Притчата за богатия и бедния Лазар - Студиопедия
Лк. 16, 19-31
В тази притча Господ ясно показа, че ако богат човек живее егоистичен живот, харчи състоянието си само за собствено удоволствие, без да забелязва нуждаещите се до себе си, тогава такъв човек не заслужава вечен живот с Бога на любовта и милостта, той ще отиде в зоната на безкрайна тъмнина и вечно страдание. И само човекът, който в земния живот върви по тесния и скръбен път - пътя на изпълнение на Божиите заповеди, ще влезе в Царството на вечната светлина и вечната радост.
„Един човек — каза Христос — беше богат. Той водеше весел живот, обличаше се в багреница и висон и всеки ден устройваше пищни и шумни пиршества в къщата си, без да забелязва, че пред портата му лежи просяк Лазар, покрит с рани и струпеи. Болен и вечно гладен, Лазар искаше да изяде поне онези остатъци от богаташката трапеза, които бяха хвърлени на кучетата пред очите му, но, както изглежда, и това му беше недостъпно. Никой от къщата на богаташа не се смили над него, никой не превърза раните му, 3/4 само бездомни кучета идваха при него да му ближат крастите. До смъртта си Лазар мълчаливо, търпеливо и смирено носи своя жизнен кръст. И когато той умря, Божиите ангели отнесоха душата му в лоното на Авраам.
Но тогава умря и богаташът и те го погребаха тържествено, с великолепни почести, съответстващи на богатството му. Но в задгробния живот положението на душата му стана тъжно, тя беше хвърлена в ада, тъй като нямаше място за нея в лоното на Авраам. Измъчван в ада и не намиращ покой за себе си, богаташът внезапно видял Авраам и Лазар в далечината в небесните обители. Вдъхновен от надежда, той се моли на патриарха за помощ: „Отче Аврааме! смили се над мен и изпрати Лазар да натопи върха на пръста си във вода и да охлади езика ми, защото се измъчвам в този пламък.
„Чедо“, отговори му Авраам, „помни живота си! Всичко, което си смятал за най-висше благо, за което душата ти копнеела и към което се стремяла, си получил в изобилие. Като богат човек, ти прекарваше всичките си дни в разкош и блаженство; ти мислеше само за себе си и беше глух за виковете на страдалеца, когото минаваше всеки ден и нито веднъж не му даде парче хляб. И той понасяше всичките му мъки с кротост и смирение и не роптаеше, не се оплакваше, че страда незаслужено. Затова Лазар, преминал земното поле в бедност и запазил чистота на сърцето и душата си, тук се утешава, а ти, който взе всичко от живота за себе си и не направи нищо добро за другите, сега страдаш, и то съвсем заслужено. Освен това никой от нас не може нито да ви избави от вашите мъки, нито дори да ги облекчи, тъй като между вас и нас има голяма бездна, така че онези, които искат да отидат оттук при вас, не могат, нито могат да отидат оттам при нас.
Осъзнавайки сега цялата лудост на живота си, богаташът моли Авраам: „И тъй, моля те, татко, изпрати Лазар в дома на баща ми, защото имам петима братя; нека им засвидетелства, че и те не идват на това място на мъченията.
„Те имат Мойсей и пророците – отговори му Авраам, – нека ги слушат; тези праведни хора възвестиха на хората волята Божия и който я изпълни, ще бъде спасен.”
„Не, отче Авраам! ¾ богаташът извика, ¾ братята ми са глухи за гласа на Мойсей и пророците, не ги слушат, както и аз не слушах; но ако ги беше сполетяло някакво велико чудо, ако някой беше възкръснал от мъртвите, те щяха да се покаят.”
Тогава Авраам му каза: „Ако не слушат Мойсей и пророците, то ако някой възкръсне от мъртвите, няма да повярва.“
Така че скептиците от всички времена често казват: „Ако някой дойде от другия свят и по този начин докаже съществуването му, тогава ще вярваме в безсмъртието на душата и вечния живот.зад гроба." И те като фарисеите се нуждаят от знак от небето. Но знак няма да им бъде даден, тъй като Бог иска човек доброволно да Го следва, а не робско покорство, причинено от страхотно чудо. Освен това, ако такъв знак бъде даден на някой от убедените невярващи, ако, например, починал приятел или роднина дойде при него, тогава той несъмнено би обяснил подобно явление със своето болезнено въображение и пак нямаше да повярва. В края на краищата евреите не вярваха не само на Мойсей и пророците, но дори и на възкръсналия Христос и за това загубиха Неговото Царство.
И така, притчата на Христос за богаташа и Лазар символично ни разкрива картината на бъдещия живот. Тя учи човека как трябва да постъпва в земния живот, за да не наследи вечна смърт.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: