Приказки за Масленица
Слънце и палачинки
На Масленица една жена опече пет палачинки и ги сложи на масата. Слънцето надникна през прозореца, видя цяла планина от палачинки на масата и попита:
- Дай ми, жено, кръгли и жълти да опитам!
А бабата отговаря:
- Чакай, слънчице! Палачинките още не са намазани с масло. Върни се след около час...
Слънцето изгрява след около час. Поглежда през прозореца и пита:
- Дай ми, жено, кръгли и жълти да опитам!
- Чакай, слънчице! Палачинки без сметана не се ядат. Ще отида в мазето за сметана. Върнете се след около час.
Час по-късно слънцето наднича през прозореца и пак пита:
- Дай ми, жено, кръгли и жълти да опитам!
- Чакай, слънчице! Масленица още не е минала!
Слънцето си мисли: „Първо да отида да посрещна Масленица“. Изтърколи се на пътя и гледа с широко отворени очи. Който не се вози по пътя: мъже в шейни, добри хора на кон, джентълмен в карета, но Масленицата все още не се вижда. Мина ден, друг, трети... Слънцето не издържа, върна се пак при жената под прозореца. Изглеждаше: и на масата вече няма палачинки: една опашка от репички - за Великия пост. Масленицата вече е празнувана!
Как пролетта победи зимата.
Тя живееше в същото село Маша. Тя седна под прозореца с брезово вретено, предеше бял лен и каза:
- Когато дойде пролетта, когато удари талицата и снегът се изтъркаля от планините, и изворна вода се разлее по ливадите, тогава ще изпека блатове и чучулиги и с моите приятелки ще отида да посрещна пролетта, да посетя селото да викам - да викам.
Маша чака топла, мила пролет, но това не се вижда, не се чува. Зимата не си отива, всички студове коват; тя отегчи всички, студена, ледена, ръцете и краката й трепереха, тя пусна студ-студ. Какво да правя тук? неприятности!
Маша се замислииди да търсиш пролетта. Опакова се и си тръгна. Тя дойде на нивата, седна на един хълм и извика слънцето:
Слънчево, слънчево, Червена кофа, Погледни иззад планината, Погледни до пролетта!
Слънцето излезе иззад планината, Маша попита:
- Виждал ли си, Слънчице, пролетта червена, срещал ли си сестра си?
- Не срещнах Пролетта, но видях старата Зима. Видях как тя, свирепа, напусна пролетта, избяга от Червената, носеше студ в торба, разтърси студа на земята. Тя се спъна и се претърколи надолу. Да, тя се е установила във вашия район, не иска да си тръгва. Ела, червено момиче, последвай ме. Когато видиш гората пред себе си - цялата зелена, търси там Пролетта. Поканете я във вашия район.
Маша отиде да търси пролетта. Където слънцето се търкаля по синьото небе, там отива. Тя вървеше дълго време. Изведнъж пред нея се появи гора - цялата зелена. Тя вървеше - Маша вървеше през гората и се изгуби. Горски комари хапеха раменете й, възли се провираха през куките на страната й, пееха славейски уши, дъждовни капки овлажняваха главата й. Щом Маша седна на един пън да си почине, както вижда - лети бял лебед, забелязвайки сребърни крила отдолу, позлатени отгоре. Лети и разнася пух и пера по земята - за всяка отвара. Този лебед беше Пролетта. Пролетта пуска копринена трева по ливадите, пръска бисерна роса, слива малки потоци в бързи реки. Тук Маша Весна започна да се обажда - да звъни, да разказва:
- О, Пролет - Пролет, добра майко! Ти иди по нашите земи, прогони лютата Зима. Старата зима не си отива, всички студове коват, студът - пропуска студ.
Чу гласа на Весна Машин. Взех златните ключове и отидох да затворя лютата зима.
Но зимата не си отива, кове студове и ги изпраща пред пролетта, за да сглобят прегради, да покрият снежни преспи. А Пролетта лети, къде ще размаха сребърното си крило - там ще помете преградата, ще размаха друга - и снежни пресписе топят. Слани - тогава те започват от пролетта. Зимата се ядоса, изпрати Снежна буря и Виелица да разбият очите на Пролетта. И Пролетта размаха златното си крило и тогава Слънцето надникна, стопли. Виелица с виелица от жегата и светлината на воден прах излезе.
Старата Зима се изтощи, избяга далеч, далеч отвъд високите планини, скри се в ледени дупки. Там пролетта я затвори с ключ.
Така пролетта победи зимата!
Маша се върна в родното си село. И там вече посети младата кралица Пролет. Донесе една година топла, зърнена.
Сламен карнавал.
Живели - имало старец и старица. Те обичаха да се разхождат и да се забавляват на Масленицата, да ядат пайове и палачинки, да ги пируват. Не искам да постя. Решили да си направят заговезни и да почерпят още седмица-две.
Тук един старец направи Масленицата от слама, изтъка обувки за краката й. Старицата я облече в рогозка, сплете дълга плитка от три аршина, върза й шал на главата. Масленицата се оказа - слаб, висок, глава с кошница, очи - като зарове, нос като картофи. Старецът и старицата се радват - сега се разходете и се забавлявайте дори до Духа.
Слагат Масленица на масата. Старецът казва:
- Масленица - дебел човек, празен корем, яж палачинка!
- Масленица - дебел човек, празен корем, яде баница.
Масленица седи мълчалива. Старецът маже устните й със заквасена сметана, старата жена пъха палачинка в устата си. Изведнъж Масленица се съживи, размърда се, отвори уста, взе от масата и изяде всички палачинки и пайове. Старецът и старицата се уплашиха: старецът се качи в мазето, а старицата се скри в щайгата.
Ходи Масленица - дебела жена, празен корем около хижата, търси с какво да се почерпи: зелева чорба, близана мас, сдъвкана мас. Той вижда: във фурната се топи каша в чугун. Масленица се качи в пещта и удари огъня с ръкава си. Слама бухна иизгорял.
Връщат се старецът и старицата, гледат, а до печката само шепа въглени. Нямаше Масленица. Старецът и старицата започнаха да скърбят, запяха усукана песен:
Да, Масленица е измамник. Донесох го на поста, избягах сам.
Тези три приказки са от колекцията на известния познавач на българския фолклор Науменко Г.М. Български народни детски песни и приказки с мелодии. – М.: ЦентърПолиграф, 2001.
И ето една по-известна приказка, в която също има герой - „мазна палачинка“
Крилат, космат и мазен (Коригиран от И. В. Карнаухова)
Гледайте с децата красивафилмова лента по тази приказка. Използвайте бутона за пауза, ако не сте имали време да прочетете текста на слайда: