Прилагане на индексация по чл.
Въз основа наклауза 2 на член 317 от Гражданския кодекс на Руската федерация съдът може да възстанови от ответника в полза на ищеца дълг в чуждестранна валута, като посочи прилагането на обменния курс за конвертиране в рубли към датата на плащане (SOYU често се посочва в деня на изпълнение на съдебното решение).
Възможно ли е в този случай да се индексират паричните суми, присъдени от съда въз основа начлен 208 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация ?
Струва ли си да се съгласим с тази позиция?
Изглежда, чене присъства.
В края на краищата, ако съдът е събрал дълг в чуждестранна валута с указание за използването на обменния курс за конвертиране в рубли на датата на плащане (деня, в който е изпълнено съдебното решение), тогавазагуби отинфлация в рубликредиторът не може по дефиниция.
Обезценява ли се валутата?
Това не е очевиден въпрос. Най-малкото това трябва да се докаже.
Всъщност, за разлика от постоянната инфлация на рублата, редица чуждестранни валути може да нямат инфлация или дори да имат дефлация.
Още повече, че официалната инфлация/дефлация се изчислява от съответните институции за съответния пазар на пари в обращение, а не за целия свят.
Следователно, например, ако инфлацията в щатския долар е, да речем, 2% в годишно изражение, тогава това означава, че същото количество доларив САЩв края на годината може да купи 2% по-малко стоки, отколкото в началото на годинатав САЩ, но това не означава, че щатският долар е поевтинял с 2% в световен мащаб. Обратно, щатският долар може да е „укрепнал“ спрямо местната валута през годината в по-голяма степен, отколкото цените на местните стоки са се увеличили, така че същата сума щатски долари в друга държава може да е в състояние да купи повече стоки в края на годината, отколкото в началото.
В същото време има и чисто практичен нюанс.
В крайна сметка споредСъгласно преобладаващата съдебна практика за целите на индексирането по чл.208 от Гражданския процесуален кодекс на България се използват индекси на потребителските цени, но в България цените се определят в рубли, а не в щатски долари, поради което не може да има „инфлация на потребителските стоки в щатски долари специално за България“, нито може да има индекси на потребителските цени за чуждестранна валута за България.
В тази връзка най-често в съдебната практика се поддържа заключението, че е невъзможно да се индексират сумите, присъдени от съда в чуждестранна валута, съгласно член 208 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация:
С други думи, съдът възстанови от длъжника в съответствие с член 208 от ГПК Българияразликата между равностойността в рубли на възстановената сума във валутакъм момента на изпълнението и равностойността в рубли на възстановената сума във валутакъм момента на решението.
Как стана - не мога да разбера напълно.
Вероятно в изпълнителното производство ответникът е бил дебитиран със сумата на еквивалента в рубли, посочен в съдебния акт (т.е. към момента на решението), а не еквивалента на сумата, присъдена във валута към момента на принудителното изпълнение (както се изисква от параграф 2 на член 317 от Гражданския кодекс на Руската федерация). Но нарушенията в изпълнителното производство очевидно не трябва да се „коригират“ чрез механизма за индексиране съгласно член 208 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация.
Така „другата” съдебна практика не изглежда убедителна и не дава изчерпателен отговор на въпроса как е необходимо да се изчислява неустойката по чл.208 от ГПК върху присъдените от съда суми в чуждестранна валута.
Следователно се налага изводът, че е невъзможно да се приложи механизмът за индексиране по чл.208 от Гражданския процесуален кодекс на България в случаите на събиране на суми в чуждестранна валута от съда.
Според мен обаче това не означава, че взискателят не може да претърпи загуби от дългосрочно неизпълнение на съдебен акт за събиране на валута от длъжника, ввключително курсови разлики.
Например, ищецът възстановява 1000 долара от ответника.
Ако ответникът беше изпълнил съдебното решение от момента на влизането му в сила, когато доларът, например, струваше 40 рубли, тогава ищецът, да речем, щеше да получи 1000 * 40 = 40 000 рубли.
Да предположим обаче, че ответникът е изпълнил решението година по-късно, когато доларът е струвал 37 рубли, в резултат на което ищецът е получил 1000 * 37 = 37 000 рубли.
При тези условия ищецът има право да иска от ответника загуби от курсови разлики от продължително неизпълнение на съдебен акт в размер на 40 000 - 37 000 = 3000 рубли.
В същото време, в случай на увеличение, а не намаляване на обменния курс, ответникът няма право да иска от ищеца обезщетение за загуби от увеличението на обменния курс, тъй като валутната клауза по параграф 2 на член 317 от Гражданския кодекс на България действа в интерес на ищеца и освен това не ищецът, а ответникът е виновен за дълго неизпълнение на съдебния акт.
Обезщетението за тези, както и други евентуални загуби от продължително неизпълнение на съдебен акт, се извършва по обичайния исков ред. и не в съответствие с член 208 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация.
В този случай отговорността на длъжника следва да произтича от вината.