Приказката за мулекаря
Както беше обичайно в този свят, двама мулетари живееха в едно село. Всеки имаше по седем мулета и имаха достатъчно работа. Селяните наемали мулета, за да носят стоки до пазара. И така, коларите вървяха напред-назад: от селото до пазара, от пазара до селото. И така през цялата година.
Дойде денят, когато двама готвачи - Петири и Сокур - спориха толкова много, че решиха: който загуби, ще даде мулетата си на друг. Заложете на Петири Сокура. Жалко, че спорът не беше честен. Но можете ли да го докажете? Сокур спечели и това е всичко.
Петири остана без нищо. Само глад и студ в изобилие. Петири се страхува да се прибере у дома: как може да каже на жена си и децата си, че е загубила мулетата си? Няма мулета, което означава, че няма пари, няма хляб и няма дърва. Какво да прави - не знае.
Но все пак Петири се скиташе в селото. И по пътя има мост. Реши да прекара нощта под него: беше време за вечерта. Ayog, но той не може да заспи, цялото негодувание не му дава почивка.
Полунощ удари. Петири чува гласове. Гласовете са по-високи, краката тропат по моста, сякаш танцуват. Тогава Петири разбра, че това са магьосниците, които са се събрали на среднощния си пир. Петири се сгуши под моста, но наостри уши и се ослушваше.
Вълшебният барабан бръмчи, пее песента си, магьосниците се въртят. И Петири се чува един друг да казва:
- Наблизо живее една жена, на седем години, тъй като не става от леглото. Никой не може да я излекува, на когото и да се обади. И никой няма да излекува, докато не се вдигне камък пред прага на църквата, докато не се извади изпод него жаба и не се извади парче хляб от устата й. Преди седем години тази жена хвърли хляб на земята, седем години сега се труди. Болната ще яде хляб и ще оздравее.
Петири си спомни всичко, изчака, докато вещиците си тръгнат, поспа малко и се прибра. Нищо за мулета на жена миказа, преоблече се и отново излезе от къщата.
Върви, ходи, намери къщата, за която говориха магьосниците, къщата, в която живее болната жена. Влиза в къщата, иска квартира за нощувка: казват, колко дни е бил на път и никога не е нощувал под покрива. Много изморен. Дадоха подслон на Петири и дори не за една нощ, а по-дълго.
И тогава - дума на дума, разговор след разговор, научи Петири. че домакинята не е станала от леглото от седем години и нито един лекар - и който и да е повикан при нея - не може да я излекува.
„Може би мога да помогна?“ пита Петири. Никой не знае, че той е обикновен мулетар, а не някакъв лекар или пътешественик. - Разрешете ми да прегледам пациента!
Те пуснаха Петири в болничната стая. Той я погледна и попита:
- Но не беше ли при вас, домакине, че хвърлихте хляб на земята?
— Беше — въздъхна жената.
- Кога беше това, помниш ли?
- Да, беше преди седем години, добри господине.
- Значи ето го! — възкликна Петири. - Седем години оттогава жабата държи в устата си този хляб, който седи под един камък на прага на църквата, и докато не го пусне от устата си и докато не изядеш този хляб, няма да се оправиш, стопанке!
Роднините на тази жена чуха казаното от Петири, вдигнаха камък и намериха под него жаба. Крастава жаба седи, движи страните си, очите й са изпъкнали и държи хляб в устата си. Съпругът на тази жена взе хляб от устата й, донесе го у дома, изми го с вода от кладенец и го даде на жена си. Тя веднага се възстанови.
И тези хора бяха, трябва да кажа, много богати. И разбира се, сега не съжаляваха за Петири.
- Искайте каквото искате - каза собственикът на Петири, - ще дам всичко, което имам.
- Да, не ми трябва чужд - казва шофьорът, - не ми трябва. Имах седем мулета и ги загубих, щеше да е хубаво да си ги върнавръщане.
- Обратно - казва собственикът - не можете да върнете изгубеното, но ще ви дам нови мулета.
И той даде на Петири седем добре охранени мулета и достатъчно пари, за да купи още седем мулета.
Петири беше възхитен и благодари на домакините. И тъй като не беше мързелив и честен човек, обичаше работата си, Петири отново започна да носи стоки на пазара. Ходи напред-назад: от село на пазар, от пазар на село, върви и света гледа. Къде са се появили нови хора, където са израснали големи дървета и където ново хоро се играе на мегдана. Нашият шофьор се зарадва, а семейството му не знае нещастието му.
Но ето нещо: друг шофьор, Сокур, който тогава спечели мулета от Петири, изобщо нямаше късмет. Щом имаше четиринадесет мулета, точно тогава чумата ги нападна. Тринадесет мулета умряха. Остана само едно муле.
Сокур дойде при Петири и попита:
- Как така, братко, пак си купи мулета и не тъгуваш, а аз само се трудя, смятам мъката?
Петири не скри нищо, но и не разказа всичко: аз, казва, разбрах под такъв и такъв мост как да ми върна мулетата, иди там, може и на теб да помогне.
Сокур си тръгна, намери моста, качи се под него, седна да чака. Вечерта дойде, полунощ!“ ударен, започнаха да се чуват гласове отгоре. Магьосниците се стекоха, вдигнаха шум, биеха тъпана, „започнаха танци.
Весели такива магьосници, пеят силно, говорят силно. Един на друг и казва:
- И стопанката на онази къща, за която ви разказах тук, оздравя. Някой ни е чул. Да видим днес има ли някой под моста.
Вещиците се изкачиха под моста и намериха Сокур. Нямаше къде да се скрие, магьосниците го измъкнаха изпод моста, отбиха го добре и го хвърлиха във водата.
Така се оказва, чевещиците понякога могат да направят добро дело. Измамникът Сокур беше наказан. И правилно: завистта и злобата никога не сеят добро. Който сее зло, ще пожъне зло.