Приказката за ковача и дявола четете онлайн
Живееше един ковач, много голям пияница, и вече беше изпил всичко, което имаше. Той вижда, че няма нищо за пиене, така че след това отиде при нечистия да отпише душата си. И нечистият казва:
- Глоба! Какво искаш за душата си?
„Искам“, казва той, „да имам пълен джоб с пари и цяла година, колкото и да взема, те да не намаляват“.
зъл и казва:
- Добре, ще имаш пари, а след година ще дойда за душата ти.
Ковачът донесе пълна кана с пари, скри ги в бурето си, тури малко в джоба си и после в кръчмата. Пие ден и нощ, вече е забравил за ковачницата, а после гледаш - скоро идва скръбта.
Веднъж ковачът отива в кръчмата, а хитрият скача на раменете му и казва:
- И сега си мой! Ковачът отговаря:
„Твой съм, твой съм, но чакай, докато се прибера, трябва да кажа нещо на жената.
„Добре“, казва дяволът.
Ковачът влезе в колибата и постави злия на пейката, но никой не го вижда и самият ковач не вижда; след това излезе от хижата на верандата и там в кръчмата и пие по поръчка.
Така злият чакаше и чакаше, и искаше да стане от пейката и да го последва. Дяволът се втурна, но не можа да стане.
Така че нека се откъсне от пейката, забави, потрепва, така че глината лети, колибата е на път да се разпадне.
Жената на Кузнецов се уплаши, тича след съпруга си в кръчмата и казва:
- Какво си посадил на пейката, че едва ли не ще съсипе хижата? Върви и го изведи оттам!
Дошъл ковачът и казал на дявола:
— Е, ако пак има пари в каната, ще ги пусна! Злият казва:
Ковачът го взел и го пуснал.
И пак има много пари, Пак пие, ходи, И ето, че годината скоро излиза.
Ковачът върви по пътя, а злиятскочи на раменете му и кажи:
- Седни тук в градината ми на една круша, а аз ще се прибера и ще взема нож.
- Е, давай, не се колебай.
Качил го ковачът на една круша, а той сам отишъл в кръчмата да се напие.
Изведнъж съпругата тича и казва:
- Какво засадихте в градината на круша? Имахме само една добра круша и сега тя напълно изчезва, цялата се тресе: крушите вече се разпаднаха, листата паднаха, клоните се счупиха и корените вече се изкривиха.
Дошъл ковачът и казал на дявола:
- Добре, ако пак имам пари за цяла година, тогава ще ги пусна.
Нечестивият му отговаря:
- Ще, ще, само ги пусни!
Той го пусна. Пак тръгнаха пари, пак ковачът пие и ходи. И тогава излиза годината. Злият се появи отново и каза:
Е, сега си моя!
„Добре, твоят“, казва ковачът. — Е, да тръгваме на път.
Приближиха се до язовира и беше вечер, луната светеше в небето - така че сянката на земята се вижда от ковача и демонът пита:
- Кой ще тръгне с теб?
„Да, това е брат ми“, отговаря ковачът. — Няма ли да ме грабне?
„Може би ще стане“, отговаря той.
- Е, смили се, скрий ме!
- Къде да те скрия?
- Да, поне в портфейла.
„Е, бръкни в портфейла си“ и го развързва. Там се е скрил демонът. И ковачът го върза по-здраво и го хвърли във водата. И дяволът седи там и сега, а ковачът се върна у дома и живее до днес. Така че приказкатаКовачът и дяволът свърши и който е слушал - браво!