Проблемът за осигуряване на населението на България с чиста питейна вода
Докладът, наред с анализ и идентифициране на причините за настоящата ситуация с питейното водоснабдяване в България, отразява основните стратегически насоки за решаване на неотложния проблем, тъй като задоволяването на потребностите на населението от качествена питейна вода е конституционно залегнало през 1994 г. с Указ на Президента на Република България „За държавната стратегия на Република България за опазване на околната среда и устойчиво развитие“.
Проблемът с чистата питейна вода е многостранен, тъй като едновременно с решаването на проблемите с подобряването на качеството на водоизточниците е необходимо значително да се подобри нивото на пречистване на водата в общинските и ведомствените водоснабдителни системи, предимно чрез въвеждане в експлоатация на нови технологии за пречистване на водата и дезинфекция на питейна вода.
Поради непрекъснато нарастващото замърсяване на естествените водоеми, проблемът с дезинфекцията на водата е от особено значение. В същото време методът за дезинфекция на водата чрез хлориране, който стана широко разпространен в целия свят, като екологично прост, надежден и икономичен, има сериозни недостатъци, които карат различни специалисти и потребители да се съмняват в целесъобразността на неговото използване.
Какви са те и каква е перспективата за използване на хлор и неговите производни за дезинфекция на питейната вода. Има ли алтернатива? Озониране?
Сред микроорганизмите, открити във вода, са вируси с размери от 0,02 до 0,3 микрона, бактерии (0,22 - 1 микрона) и протозои - най-големите са над 1 микрон. Бактериите, чийто брой достига до 3000 вида, са особено опасни за хората и много от тях са патогенни.
Бактериалното замърсяване на водата, в зависимост от мястото на вземане на пробата, се характеризира със следните показатели (броят на бактериите в 1 ml):
Вода от артезиански кладенец 0
Изворна вода, защитена от бактериално замърсяване 0 -200 Същата, не напълно защитена 0 - 3000
Вода от кладенец, защитена от замърсяване 10 - 1000
Същите, непълно защитени до 80000
Повърхностните води се пречистват през слой пясък до 100
Естествено, микроорганизмите във водата на природните източници са постоянно изложени на различни външни физически (ултравиолетови, видими и радиоактивни лъчения, топлинни въздействия и др.), Химични (различни съединения, влизащи във водоеми с отпадъчни води), биологични и други фактори. Това до известна степен променя бактериологичните показатели на природните води, но анализът на показателите за микробно и бактериално замърсяване на питейната вода и заболеваемостта от чревни инфекции показва, че "все по-често се налага да се използва не чиста натурална вода, а разредена отпадна вода като източник на централизирано питейно водоснабдяване".
През последните години в много страни по света са регистрирани огнища на чревни заболявания, причинени от консумацията на вода, замърсена с патогенни протозои, като дизентерийни амеби, криптоспоридии, балантидии и др.Паразитиращи в човешкото тяло във вегетативна форма, тези протозои се освобождават във външната среда под формата на фази на покой - цисти, ооцисти, защитени от д ense черупка от неблагоприятни фактори. Попадайки в резервоара в резултат на изхвърляне на битови и селскостопански отпадъчни води, оттичане от съседни територии по време на наводнения и по време на проливни дъждове, те могат да останат жизнеспособни за дълго време. В резултат на това качеството на водите от повърхностни водоизточници по микробиологични показатели е значително по-ниско от това на водите от подземни водоизточници.
Както показват проучванията (от 1990 г.), NIIKVOV заедно с Института по медицинска паразитология и тропическа медицина на името на. Е.И. Марциновски с участието на Държавния санитарен и епидемиологичен надзор, всички наблюдавани повърхностни водоизточници и водоснабдителни системи, разположени в различни климатични зони на страната (Северозападен регион, Централен регион на Русия, Далечния изток), в една или друга степен съдържат цисти на Giardia и други патогенни протозои, концентрацията на които обикновено зависи от мястото на вземане на проби. Във водата в близост до водовземните съоръжения често се среща целият комплекс от протозои, регистрирани нагоре по течението на реката и в по-високи концентрации.
През 1993 г. се наблюдава влошаване на качеството на водата от източниците на централизирано битово-питейно водоснабдяване в България. По санитарно-химични показатели 30,5% от пробите не отговарят на хигиенните изисквания. В редица региони (Чувашия, Брянск, Курск, Тюмен и други региони) тази цифра е по-висока от 1,5 до 2 пъти или повече. Всяка трета от изследваните проби (28,25%) са нестандартни по микробиологични показатели, от които 88% - поради превишаване на хигиенната норма за съдържание на лактозоположителни ешерихии коли и 9,73% - поради повишено съдържание на колифаги - косвен индикатор за вирусно замърсяване. В пробите често се откриват патогени на инфекциозни заболявания и хелминтози, опасни за хората (5,41%).
Ролята на водния фактор е най-силно изразена при разпространението на такива паразитози като описторхоза, дифилоботриоза - широко разпространена в България, трематодоза - ендемична за Далечния изток, псевдофистомиоза, цекариоза и др. За всички тези паразитози водният фактор е от решаващо значение във всички звена на епидемичната верига. В по-малкастепен (но също така доста забележимо) влиянието на водния фактор се проявява в промяна на ситуацията с аскариаза и други хелминтиази, но напълно засяга разпространението на чревни протозоози (лямблиоза, криптоспоридиоза и др.). Например, според Експертния комитет на СЗО (1987 г.), в Азия, Африка, Латинска Америка около 200 милиона души се заразяват с лямблиоза всяка година. В САЩ разпространението му е 7,4%; в Норвегия - 3,2%. В Съединените щати лямблиозата се счита за едно от основните чревни заболявания, чиито патогени се предават с питейната вода. Тези заболявания са отбелязани и в Англия, Канада и други страни.
В България също всяка година се регистрират все повече огнища на остри чревни заболявания, причинени от водния фактор на инфекцията. Ако през 1991 г. е имало 9 такива огнища с 877 жертви, то през 1992 г. - вече 16 и 2457, а през 1993 г. - 21 огнища с 2992 жертви. В райони, където качеството на водите от повърхностни източници по отношение на микробните показатели достигна високи и изключително високи нива според хигиенната класификация, заболеваемостта от вирусен хепатит е регистрирана 40-80, дизентерия - 800-900, количеството на острите чревни инфекции 2000-2500 на 100 хиляди души. Само през 1993 г. е регистрирано голямо огнище на коремен тиф в град Волгодонск, Ростовска област, с повече от 200 жертви, огнища на остра дизентерия в Северна Осетия, Република Саха, Архангелска област, Красноярски и Краснодарски територии.
Високата степен на оцеляване на някои видове патогенни микроорганизми и почти постоянното им откриване във водата, подадена към водовземните съоръжения, поставя задачата за преоценка на източниците на водоснабдяване и съоръженията за пречистване на вода от гледна точка наепидемична безопасност на водата срещу патогени на протозойни чревни заболявания. Неотложността на този проблем доведе до необходимостта от включване на паразитологични показатели в проекта на нов GOST "Качество на водата. Питейна вода. Контрол на качеството".
Не по-добро е положението и със замърсяването на водоизточниците с различни химикали. Наборът от вещества, влизащи в повърхностните води, е разнообразен и обикновено зависи от много фактори: вида на промишлените и селскостопански предприятия във водосборния басейн, количеството и качеството на пречиствателните съоръжения, климатичните и ландшафтни условия и др. Разпространението на специфично техногенно замърсяване в източниците на питейна вода обикновено корелира с обекти на различни индустрии, разположени в тези райони.
По данни на Санитарно-епидемиологичната служба, посочени в Държавния доклад "Питейна вода", в България се наблюдава тенденция към увеличаване на броя на водоснабдителните предприятия, които доставят вода без достатъчно пречистване.
В резултат на това качеството на водата, получавана от населението, често не отговаря на хигиенните стандарти. В същото време показателите за качеството на питейната вода от ведомствените водопроводи са много по-лоши от общинските.
Качеството на водата - общественото здраве - икономиката на страната - това са тясно свързани връзки от една и съща верига. Ако последствията от използването на вода, която не отговаря на бактериологичните стандарти, са очевидни и разбираеми за обикновения потребител, тогава превишаването на допустимите нива на химични елементи и съединения в питейната вода се проявява постепенно не само в увеличаване на общата или специфична заболеваемост, но и в промяна на индивидуалните здравни показатели, показващи първоначални или патологични промени в организма.
Така,проучванията показват, че излишъкът от манган в питейната вода води до развитие на анемия, нарушение на функционалното състояние на централната нервна система; мед - постепенно увреждане на лигавиците на бъбреците и черния дроб; кожни лезии; арсен - лезии на централната нервна система; кадмий - развитието на злокачествени тумори, увреждане на костите, усложнения при бременност и раждане, мъртво раждане; пестициди (DDT) - увреждане на нервната система както на централната, така и на периферната част, черния дроб (от хипертрофия на липосферите до увреждане на клетките); полихлорирани бифенили - постепенно натрупване в черния дроб, първо се увеличава, а след това се уврежда, а ПАВ се класифицират като мутагени и канцерогени и др.
Отбелязва се, че влошаващата се ситуация на управление на водите в България в резултат на изхвърлянето на замърсители във водните обекти и лошото техническо състояние на фондовете за управление на водите е причинила годишни щети в размер на 5,5 трилиона рубли (без атмосферното замърсяване от водосборния басейн). Поради незадоволителното състояние на водоемите за отдих здравето на населението се уврежда средно с 9 милиарда рубли годишно. Елиминирането на тези щети, което изисква подобряване на водозащитните зони за използване на водни тела за развлекателни цели, струва приблизително 11 милиарда рубли.
НПК "Медиан-Филтър" представя съвременни системи за пречистване и пречистване на вода: