природа вСтиховете на Тютчев, Инфошкола

Фигуративни и изразителни средства за описание на природата в стиховете на Ф.И. Тютчева.

Прочетох две стихотворения от Ф.И. Тютчев. Това са стихотворенията „Чародейката през зимата ...” и „Пролетни води”. Те описват природата. В стихотворението „Очарователната зима” поетът показва зимната гора. Авторът използва такива фигуративни и изразни средства като епитет. Епитетът е фигуративно определение на обекта на изображението. Епитетите придават образност на стихотворението. Гората не просто е покрита със сняг, но стои под "снежните ресни". Той е обвит в "пухена верига" и вижда "вълшебна сой". Веднага си представяте такава картина: върху дърветата лежи бял сняг, който наскоро е паднал. Гората е тиха и спокойна. Но щом слънцето се появи, снегът веднага започва да блести и да блести. Ето какво казват редовете на стихотворението:

И под снежните ресни ... Той блести с прекрасен живот. Стихотворението също използва персонификация: гората е омагьосана от вълшебен сън. Тук гората е сравнена с човек. Само хората могат да мечтаят. Струва ми се, че поетът казва, че дърветата не растат през зимата. Те нямат листа. Гората спи цяла зима. Но е светло и красиво. Това е един вид зимна красота. Неслучайно в последните редове поетът казва: … Той ще блесне цял и ще блести с Ослепителна красота. Аватарите също се използват за характеризиране на Зимата. Тя е магьосница, омагьосала гората. Ето защо той стои "не мъртъв и не жив". Стихотворението „Пролетни води” е изцяло изградено върху персонификацията. Говори се за изворна вода. Мисля, че идва от топенето на снега. Водите „тичат“, „събуждат се“, „бипват“, могат да говорят, т.е. изворната вода се появява под формата на анимиран обект. Освен това символизира пролетта. Водата казва: