замесен в някаква тъмна далавера с числа. В резултат на това момчето беше оправдано и той се премести в друга компания.
Тогава момчето се оженило за добро момиче, което било посъветвано от майка му. Не че я обичаше, но постепенно започна да изпитва някаква нежност и благодарност към нея. Тя наистина беше много добро, мило и икономично момиче. Момчето имаше деца, които също бяха възпитани послушни и благоразумни. После дойдоха внуците. Момчето почина в дълбока старост, в съня си. Той сънувал, че докато пресичал пътя, най-накрая издърпал писалката от ръката на майка си и хукнал напред.
Имало едно време друго момче. Беше много непослушен. Мама го хващаше за ръка двайсет пъти по пътя и той се бореше и плачеше толкова много, че трябваше да го влачат на ръце. Само след пет приказки и няколко анимационни филма той разбра защо трябва да подаде ръка на майка си, ако пресечете пътя. Вярно, разбирах много добре и когато пораснах и ходех сам, винаги внимателно се оглеждах, така че майка ми не се страхуваше за него. Всички шкафове и чекмеджета в къщата бяха преобърнати и майката на момчето трябваше да купи куп детски ключалки, за да спаси по някакъв начин своя саксонски сервиз. Най-лошото беше, че момчето никога не се подчиняваше на никого от първия път и винаги искаше обяснение.
Беше много трудно да се посети с момчето: той влезе в разговори за възрастни, направи прости забележки, които караха хората да се боядисват, и задаваше неудобни въпроси.
В детската градина учителите единодушно повтарят, че детето е много палаво, не обича да спи през деня, отказва някои ястия ивсяка забрана отговаря "Защо?", така че те трябва да губят време за обяснение.
В училище майка ми беше викана няколко пъти при директора, защото момчето се караше с учителите и ги закара в задънена улица с въпросите си. Това страшно ги подразни, защото искаха просто да наругаят програмата, а не да бъдат хванати в грешка от десетгодишен нахалник. В допълнение към училището, момчето посещаваше секцията по бойни изкуства и кулинарния кръг, защото така искаше и никакви подигравки на съучениците му не можеха да го убедят.
След училище момчето влезе в Института по информационни технологии, но не се отказа от готвенето. В резултат на това той все пак стана отличен готвач, но докато кариерата му беше на дъното, той работи като програмист във фирми. Той беше много оценен от началниците си, защото винаги обмисляше поставената му задача и предлагаше най-доброто решение (а понякога изобщо отказваше задачата и обясняваше защо е неефективна). Печели много кулинарни награди и започва работа в най-добрия ресторант в града, като периодично заминава на стаж в чужбина или в други градове.
Мама беше много разстроена, че той не се е женил дълго време и съседите започнаха да шепнат, но той сякаш не ги чуваше. И изведнъж, когато вече беше над трийсет и околните отдавна се отказаха от него, той доведе една жена в къщата си и след известно време изигра сватба с нея. Първо всички вдигаха рамене и се чудеха "Какво намери в нея? Едни лунички!" Но по някаква причина той и съпругата му живееха много щастливо и лудо се обичаха. Тогава им се роди дете и започна нова страница от живота им. Не мога да кажа дали са доживели до дълбока старост. Може би са загинали в самолетна катастрофа. Или падна от прозорец. Или може би са избягали в океана и пишат на вече порасналата си дъщеря (същата, между другото, непослушна и упорита)букви с аромат на ром. Знам едно - нито една минута от живота си не са правили това, което им се е струвало безсмислено. Дали това е добро или лошо - всеки решава за себе си.
Това е историята, която исках да ви разкажа. Няма морал и там, и там всичко свършва добре. Изборът е твой.