ПРИНЦИПНИ ПОДХОДИ ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА ВЪЗПАЛИТЕЛНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА УРЕТРАТА - Амбулатория
Всяко нарушение на целостта на уретралната лигавица води до възпалителна реакция в областта на увреждането. Следователно целта на лечението е да се елиминира въздействието на травматичния фактор и да се създадат благоприятни условия за репаративни процеси.
ЛИГАВИЦАТА НА УРЕТРАТА Е СПОСОБНА НА БЪРЗО САМОЛЕЧЕНИЕ.
При еднократна умерена травма (манипулация, въвеждане на химически агресивни вещества в уретрата, триене на уретралните гъби върху бельото и др.), Увреждането на лигавицата е минимално, можете да разчитате на бързото му самолечение и да се справите без предписване на лечение. Необходимо е само да се предотврати въвеждането на микроорганизми в засегнатата област (хигиенни мерки, коитус с презерватив) и да се осигури нормалното протичане на репаративните процеси. Възстановяването на целостта на лигавицата с прекратяване на възпалителната реакция настъпва в рамките на 1-3 седмици.
В случай на значителни единични или многократни травматични ефекти (уретероскопия, ендоуретрална физиотерапия, курс на вливане на химически агресивни вещества, повтарящ се самомасаж на уретрата и др.), Е необходимо да се изключи травматичният фактор и да се предотврати микробно замърсяване на засегнатата област.
Посттравматичната възпалителна реакция води до нарушаване на целостта на повърхността на уретралната лигавица, влошава качеството на произведената слуз и механичното измиване на микроорганизмите от повърхността на уретрата от тази слуз. Имунологичният състав на слузта се променя (имуноглобулини, комплемент и неговите компоненти, лизозим и др.). В тази ситуация всеки ефект, който увеличава травматизацията на лигавицата на уретрата, е вреден, дори ако има временен терапевтичен ефект (инстилации с мирамистин и др.).
При наличие на изразена възпалителна реакция са възможни инстилации, разредени в 5-10.пъти разтвори на хлорхексидин (0,05%) или мирамистин (0,01%). В ниска концентрация тези лекарства имат повърхностен дезинфекционен ефект и не причиняват химическо изгаряне на лигавицата.
Въвеждането на микроорганизми в уретрата (по време на полов акт, баланопостит и нарушаване на хигиенните мерки, ендоуретрални манипулации и физиотерапия) може да доведе до развитие на остър (подостър, първичен хроничен) уретрит и само в бъдеще, поради възходяща инфекция или хематогенен дрейф, може да се присъедини възпалителният процес в зоната на простатно-везикуларния комплекс.
Интензивността на предписаното лечение зависи от вида на микроорганизма (микроорганизмите). Силно агресивните микроорганизми (диплококи на Neisser и др.) изискват назначаването на спешна масивна специфична терапия. Баналната микрофлора, която причинява слабо активни хронични възпалителни процеси, в някои случаи може да бъде елиминирана дори без предписване на лечение.
Острите силно активни възпалителни процеси изискват спешно започване на лечение. Колкото по-малко активен е възпалителният процес, толкова по-лесно е да отложите началото на курса на лечение до удобно за пациента време. Необходимо е само да се обясни на пациента, че има възможност за обостряне на слабо активен процес, по-нататъшното му разпространение или развитие на усложнения, следователно,
КОЛКОТО ПО-РАНО СЕ ЗАПОЧНЕ ЛЕЧЕНИЕТО НА ВЪЗПАЛИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ!
Тъй като при уретрит със средна степен на активност и по-висока е трудно да се диагностицира надеждно възпалителният процес на простатната жлеза (поради навлизането на уретрогенни левкоцити в секрета на простатата, когато преминава през уретрата), се препоръчва да се предпише курс на лечение, който осигурява противовъзпалителен ефект в областта на простататавезикуларен комплекс включително.
Лечението трябва да бъде комплексно (лечебен блок), с продължителност най-малко 7 дни, изборът на лекарства се извършва в съответствие с идентифицираните микроорганизми.
Има мнение, че слабо активните субклинични възпалителни процеси, причинени от банална микрофлора, хламидии, уреаплазми, микоплазми, ако партньорите нямат външни сексуални контакти, могат да бъдат оставени без лечение. От наша гледна точка, ако мъжките генитални пътища трябва да бъдат по принцип стерилни, наличието на всякакви микроорганизми в тях е патология, независимо от степента на активност на възпалителния процес и изисква задължителна санация. Съдържание