Проблеми при изчисляване на данъка върху свръхпечалбата, GRATA International
Като един от най-ярките примери за промени в данъчната политика по отношение на потребителите на недра в Казахстан може да се посочи ситуацията с разрешаването на проблема с изчисляването на данъка върху свръхпечалбата.
От втората половина на 2005 г. данъчните власти на Казахстан, под надзора на Данъчния комитет на Министерството на финансите на Република Казахстан, проведоха редица тематични данъчни проверки по отношение на най-големите потребители на недра. За първи път в историята на независим Казахстан бяха извършени тематични одити за данъка над печалбата. Недроползвателите бяха на загуба от огромните количества натрупан данък върху свръхпечалбата, наказания и глоби.
Данъкът върху свръхпечалбите беше предвиден за първи път от разпоредбите на данъчното законодателство от началото на 1995 г. За платци на данъка върху свръхпечалбата бяха признати всички ползватели на подземни богатства, които се занимават с добив на полезни изкопаеми и преработка на техногенни образувания и получават допълнителен доход от дейности в относително по-добри природни условия или продават добита продукция при относително по-добри пазарни условия.
Данъчният закон съдържаше общи разпоредби относно платците на данъка върху свръхпечалбата, формата на плащане, а в следващите редакции бяха определени ставките на данъка върху свръхпечалбата. Дълго време ползвателите на недрата не са виждали подзаконова уредба на процедурата за изчисляване и плащане на данъка върху свръхпечалбата. Най-вероятно това се дължи на ранния етап на развитие на петролната индустрия. Петролните полета все още бяха на етап проучване, следователно дори нямаше печалба, да не говорим за така наречената супер печалба.
Ползвателите на недрата на Казахстан започнаха да получават свръхпечалби в края на 1999 - началото на 2000 г. Съответно от този момент нататък имаше нуждаизчисляване и плащане на данъка върху свръхпечалбите. Трябва да се отбележи, че бяха одобрени правилата за изготвяне на данъчна отчетност, ползвателите на недра проведоха серия от преговори с представители на данъчните власти, за да получат съвет относно правилата за изчисляване и плащане на данъка върху свръхпечалбата.
Правилността, коректността и съответно легитимността на процедурата за изчисляване и плащане на данъка върху свръхпечалбата, извършвана от ползвателите на подземните ресурси, беше потвърдена от резултатите от комплексни данъчни проверки на ползвателите на подземните ресурси за 2000-2004 г. Резултатите от последните тематични данъчни ревизии, извършени през втората половина на 2005 г., показаха, че ползвателите на недра неправилно са изчислили данъка върху свръхпечалбата. Освен това изводите на инспекторите се оказват противоречиви, а именно резултатите от извършените преди това цялостни ревизии по отношение на данъка върху свръхпечалбата се различават съществено от извършените през 2005 г. тематични проверки по отношение на данъка върху свръхпечалбата; Формулите за изчисляване на данъка върху свръхпечалбите, заложени в годишните (от 2000 г.) правила за изготвяне на данъчна отчетност, одобрени от данъчните власти, също се различават от формулите, използвани по време на тематични одити.
Данъчните власти използваха принципно нов метод за изчисляване на данъка върху свръхпечалбата за много договори.
В съответствие с разпоредбите на действащото законодателство към момента на сключване на договори за нефт от ползватели на недра и установената практика, данъкът върху свръхпечалбата се изчислява, както следва:
Доход след облагане с корпоративен подоходен данък (CIT) - данък дивидент - прекомерен данък, платен през предходната година = нетен доход x данъчна ставка за превишаване = сума на прекомерен данък.
Горната формула е приложена къмв съответствие с разпоредбите на Инструкция № 41 „За данъчното облагане на ползвателите на недра“ и Правилата за съставяне на декларация за данък върху свръхпечалбата.
В средата на 2005 г. данъчните власти приеха вътрешен акт, предвиждащ различен ред за изчисляване на данъка върху свръхпечалбата, като за база беше възприет само редът за определяне на нетния доход. По този начин данъчните власти, ръководени от разпоредбите на член 5, параграф 30 от Закона за данъците, който предвижда, че нетният доход трябва да се разбира като облагаем доход минус данък върху дохода, платен върху този доход, изчисляват данъка върху свръхпечалбата, както следва:
Доход след CIT = нетен доход x ставка на данъка над печалбата = сума на данъка над печалбата.
По този начин данъчните власти считат, че при изчисляване на нетния доход ползвателите на недра неоснователно приспадат размера на данъка, платен върху дивидентите, и размера на данъка върху свръхпечалбата, платен за предходната година.
Основният аргумент на данъчните власти при изчисляване на данъка върху свръхпечалбата по горната формула са разпоредбите на параграф 30 на член 5 от Данъчния закон, който определя нетния доход като доход минуссамо корпоративен подоходен данък.
Както се вижда от горното, ръководени от изключително формален подход, въпреки разпоредбите на договорите за ползване на недрата, които ясно установяват методологията за изчисляване на данъка върху свръхпечалбата, данъчните власти са определили нов метод за изчисляване на данъка върху свръхпечалбата, който значително променя икономическия баланс на интересите на държавата и ползвателя на недрата.
Съгласно член 94 от Закона за данъцитеизискванията за плащане на данъци и други задължителни плащания (данъчен режим), установени за ползвателите на недрасе определят в договори заползване на недрата между ползвателя на недрата и компетентния орган, упълномощен от правителството на Република Казахстан. В съответствие с член 94-3 от Закона за данъцитеданъчният режим, установен с договор за ползване на недра, сключен по предписания начин и преминал задължителна данъчна проверка, остава неизменно валиден до изтичането на договора, тоест нормата за стабилност на данъчния режим.
По този начин разпоредбите на договора за ползване на недра по отношение на данъчния режим имат предимство пред нормите на Данъчния закон и ползвателят на недра е длъжен да плаща данъци и други задължителни плащания в бюджета в съответствие с данъчния режим, установен с договора за ползване на недра.
Трябва да се отбележи, че съгласно измененията в Данъчния кодекс стабилността на данъчния режим, залегнал в договорите за ползване на недрата, е отменена със задна дата за всички ползватели на недра, с изключение на:
- · недроползватели, работещи въз основа на споразумение за подялба на производството; И
- · няколко ползватели на недра, работещи въз основа на договор за ползване на недра.
Съгласно новата методология за изчисляване на EPT платците на данъка върху свръхпечалбата прилагат плъзгаща се скала от ставки от 0% до 60%, в зависимост от процента на нетния доход, който надвишава 25% от съотношението на нетния доход към удръжките на свръхданъка.
Платците на данъка върху свръхпечалбата са потребители на недра на Казахстан, с изключение на ползватели на недра, работещи въз основа на следните договори за ползване на недра:
а) отделни продуктови споразумения;
б) за проучване и добив или добив на обикновени полезни изкопаеми,подземни води и (или) лечебна кал (при условие че тези договори не предвиждат добив на други видове минерали);
в) за изграждане и експлоатация на подземни съоръжения, несвързани с проучване и добив.
Обектът на данъчно облагане на свръхпечалбите е частта от нетния доход от всеки отделен договор за ползване на недрата, която надвишава сумата, равна на 25% от удръжките на ползвателя на недрата. Съгласно нормите на Данъчния кодекс, който е в сила от 2009 г., общият принцип за изчисляване на данъка върху свръхпечалбата остава същият като през 2005 г., но има промени в определянето на дохода преди CIT. Доходът преди облагаемия доход, т.е. облагаемият доход, се определя като положителната разлика между общия годишен доход и удръжките на EIT, които, в допълнение към удръжките за целите на облагането на пари, включват:
След това трябва да определите съотношението на дохода след плащане на CIT, тоест нетния доход, към удръжките за целите на изчисляването на CIT. Ако това съотношение надвишава коефициента от 1,25, тогава превишената сума ще бъде основа за изчисляване на данъка върху свръхпечалбата.
Доход след CIT = нетен доход
Нетен доход, надвишаващ коефициент 1,25 x плъзгаща се скала Данъчна ставка на свръхпечалбата = Данъчна сума на свръхпечалбата.
Обобщавайки горното, трябва да се отбележи, че въпреки промените в Данъчния кодекс относно методологията за изчисляване на данъка върху свръхпечалбата, което до известна степен опрости процедурата за изчисляване, платците на данък върху печалбата все още изпитват практически трудности при прилагането на това изчисление. Преди премахването на стабилността на данъчния режим основната причина за възникването на данъчни спорове за данъка върху свръхпечалбата беше различното разбиране между данъкоплатеца и държаватасъдържанието на данъчната стабилност, стабилността на данъчния режим. Данъкоплатецът-ползвател на недрата тълкува всички неточности и пропуски в своя полза, държавата, представлявана от данъчните органи, широко и често неразумно формално тълкува някои норми на приложимото данъчно законодателство, без да взема предвид разпоредбите на самия договор за ползване на недра. Въпреки това през последните 15 години всички тези въпроси са отворени и най-актуални за потребителите на недрата на Казахстан. При решаването на тези въпроси е необходим системен и най-вече справедлив подход по отношение на балансирането на икономическите интереси на страните.
Поздрави,
Катедра "Данъчно право"