Прилагане на общата митническа тарифа в страните от Европейския съюз
Формирането на общата митническа тарифа на Европейския съюз (ЕС) е извършено в съответствие с основните разпоредби на договорите за създаване на Европейската икономическа общност, подписани през 1957 г. Принципите на митническото и тарифно регулиране и нивото на тарифните ставки се основават на правилата и изискванията на Общото споразумение за митата и търговията (Световната търговска организация).
Както е предвидено в учредителните документи,основата на Общността е митническият съюз, който обхваща цялата търговия със стоки и предвижда забрана на вносни и износни мита и всякакви еквивалентни такси в търговските отношения между държавите-членки, както и установяването на обща митническа тарифа в отношенията им с трети страни.
В съответствие с целите и задачите на Общността за създаване на общ пазар и сближаване на законодателствата на държавите-членки до степента, необходима за функционирането на общия пазар, бяха предвидени редица мерки, които да бъдат въведени постепенно в рамките на установенитесрокове, включително като:
- премахване между държавите-членки на митата и количествените ограничения върху вноса и износа на стоки, както и всички други мерки, равностойни по своите последици;
- въвеждане на обща митническа тарифа и обща търговска политика към трети страни;
- премахване на пречките между държавите-членки пред свободното движение на хора, услуги и капитали;
- въвеждане на обща политика в областта на селското стопанство, транспорта;
- създаване на система, която да насърчава развитието на лоялна конкуренция в общия пазар;
Договорът за създаване на ЕС предвижда общият пазар да се създава постепенно (поетапно), по време на прехода12-годишен период (3 етапа по 4 години). За всеки етап е предвиден набор от мерки, които трябва да бъдат приети и изпълнени по предписания начин. Удължаването на преходния период обаче не може да надвишава 15 години от влизането в сила на договора.
По време на преходния период митата и вносните мита, които са били в сила преди това в търговията между държавите-членки, следва постепенно да бъдат намалени и премахнати от тях по време на преходния период, а премахването на износните мита и такси следва да стане не по-късно от края на първия етап от преходния период.
Разпоредбите на договора се прилагат и за мита от фискален характер. По време на преходния период обаче тези мита се намаляват с по-бърз темп, като държавите-членки си запазват правото да заменят тези мита с вътрешен данък, стига размерът на тези мита да не надвишава нивото на вътрешно данъчно облагане, което обикновено се подлага на подобни национални продукти.
Държавите-членки на ЕС са декларирали готовността си да насърчават международната търговия и да намалят търговските бариери чрез сключване на споразумения с трети страни, насочени към намаляване на митата на реципрочна и взаимноизгодна основа под общото ниво, на което биха могли да се насладят чрез създаването на митнически съюз между тях.
Като база за изчисляване на средното ниво на митата от общата митническа тарифа на ЕС за трети страни, митата са определени на средноаритметично ниво, приложено на 01.01.1957 г. в четирите митнически територии на държавите-членки на ЕС.
Ако даден продукт е в една или повече държави-членки на ЕС, обект на национален търговски монополхарактер, компетентният орган може да разреши на други държави-членки да прилагат защитни мерки при определени условия до момента, в който дискриминацията при доставката и дистрибуцията на стоки бъде премахната.
Въпреки това, ако монополът действа съгласно правила, чиято цел е да осигури продаваемостта или да увеличи рентабилността на селскостопанската продукция, горната разпоредба се прилага по такъв начин, че да осигури еквивалентна сигурност за заетостта и стандарта на живот на съответните производители, като се вземат предвид възможностите за адаптиране и необходимата специализация във времето.
Като цяло общата аграрна политика и митническата тарифна политика преследват следните цели: повишаване на производителността на селското стопанство; осигуряване на адекватен стандарт на живот на селското население; стабилизиране на пазарите, осигуряване на наличност на храна и разумни потребителски цени на храните.
За постигането на тези цели се създава общ организационен механизъм за селскостопанските пазари, който предвижда въвеждането на общи правила по отношение на конкуренцията, задължителната координация на различните национални пазарни структури и организацията на европейския пазар.
Общата организация на селскостопанските пазари включва всички мерки, необходими за постигане на горните цели, по-специално регулиране на цените, подпомагане на производството и търговията с различни продукти, съхранение на запаси и общ механизъм за стабилизиране на вноса или износа.
Тъй като постепенното премахване на митата и количествените ограничения между държавите-членки на ЕС може да доведе до фиксиране на цените, което може да застраши целите на общата селскостопанска политика, на всяка държава-членка на ЕС е позволено, по време на преходен период, да въведе за някоипродукти на недискриминационна основа, система от минимални цени, под които вносът може или да бъде временно спрян или намален, или разрешен, при условие че се извършва на цена, по-висока от минималната цена, установена за даден продукт. В последния случай минималните цени няма да включват мита.
След преходния период общата търговска политика е насочена главно към прилагането на мерки, свързани с промени в тарифните ставки, сключването на тарифни и търговски споразумения, хармонизирането на мерките за либерализация на експортните политики, както и мерките за защита на търговията, по-специално тези, прилагани в случаи на дъмпинг или субсидии.
Анализът на Общата митническа тарифа на ЕС и нивото на ставките за основните групи стоки, установени като се вземат предвид посочените по-горе принципи и условия, показва следното:
1. Посочената обща тарифа е приета, като се вземат предвид правилата и изискванията, предвидени за прилагане на мерките през преходния период, продължил около 15 години. Последните препратки към нормативни документи за промени в тарифите за определени стоки датират от 1993 г., т.е. практически оттогава общата тарифа не е променяна и в момента е в сила. В същото време, в бележките под линия относно прилагането на тарифи за определени специфични стоки, Общността си запазва правото да променя тарифите в посока на тяхното намаляване или спиране на действието им за определен или неограничен период, при условие че се съгласи със заинтересованите страни за такива действия по предписания начин.
2. В съответствие с общите правила се установяват благоприятни тарифи (специални разпоредби) за стоки:
- внася се за преработка под митнически контрол на крайния продукт;
- внесени за използване в гражданската авиация,включително самолети;
- някои семена, предназначени за посев и засаждане (захарна и хибридна царевица, ориз, сорго, картофи); определени видове нови трапезни сортове грозде, токайско вино, тютюн, фондю, сирена и други продукти при наличие на съответен сертификат и регистрация;
- внесен при пътуване личен багаж или транзитен багаж, при условие че този внос няма търговски характер. Таксата в този случай се предоставя, ако стойността на стоките в багажа не надвишава 350 евро.
- внесени в рамките на тарифните квоти, определени от компетентните органи на Общността, и в някои други случаи.
3. Общата митническа тарифа на ЕС определя ставките на митата, налагани при внос на стоки в страните от ЕС, предимно от трети страни. Въпреки това е направено изключение за определени продукти (например определени марки вино от грозде и други продукти, произведени в определени провинции и региони на страни от ЕС).
4. В зависимост от целите и методите на митническо и тарифно регулиране ставките се определят като процент от себестойността на стоките (адвалорни ставки), в евро за физическа единица стока (специфични ставки) или се прилагат комбинирани ставки, които съчетават адвалорни и специфични ставки. Нивото на митническите ставки е доста разнообразно и зависи от митническата и тарифна политика на ЕС по отношение на защитата на неговите производители, както и от международните му задължения, дадени в рамките на Световната търговска организация. Ако е необходимо, ставките за определени стоки по общата митническа тарифа могат да бъдат намалени до определено ниво (или суспендирани) на автономна основа за определен или неопределен период.
5. С цел регулиране на вноса на стоки иза осигуряване на производството на стоки и стабилизиране на цените на вътрешния пазар се използват тарифни квоти. Предвидени са тарифни квоти за около 100 стокови позиции и наименования на стоки, повечето от които са свързани със селскостопански продукти.
Много видове основни зеленчуци и плодове, десертното грозде имат тарифни квоти. При внос на някои от тях през определен период от сезона се установяват допълнителни митнически облекчения.
В рамките на тарифните квоти някои стоки са освободени от мито.
Тарифните квоти са определени за страните, доставящи конкретни стоки в съответствие със споразуменията на ЕС, а разпределението на квотите се извършва въз основа на поръчки от страните от Общността (в някои случаи стоките се доставят по директни договори на страната вносител, но в рамките на разпределените квоти).
6. Общата митническа тарифа предвижда възможност за прилагане на автономни норми на задължението за плащане на мита, установени за отделни специфични стоки, в намалени размери по отношение на обичайните ставки на тарифата.
Такива намалени автономни ставки или пълно спиране на събирането на мита на автономна основа се установяват например по отношение на някои видове риба (скумрия, червена сьомга и др.), Внесени за промишлена преработка, много видове зеленчуци и плодове, продукти от тропически горски дървета, природен газ, някои петролни продукти и някои други стоки.
8. Има приложение към Митническата тарифа на ЕС със списък на продуктите, за които се определя вносно мито в зависимост от установената фиксирана входна цена за тези продукти в определен период от годината (вносен сезон), което допринася за стабилизиране на цените на вътрешния пазар на Общността и създава условия заобработка на продукта. Списъкът съдържа: зеленчуци (домати, краставици, артишок, тиквички, домати и др.), цитрусови плодове (портокали, мандарини, лимони), грозде, ябълки, круши и дюли, кайсии, праскови, череши, сливи, както и плодови сокове (включително гроздови), гроздови вина.
В същото време трябва да се отбележи, че нивото на налагане на вносни мита се увеличава както с намаляване на входните цени за вносни продукти, така и в периода на масово прибиране на реколтата (производство).
Установяването на пределни сезонни входни цени значително затруднява вноса на продукти с ниски цени, което стимулира развитието на местното производство и пазара чрез използване на собствени суровини. Освен това, за да се задоволи търсенето на определени продукти за преработка и вътрешно потребление в определен период и на определена цена, се разрешава безмитен внос (например някои сортове ябълки и други продукти).
При внос на натурален гроздов сок и младо гроздово вино (при използване на установените входни ценови нива, независимо от сезона) се прилагат повишени митнически сборове. Например за натурален гроздов сок на входни цени от 42,5 до 39,1 евро на хектолитър (евро/хектолитър) ставката е 22,4% от цената плюс 0,8 - 3,4 евро/хектолитър в зависимост от цената, но при цена под 31,1 евро се заплаща адвалорна ставка плюс 27 евро/хектолитър.
Ако цената на концентрирания сок е 209,4 - 192,6 евро, ставките ще бъдат 22,4% плюс 4,2 - 16,8 евро / хектолитър (но при цена под 192,6 евро се плащат 22,4% плюс 131 евро / хектолитър). При използване на тарифната квота се прилага само ставката от 22,4% от цената.
При внос на вино от младо грозде (алкохол до 1 об.%), ставките, установени за гроздов сок плюс допълнителнимитнически плащания в размер на 20,6 евро на 100 кг тегло на продукта.
Повечето хранителни продукти подлежат на специфични митнически ставки, изчислени в евро за физическа единица от продукта, което гарантира конкурентоспособността на тези продукти и относителната стабилност на потребителските цени в рамките на Общността. Освен това вносните мита върху зърнените култури се изчисляват и прилагат на такова ниво и по такъв начин, че да осигурят ефективна подкрепа на ценовия праг на Общността.
Анализът на документите, приети по време на подготовката на горепосочените решения, показва сложността и продължителността на съгласуването на много въпроси, засягащи интересите на договарящите страни, преди всичко финансовите аспекти на формирането на приходната и разходната част на националните бюджети на държавите във връзка с въвеждането на Общата митническа тарифа (ОМТ).
Хармонизирането на ставките на вносните мита за CCT за определени артикули беше постигнато при условие, че отделните държави прилагат по-ниски или по-високи ставки на митата за внос в сравнение със ставките на CCT през преходния период (до 5 години). В същото време трябва да се отбележи, че ставките на КТМ са формирани основно на базата на действащите в България ставки на вносните мита (с всичките им предимства и недостатъци). Този подход към формирането на КТТ позволява с най-ниски разходи да осигури установяването на икономически отношения между производителите и организацията на производството и маркетинга на продуктите в новите условия през преходния период.
Във връзка с влизането в сила на посочените по-горе основни документи и прехвърлянето на определени правомощия на Комисията на Митническия съюз за поддържане на CCT, Република Беларус, Република Казахстан и България са длъжни да направят съответните промени в своите нормативни правни изаконодателни актове.
Като се има предвид, че процесът на формиране на митнически съюз в рамките на Евразийската икономическа общност (ЕврАзЕС) с участието на Република Беларус, Република Казахстан и България в момента е в процес на завършване, би било препоръчително да се вземе предвид опитът от митническото и тарифно регулиране на вноса и износа на стоки от ЕС при подготовката на нормативните правни актове на този съюз.