Проблемът за превода на ежедневните реалности

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Рязански държавен педагогически университет. С. А. Есенина

КВАЛИФИКАЦИОНЕН ТРУД

„Проблемът с превода на ежедневните реалности“

Студент от 5-та година

Факултет по чужди езици

Солодовникова И.К.

Доцент Дж. М. Колкер

2.Глава I. Културните имена като преводачески проблем.

§1. Подходи за изследване на преводимостта на културно детерминирани

§2. Езикови особености на езика на всекидневното общуване

3. Глава II. . Начини за превод на културни имена, свързани с ежедневни ситуации.

§1. Проблемът за точността и адекватността на преводите на битови културни имена

§2. Осигуряване на адекватност на преводите на битови културни имена

§3. Класификация на ежедневните културни имена от гледна точка на методите на превод

4. Глава III. Практическа част

6. Използвана литература

Безспорно е, че различните народи възприемат света през призмата на родния си език и следователно това води до формирането на културно обусловени явления или реалности, които са специфични за езика и такива явления се проявяват в различни сфери на дейност на човек, който е роден език на чужд език.

Преводачът от своя страна за успешна работа се нуждае не само от отлични познания по граматика, фонетика, стилистика, лексика на чужд език, но и основни познания за културата и историята на чуждия език.

Тази квалификационна работа е посветена на проблема за превода на културно обусловени явления, свързани с ежедневната сфера на човешката дейност - носител на чужд език. Този слой от речник обхваща огромен брой думи и изрази: от имената на различни ежедневни предмети до описанието на различнипразници и ритуали.

Първата глава на тази работа е посветена на анализа на изследванията върху предаваемостта на културно обусловени явления, които са предприети от различни учени в своето време. В първия параграф на глава I ще разгледаме гледните точки на такива учени като Вилхелм фон Хумболт, Лео Вайсгербер, тяхната концепция за езиковата картина на света и езиковите универсалии, хипотезата за лингвистичната относителност, изложена от Е. Сапир и Б. Уорф, както и изследванията на съвременни учени: В. Комисаров, Л. Бархударов, Ю. Д. Апресян и др., и въз основа на тях работи, ще се опитаме да изведем собствена дефиниция на културните условия лени феномени. Въз основа на тези изследвания във втория параграф на глава I ще характеризираме характеристиките на езика на ежедневната комуникация, а именно каква е спецификата на това ниво на езика, какви граматични структури, стилистични средства, лексикални средства отличават езика на ежедневната комуникация от неутралното ниво на езика.

Във втората глава ще анализираме методите на превод, които осигуряват адекватност при превода на реалностите на чужд език.

В първия параграф на глава II ще бъде разгледан проблемът за еквивалентния и адекватен превод на битови културни имена. В този параграф ще анализираме мненията на различни учени, както чужди, така и български, по проблема за еквивалентността при превода на културно обусловени феномени, за да изградим собствено мнение по този въпрос.

Въз основа на фактите, дадени в първия параграф на Глава II, във втория параграф ще подчертаем основните техники за превод, които гарантират адекватността на превода на ежедневните културни имена.

В третия параграф на глава II класифицираме реалиите, които обозначават сферата на езика на ежедневната комуникация по отношение на начините на техния превод.

Глава I. Културоними катопроблем с превода

§1. Подходи към изследването на културната преводимост –

обусловени езикови явления

Езикът е най-голямата ценност, която притежава човечеството.

Езикът е „домът на битието“ и двигателят на прогреса, основната сила, чрез която можем да изразяваме идеите си и да общуваме помежду си.

От древни времена хората се интересуват от езиците, тяхната структура, взаимно влияние един върху друг.

Не е тайна, че на нашата планета има много езици и те се различават един от друг, въпреки принадлежността на някои езици към обща езикова група и към едно езиково семейство. В края на краищата дори в Библията се говори за един единствен език, който някога е съществувал, който впоследствие е бил разделен на много други.

А какво ще кажете за езиците, принадлежащи към различни семейства!

Но все пак хората, които говорят различни езици, общуват помежду си и точно затова има професия - преводач, която помага на хората да се разбират помежду си и да постигнат взаимно разбиране.

Но има разлики, те не могат да бъдат отречени или изобщо да не бъдат забелязани. Много лингвисти са се занимавали с този въпрос, провеждали са изследвания, сравняващи езици.

Целта на този параграф е:

- идентифициране на причини, фактори, влияещи върху формирането на реалии в езика;

-анализ на подходите на различни учени към изследването на проблема за преводимостта на културно обусловените феномени;

- доказателство за самия факт на преводимостта на културно обусловени феномени;

На първо място е необходимо да се даде ясна дефиниция на културно име или реалности, както и да се установи причината за появата им в езика.

Много лингвисти дават дефиниции на това явление.

V. V. Kabakchi анализира концепцията за културните имена доста подробно в своята книга„Практиката на англоезичната междукултурна комуникация“, а също така дава тяхната класификация. „Като универсално средство за общуване, езикът създава обозначения за всички (значещи за даден народ) елементи на земната цивилизация, които ще наричамекултуроними”. Кабакчи подразделякултуронимитена три основни вида:полионими, идионими и ксеноними.(3, стр. 418-419).

Според дефиницията,полионимитеса универсални елементи на земната цивилизация, открити в много култури. Полинимите могат да бъдат различни (хетерогенни) по форма (река / река, учител / учител, библиотека / библиотека, правителство / правителство). В други случаи имаме работа с думи, които са не само сходни (хомогенни) по значение, но и съвпадащи в една или друга степен по форма. Това са така наречените „интернационализми”: география / география, университет / университет, армия / армия, демокрация / демокрация.

Идонимитеса специфични елементи на дадена („своя“, вътрешна) култура на езика на дадена култура. И така, каубой, прерия, Камара на общините са идиоми на английския език;казак, степ, дума, цар -идиоми на българския език.

Ксенонимитеса езикови единици, използвани в даден език за обозначаване на специфични елементи от външни култури. Така думите казак, степ, дума, цар/цар са ксеноними в английския език, докатоcowboy, prairie, house of commonsи други подобни са ксеноними в българския език.

В нашата работа по-голям интерес представляватидонимитеиксенонимите. Тяхната подробна класификация, както и начините за предаване на идионими чрез ксеноними и други техники, ще разгледаме по-долу.

Например определението на Е. В. Бреус:„Реалии -това са понятия, свързани с живота, бита, традициите, историята, материалната и духовната култура на даден народ.“ (13, стр. 107).

Л. С. Бархударов наричареалностидумите „обозначаващи обекти, понятия и ситуации, които не съществуват в практическия опит на хората, говорещи на различен език.“ (12, стр. 95). Тук той включва думи, обозначаващи различни видове предмети на материалната и духовна култура, присъщи само на този народ.

Трябва също така да вземете под внимание дефиницията нареалии, дадена от Т. А. Казакова: „Реалииса имената на национални културни обекти, които са характерни за изходната култура и са сравнително малко или изобщо не са известни на превеждащата култура.“ (22, стр.72).

A.D. Schweitzer в своята работа „Теория на превода“ обяснява дефиницията нареалностпо следния начин:„Реалностиса обекти или явления, свързани с историята, културата, икономиката и ежедневието.“ (24, стр. 250).

Също така в. Комисаров в своя труд „Ръководство за превод от английски на руски език“ дава определениереалии: „Сега практикуващият преводач най-често трябва да прибягва до такива техники, когато среща някои новоизмислени думи в изходния текст или работи с имена на обекти или явления, непознати на TL общността (така наречените „реалии“) (25, стр. 80).

Обобщавайки горните дефиниции нареалиииликултуроним, можем да заключим, че определението нареалиивключва всички езикови единици на чуждия език, обозначаващи специфични елементи на чуждия език и нямащи еквиваленти в TL.

Говорейки за проблема с превода на културно обусловени явления, трябва да се подчертае и въпросът за техния произход и формиране на определен език.

В този случай трябва да се обърнете към такива понятиякатоезикова картина на светаиезикови универсалии. Тъй като именно те влияят главно върху формирането на реалностите в езика на даден народ.

Много учени - лингвисти са посветили своите трудове на горните понятия.