Припят. Мъртъв град

  • Хералд К
  • &raquo
  • общество
  • &raquo
  • Инциденти
  • &raquo
  • Припят. Мъртъв град

В онези дни Припят беше един от най-престижните градове в Украйна - широки улици, проектирани в най-добрите традиции на новите съветски градове, високи светли високи сгради, развит социален и културен живот, огромен плувен басейн, отличен стадион и т.н., и т.н.

От околните села и градове, дори от областния център - Чернобил, хората отиваха в Припят да купуват стоки в местните магазини, тъй като градът беше отлично снабден. С това той напомни много подобни резервати на комунизма на територията на рухналия социализъм - Толиати, Арзамас-16, Дубна, Зеленоград, Рибинск, Байконур...

Всяка година броят на жителите на Припят се увеличава с повече от една и половина хиляди души, от които почти половината са новородени. Такъв бърз растеж на населението беше улеснен и от факта, че в допълнение към атомната електроцентрала жителите започнаха да обслужват удобен транспортен център на цялото Полесие - голяма жп гара Янов се намира недалеч от града.

А в самия Припят построиха автогара и голям речен кей, по-скоро като малко речно пристанище. А плавателният фарватер на реката е разширен до 1976 г. за много километри нагоре по течението.

Жителите на Припят се гордееха с авеню Ленин, улиците на Приятелството на народите и героите на Сталинград, улица Набережная, алеите на строителите и ентусиастите.

Имената на улиците на Леся Украинка и Курчатов предизвикаха особена гордост сред жителите на Припят. В центъра на града, на голям площад, бяха разположени сградите на градския съвет: