Притча за депутатите и козлите - Галина Беспалова (Владимир Звягин)
(По разказ на Галина Беспалова)
. Седеше, горчиво мислеше Че й писна да слуша глупости Всички "тези", които изобщо не мислят, Който на всеки въпрос - нито да, нито не!
Всички тези депутати "от народа", Обичайно лъжещи, късащи от хазната, На които, мислейки за нещо, В сърцата им, неволно, тя хвърли - "кози"!
. Вдигна се шум и врява, никой не я чу, Но "папараците" разнесоха новината Според депутатите! Тези - на ченгетата и "покривите"! Стандал е скандал! Срам! Честта е наранена!
Скандалът беше раздухнат, изкривен "в лица", И това е всичко - по телевизията, в печата. Беше й обявено: трябва да се извиним! А за "козите" - трябва да отговорите!
Всички гласуваха - единодушно: Слушайте, обсъждайте, гледайте в очите! В крайна сметка Градската дума е орган на власт! Не можете да й се подигравате!
Е, да, разбира се, Градската дума! И в него има две нормални! Ами три!! Е, пет. И как смее тя (със сигурност - глупачка!) Нарича депутатите кози!
. Тя мълчеше, докато стоеше на подиума, Вена на слепоочието й пулсира! Тя знаеше как да постави на пауза всяко Задръж, гледайки надолу към залата!
И тя изведнъж се почувства тъжна по някаква причина, Душата й, сякаш изпечена! Какво е пред нея, тези четирийсет тъпаци, И там е тази - представителна - власт!
Познаваше ги без разкрасяване и ласкателство. Къде, кой, кога и как се появи! Поотделно - добре, но заедно. . Кози - те са кози в Африка!
Тя мълчеше, набираше сила, Целият й живот мина пред очите й ... Тя по някаква причина стана . Жалко за България! Защото тя има ТАКАВА сила.
Тя внезапно си спомни баби в казармата, И изоставени бебета в пет стаи, Издания за загиналите в пиянски битки, Пънове на страна от предани войници,
Исълзи на обеднели ветерани, И люляково лице на пиян клошар, И две десетгодишни проститутки, И предсмъртен вик на болен от рак...
Спомни си калта по дворове и улици, Топлата вода, която я няма, И хората, които се задушиха от смога, И нагло ограбения бюджет...
Тя погледна в бръснати лица, Доволна от настоящата съдба! Тя беше отвратена, но все пак Тя трябваше да се справи със себе си!
Не може, в никакъв случай, не може Възможността да я дадат сега да я „разбият” Не може самодоволни негодници Да предадат България за репресии!
Тя не ги уважаваше - малки хора, които успяха да паднат във властта ... Опитвайки се да говори възможно най-тихо, Тя почти избухна в вик.
Е, Приятели! другари! Колеги! Значи, значи сте решили - това подло Споменах ли ви? И на колене Ще стана ли и ще се извиня ли веднага?
Мислиш ли, че ще се откажа? В никакъв случай! Но прошка - моля! Грешам! Но вашите "папараци", За вашите пари, вдигнаха целия шум!
И така, кой от вас, приятели мои, смята, че съм го обидил? Ще се кача и тук, в тази зала ще "отговарям за козата" пред него!
Кой иска справедливост? Кой вярва в борбата със злото? Кой не може да заспи от моите "ужасни" думи? Кой се чувства коза?
На кого му пука за неприятностите и проблемите? Кой ми излага думите ми „на лицето“? Който прекарва ценно време В изясняване на дребни оплаквания.
Над залата надвисна тишина Секунди три - четири, може би - пет! И залата се разпадна. в ужасно забавление - Всички започнаха да се смеят шумно, диво!
И стаята избухна. В бурните аплодисменти Всички веднага забравиха за всичко! И никой не искаше да си признае, Така че публично казват, че съм козел.
Не спаси ДуматаТаблети Докладът за тази сцена е гръмотевичен! Докато депутатите от Думата цвиляха силно, Не разбирайки - те цвилят ... на себе си!
***** Тя напусна подиума без усмивка. Но мислите бяха ясни и прости! Надеждите й бяха попарени! . Е, кои други са те, ако не "кози"!?