Проблемът за смисъла на човешкия живот във философските концепции
Въпросът за смисъла на живота е много човешки въпрос. Само човекът и продуктите от дейността на ᴇᴦο са надарени със смисъл. От незапомнени времена въпросът за смисъла на живота занимава човека. "Защо съществувам? Защо живея?" – пита мъжът. Мислейки за предметите и явленията от заобикалящия го свят, той търси техните причини, а не значения и пита "Защо?"
Различното отношение на хората към въпроса за смисъла на живота се отразява в такива възгледи като оптимизъм, песимизъм и скептицизъм.
Оптимистите признават осъществимостта на смисъла на живота, скептиците изразяват съмнения в това, а песимистите твърдят, че животът е безсмислен.
Въпросът за смисъла на живота е морален и идеологически проблем, тъй като този въпрос се сблъсква с различни, а понякога и диаметрално противоположни идеали и ценности.
Що се отнася до ценностната ориентация, различните варианти на отговорите на хората на въпроса за смисъла на живота могат да бъдат приписани или на егоизма, или на хуманизма.
В основата на егоизма лежи твърдението, че човек в своите действия трябва да се ръководи само от лични интереси. Егоизмът провъзгласи любовта към себе си и правото на всеки на щастие. Егоистичното обосноваване на смисъла на живота се изразява в хедонизъм, евдемонизъм, прагматизъм и перфекционизъм.
Хедонизмът (в превод от гръцки - удоволствие) е етична доктрина, която вижда смисъла на човешкия живот в получаването на удоволствие и която свежда до удоволствие цялото разнообразие от морални изисквания
В центъра на културата е човек, който е в тясна връзка с външния свят, природата, в която живее, с обществото, в което действа и се реализира като личност, и с духовната среда, която ᴇᴦο подхранва и която той от своя страна създава.
Наличието на смисъл се свързва с наличието на цели, разбрани иопитен. Смисълът се изразява във вътрешни цели и се реализира чрез външни цели.
И при най-мъдрия начин на живот реална безкрайност на напредъка в индивидуалното ни съществуване не ни е дадена – именно чрез неумолимия край на последното. Без значение как общуваме с външния свят, колко дълбоко проникваме в ᴇᴦο тайно, рано или късно всичко това свършва и пред всеки от нас, в ᴇᴦο последната самота, възниква един и същ въпрос ˸ защо ми е всичко това? Защо изобщо живее човек?