Пристигане на гувернантка в къща на търговец "какво се крие в детайлите на картината на Перов
Получавайте една от най-четените статии по имейл веднъж на ден. Присъединете се към нас във Facebook и VKontakte.




Те сякаш са слезли от страниците на произведенията на А. Островски. Тези забележителни аналогии понякога дори водят до обвинението, че Перов е второстепенен за художествения свят на писателя. Така например И. Крамской пише за тази картина: „Самата гувернантка е очарователна, в нея има смущение, някаква припряност и нещо, което веднага кара зрителя да разбере личността и дори момента, собственикът също не е лош, макар и не нов: взет от Островски. Останалите лица са излишни и само развалят нещата.

Едва ли е възможно да се съгласим напълно с мнението на Крамской. Останалите герои в никакъв случай не бяха "излишни". Колоритна фигура на млад търговец, син на собственика, който стои до баща си и гледа младата дама без колебание. Коментирайки тази снимка, Перов говори за "безсрамно любопитство" - тази фраза характеризира търговеца по най-добрия възможен начин.

Търговецът се чувства не само законен собственик на къщата, но и абсолютен господар на ситуацията. Той стои с подправени бедра, широко разтворени крака, изпъкнал корем и откровено гледа новодошлата, съзнавайки, че оттук нататък тя ще бъде в негова власт. Приемът не може да се нарече топъл - търговецът гледа момичето снизходително, отгоре надолу, сякаш веднага я насочва към мястото й в тази къща.


На стената виси портрет на търговец, очевидно основателят на това семейство, чиито представители в момента се опитват да скрият истинската си същност зад приличен външен вид. Въпреки че не всички успяват еднакво. Съпругата на търговеца гледакъм момичето с нескрито недоверие и злоба. Самата тя очевидно е далеч от онези „обноски“ и „науки“, на които гувернантката ще научи дъщеря си, но иска всичко да е „като хората“ в семейството им, поради което се съгласи да пусне момичето в къщата.

В левия ъгъл на вратата се тълпяха слуги. Те също гледат младата дама с любопитство, но по лицата им няма арогантност, а само интерес към този, който скоро ще им прави компания. Вероятно момичето, след като е получило добро образование, изобщо не е мечтало за такава съдба. Малко вероятно е поне някой в тази къща да разбере защо дъщерите на търговеца трябва да знаят чужди езици и нрави на висшето общество.

Единственото светло петно в картината е фигурата на дъщерята на търговеца, на която е поканена гувернантката. Розовият цвят на Перов обикновено се използва за подчертаване на духовната чистота. Лицето на момичето е единственото, върху което освен любопитство се отразява и искрена симпатия.
