Проблемът за моралния избор в разказа Б
Биков В. В. Проблемът за морален избор в разказа на В. Биков "Сотников" - Ахматова А. А. - Белински В. Г. - Блок А. А. - Булгаков М. А. - Бажов П. П. - Бунин И. А. - Гогол Н. В. - Херцен А. И. - Гумильов Н. С. - Гончаров И. А. - Грибоедов А. С. - Достоевски Ф. М. - Державин Г. Р. - Есенин С. А. - Жуковски В. А. - Замятин Н. М. - Крилов И. А. - Куприн А. И. - Лесков Н. С. - Лермонтов М. Ю. - Ломоносов М. В. - Максим Горки - Маяковски В. В. - Некрасов Н. А. - Островски А. Н. - Пришвин М. М. - Пастернак Б. Л. - Платонов А. П. - Пушкин А. С. - Радищев А. Н. - Салтиков-Шчедрин М. Е. - Толстой Л. Н. - Тургенев И. С. - Тютчев Ф. И. - Фонвизин Д. И. - Фет А. А. - Чернишевски Н. Г. - Чехов А. П. - Шолохов М. А.
Съвременна литература
- Айтматов Ч. Т. - Астафиев В. П. - Бродски И. А. - Биков В. В. - Бондарев Ю. В. - Василиев Б. Л. - Вампилов А. В. - Вознесенски А. А. - Дудинцев В. Д. - Евтушенко Е. А. - Ким А. А. - Кондратиев В. Л. - Можаев Б. А. - Окуджава Б. Ш. - Петрус хевская Л. С. - Паустовски К. Г. - Рибаков А. Н. - Солженицин А. И. - Симонов К. М. - Трифонов Ю. В. - Твардовски А. Т. - Шукшин В. М. - О. Хенри - Проспер Мериме
„Войната е състояние, противно на човешката природа“, пише големият български писател Лев Николаевич Толстой, и ние не можем да не се съгласим с това твърдение, защото войната поражда страх; кръв, сълзи. Това се превръща и в най-трудното изпитание за всеки човек.
Въпросът за етичните предпочитания на героя във войната е типичен за цялото творчество на В. Биков. Моралният проблем е поставен в почти всичките му разкази: „Алпийска балада“,"Обелиск", "Сотников" и др. В разказа на Биков "Сотников" се подчертава темата за истинския и въображаем героизъм, което е същността на сюжетната колизия на произведението.
В историята се сблъскват не представители на два различни свята, а хора от една страна. Героите на историята - Сотников и Рибак - при нормални условия може би не биха показали истинската си същност. Но по време на войната Сотников преминава през трудни изпитания с чест и приема смъртта, без да се отказва от убежденията си, а Рибак, изправен пред смъртта, променя убежденията си, предава родината си, спасявайки живота си, който след предателството губи всякаква стойност. Той всъщност се превръща във враг. Той отива в друг, чужд за нас свят, където личното благополучие е поставено над всичко, където страхът за живота му го кара да убива и предава. Пред лицето на смъртта човек остава такъв, какъвто е в действителност. Тук се подлага на изпитание дълбочината на неговите убеждения, неговата гражданска съвест.
Отивайки на мисия, те реагират по различен начин на надвисналата опасност и изглежда, че силният и бърз Рибак е по-подготвен за подвига от крехкия, болен Сотников. Но ако Рибак, който през целия си живот „успя да намери някакъв изход“, е вътрешно готов за предателство, тогава Сотников остава верен на дълга на човек и гражданин до последния дъх. „Е, трябваше да събереш последните сили в себе си, за да посрещнеш достойно смъртта. Иначе защо тогава животът? Твърде трудно е човек да бъде безгрижен за края му.“
В историята на Биков всеки зае мястото си сред жертвите. Всички, с изключение на Рибак, преминаха през смъртния си път до края. Рибарят поел по пътя на предателството само в името на спасяването на собствения си живот. Жажда за продължаване на живота, страстно желание за живот се почувства от следователя-предател и, почти без колебание, направо зашеметенРибак: "Нека спасим живота. Вие ще служите на велика Германия." Рибак все още не се е съгласил да отиде в полицията, но вече е пощаден от мъчения. Рибак не искаше да умре и изтърси нещо на следователя. Полицаите в разказа са представени като глупави и жестоки, следователят като коварен и жесток.
По време на мъченията Сотников изгубил съзнание, но не казал нищо. Сотников се примири със смъртта. Той би искал да умре в битка, но това стана невъзможно за него. Единственото, което му оставаше, беше да вземе решение спрямо хората, които бяха наблизо. Преди екзекуцията Сотников поискал следовател и казал: „Аз съм партизанин, останалите нямат нищо общо с това“. Следователят нареди Рибак да бъде доведен и той се съгласи да се присъедини към полицията. Рибарят се опита да се убеди, че не е предател, че ще избяга.
В последните мигове от живота си Сотников внезапно загуби увереността си в правото да изисква от другите същото, което изисква от себе си. Рибарят стана за него не копеле, а просто бригадир, който като гражданин и човек не получи нещо. Сотников не потърси съчувствие от тълпата, която заобиколи мястото на екзекуцията. Той не искаше да го мислят лошо за него и беше ядосан само на Рибак, който действаше като палач. Рибарят се извини: "Съжалявам, брат." "Върви по дяволите!" дойде отговорът.
"За мен Сотников е герой. Да, той не победи врага, но той остана човек в най-нечовешката ситуация. Неговата издръжливост се счита за подвиг и в очите на тези няколко десетки хора, които са били свидетели на последните му минути", настоява Биков. Сотников също „понякога се страхуваше за живота си, когато можеше лесно и незабелязано да умре в битка“. „Излизайки жив от битката, той таеше в себе си тиха радост, че куршумът го подмина. Всичко това беше човешки разбираемо и естествено. Известно е, че Сотников, подобно на други герои на В. Биков. знаеше как да се бори с врагав последния момент. В партизаните той престана да се страхува от смъртта. За него беше важно да живее, когато беше командващ в армията. Заловен от нацистите, той смята смъртта с оръжие в ръце за голям лукс. Тук почти завидя на хилядите щастливци, намерили края си на многобройни бойни полета. , но се изсмя за последно на своята измъчена, жална усмивка.
Какво стана с Рибак? Той не преодоля съдбата на човек, изгубен във войната. Той искрено искаше да се обеси. Но обстоятелствата се намесиха и имаше шанс да оцелееш. Но как да оцелеем? Началникът на полицията смята, че е "прибрал поредния предател". Едва ли шефът на полицията е разбрал какво става в душата на този човек, объркан, но потресен от примера на кристално почтения Сотников, изпълнил докрай дълга на човек и гражданин. Вождът видя бъдещето на Рибак в служба на нашествениците. Но писателят му остави възможността за различен път: продължаване на борбата срещу врага, възможното признаване на неговото падение пред другарите му и в крайна сметка изкуплението на вината.
Историята е пропита с размисли за живота и смъртта, за дълга на всеки гражданин и хуманизма, несъвместими с всяка проява на егоизъм и егоизъм. Задълбоченият психологически анализ на всяко действие и жест на героите, бегъл размисъл или забележка е една от най-силните, може да се каже, страни на творбата. Римският папа присъди на писателя В. Биков специална, специална награда на католическата религия за разказа "Центурионите". Това събитие информира за универсалния, морален принцип, разгледан в тази творба от писателя. Огромната морална сила на Сотниковсе крие в способността да се отпие мъченическа глътка за местния народ, способността да се запази вярата в критична ситуация, да не се поддаде на онази низка и подла мисъл, която се промъкна към Рибак и се превърна в реалност. "Както и да е, сега смъртта няма смисъл, тя няма да промени нищо." Това обаче не може да бъде - мъка за своя народ, за своята вяра неизменно има и винаги е имала голямо значение за цялата човешка общност. Подвигът влива морална сила в душите на другите хора, запазва вярата в тях.
Подобни композиции: Морални образи на разказа на В. Биков "Сотников" Преглед на разказа на В. В. Биков "Кариерата"