Принос на етнометодологията Г
Понятието етнометодология има древногръцки корени. Означава „методи“, които хората използват в ежедневните си дейности. Етнометодологията е изучаване на ежедневните действия, извършвани от обикновени членове на обществото, за да се решат проблеми от ежедневен характер. Етнометодологията се основава на феноменологичната социология и екзистенциализма.
Етнометодологията изучава ежедневието. Всекидневието е социокултурен свят, възприеман от човек, който ни засяга.
В основния си труд „Изследвания по етнометодология“ той очерта основните етнометодологически концепции. Формирането на тези етнометодологични концепции и формирането на етнометодологията като самостоятелно направление в социологията е комбинация от идеите на Талкот Парсънс и Алфред Шутц.
За да изучават етнометодологията, Харолд Гарфинкел и неговите ученици използват различни методи и провеждат необичайни експерименти, за да идентифицират модели в поведението на хората.
След провеждането на този експеримент Гарфинкел стигна до извода, че стойността на документалния метод е много голяма. Той пише за важността на документалния метод на тълкуване в интервютата, когато изследователят трябва да реши какво е имал предвид респондентът. Също така, значението на документалния метод се проявява в писането на журнален доклад, когато изследователят трябва, първо, да очертае събитието, което е видял, и, второ, той трябва да го очертае така, че описаното събитие да е идентично с наблюдаваното събитие (т.е. така че докладваното наблюдение да е буквален пример за събитието, което е имало предвид).
При изучаването на обичайните основи на ежедневните действия, тоест при изучаването на поведението на хората, които се случват счовек всеки ден, Гарфинкъл идентифицира няколко важни концепции. Природни явления и фонови очаквания. Естествените събития са онези събития, които предоставят възможност за разпознаване на различни ежедневни дейности. Има елементи в природните събития, които Гарфинкел нарича фонови очаквания. Основните очаквания са характеристики на ежедневните събития, които правят тези събития разпознаваеми за индивида. Тоест фоновите очаквания позволяват на индивида да разпознава текущите събития и да ги счита за познати. За да разкрие тези фонови очаквания, Гарфинкел използва специален метод. Този метод се състои в нарушаване на обичайния ход на нещата, в промяна на обичайната структура на взаимодействие, тоест в извършване на специална процедура, наречена "garfinkeling".
Бяха проведени редица експерименти, за да се идентифицират основните очаквания. В първия експеримент учениците на Гарфинкел помолиха участниците да изяснят ежедневните си фрази. Този експеримент имаше за цел да покаже как хората се държат в условия, при които партньорът не отговаря на определени условия на общо разбиране, т.е. нарушава установените начини на междуличностни взаимодействия. Същността на втория експеримент беше, че учениците трябваше да се приберат вкъщи и да наблюдават какво се случва у дома от позицията на гост. Целта на този експеримент беше да покаже, че ако човек започне да възприема обикновена сцена като такава, в която нищо не е очевидно за него, той ще може да види фоновите очаквания и как те се свързват с установените начини на междуличностни взаимодействия. Гарфинкел пише, че този начин за наблюдение на събитие е добър за показване на фонови очаквания, които не се забелязват при нормално наблюдение. Третият експеримент, койтоГарфинкел проведе със студенти този вид експеримент, при който учениците бяха помолени да се държат у дома като на гости. Учениците бяха задължени известно време да се държат у дома много учтиво и учтиво към близките си. Беше необходимо да избягвате обичайния стил на комуникация и да започнете разговор само когато се обърнат към вас. Оказа се, че много семейства са изненадани, а понякога дори ядосани от такова необичайно поведение на учениците. А понякога дори се опитваха да намерят причината за такова поведение на някой от членовете на семейството. И те също се опитаха да „върнат“ всичко на мястото му, тоест опитаха се да променят всичко, както беше преди. Целта на този експеримент беше да се види как ще се държат участниците в действието, когато един от тях спре да отговаря на фоновите очаквания на останалите. Последицата от нарушаването на фоновите очаквания е появата на несъответствия в реда на събитията от ежедневието. Гарфинкъл пише, че хората, попаднали в такава ситуация, ще се опитат да нормализират възникващите несъответствия.
С течение на времето разработеното от Харолд Гарфинкел се разраства и води до появата на различни направления. Тъй като етнометодологията е наука за ежедневието и рутинния живот на човек, а както знаете, ежедневието е много разнообразно. Това обяснява нарастването на голям брой направления в етнометодологията.
Най-често срещаните области са:
Анализ на разговор (E. Schegloff, G. Jefferson)
Етнометодологическа херменевтика (А. Блум, П. Макхю, Р. Уотсън)
Етнографско изследване на науката и постигането на консенсус в диалозите на учените (K.D.Knorr-Cetina, B.Latour, S.Vulgar)
Критиците на етнометодологията твърдят, че членовете на обществото, които са описани от етнометодолозите, нямат нито мотиви, нито цел.неговите дейности. Също така се критикува, че трудовете на етнометодистите не посочват защо хората действат по този начин или защо трябва да се държат по този начин. Критиците на етнометодологията смятат, че много етнометотолози не вземат предвид всичко, което не се признава и не се взема предвид от членовете на обществото. Те вярват, че ако членовете на обществото откажат да признаят съществуването на обекти и събития, тогава се оказва, че тези обекти и събития не могат да им повлияят.
В България препратките към етнометодологията се появяват доста късно, след нейното утвърждаване в западната социология. Но не се превърна нито в движение, нито в направление на изследване в българската социология. В момента в България много социолози се опитват да развият етнометодологично движение. Публикуват собствени трудове по етнометодология, както и преводи на трудове на известни етнометотолози в западната социология. Най-видните български социолози, работещи в областта на етнометодологията са: Л.Г. Йонин, И.В. Давидова, С.П. Банковская, А.П. Огурцов.