Принцесата и граховото зърно приказка в стихове (Любов Ясиневская)
(приказка в стихове по мотиви от приказката на Ханс Кристиан Андерсен "Принцесата и граховото зърно")
In a Far Far Away Имало едно време един принц в богато кралство. Искаше да се жени, Заповяда да екипират коня. Мечтаех за съпруга за принцеса, Да живея живота с нея,
Той обиколи целия свят - Истинският го няма никъде! Въпреки че срещнах доста принцеси, В тях нещо липсваше, Принцът се върна у дома, Беше уморен, малко жив.
Някак си избухна буря, Беше след пладне, стъмни се, Гръм удари и дъждът се изля, Вятърът направи ужасно нещо. Внезапно се почука на портата, Някой дойде в двореца,
Небесата вършеха ли чудеса? Царят-баща отвори портата, В светкавица в лошо време Дете стои на портата, Цялото мокро от дъжда!
Капки се стичаха на потоци, Момичето едва дишаше, Поиска да го пуснат в къщата, Да се стопли и подслони. Каза, че е принцеса, Изгубена в гората,
И случайно излезе при тях - Тя се нуждае от почивка. Е, кралицата реши, Ще проверя коя е девойката. Ще я сложа в леглото, Спи на грахово зърно!“
И тя отиде в спалнята, Сега така се казва спалнята, Тя слага грах на матрака И има много пухено легло. Преброих две дузини, Писна ми да слагам леглото.
Момичето си легна, Нещо й попречи да заспи. На сутринта ме извикаха на закуска. „Как спахте“, научиха те. И принцесата казва: "Разбита съм, всичко ме боли,
Нещо ме измъчваше в леглото, Сега има синини по тялото ми, Не затварях очи през нощта И сега не спах достатъчно! Погледът е уморен и примамлив Той каза, че истинският,
Благородно момиче беше, Бяло като зимен сняг. Принцът се ожени за принцесата, Сватбата не беше по-прекрасна, Щастието ги благоволи, И те пазят граха.
Цялата история е истина, Беше в далечното минало, Тази приказка свърши, И който слушаше - браво!