Прочетете Анджелика и заговорът на сенките - Голон Ан, Голон Серж - страница 4
Виждаше се ясно на лунната светлина. Огледа се и вероятно по едва забележими признаци заподозря, че нещо не е наред.
– Жан! — извика графът.
Верният скуайер не излезе и не отговори и имаше основателна причина.
В този момент друг обитател на хижата последва графа от хижата.
Доколкото можеше да се прецени от прилично разстояние, мъжът беше очевидно възрастен, с кръгли рамене, неугледен и изглеждаше някак несигурно разочарован. Едва ли представляваше опасност.
Подобно на Пейрак, той хвърли поглед към поляната, над която летяха птиците.
— Някой е бил тук — каза гласът на Дьо Пейрак — или може би е Жан. Но къде е той?
Приглушеният глас, който Анджелика обичаше толкова много, накара сърцето й да трепне. Джефри не носеше маска. На слабата лунна светлина тя разпозна любимото си лице, изсечено с белези, които сега се открояваха особено ясно. Подобно лице можеше да бъде плашещо, но у онези, които познаваха искрената доброта на Джефри, неговата интелигентност, широки познания и необикновени способности, то вдъхваше доверие.
Сърцето на Анджелика се сви от отчаяна любов. Беше жив. Тя успя навреме. Престореното безразличие, с което се държаха и двамата жители на хижата, не й повлия. Знаеше със сигурност, че опасността витае някъде наблизо. Може би Пейрак също започна да го подозира: тя се досети по начина, по който той се напрегна.
Ръката на Анджелика стискаше дръжката на пистолета, чукчето беше натиснато.
Очите й непрекъснато следяха мъжа, който стоеше малко по-далеч, на самата врата, и също хвърляха бързи, упорити погледи наоколо.
Сигурно се чуди къде са отишли неговите поддръжници, помисли си тя. — Обзалагам се, че отдавна трябваше да нападнат Джефри в гръб, както беше уговорено. Старецът очевидно не е от типа, който да изпълнява задачи сам.
INточно в този момент, сякаш в опровержение на мислите си, тя видя как този човек се втурна към Пейрак, вдигайки меча си.
Анджелика изкрещя и веднага стреля.
Граф дьо Пейрак отскочи настрани. Той вече беше нащрек с меч в ръка. Но изстрелът спря атаката на врага.
Той се олюля. Проехтя втори изстрел и старецът рухна, проснат в целия си ръст. На бялата земя от лунната светлина той изглеждаше дълъг и слаб като змия.
Пейрак вдигна очи. Сред дърветата той видя Анджелика. Тя стоеше права, протегнала със страхопочитание ръка, държейки пистолета, от чието дуло се издигаше тънка струйка дим.
Беше красива, като богиня на войната.
— Страхотен удар, госпожо!
Това бяха първите думи, които Пейрак произнесе. Анджелика се приближи до него с някаква специална стъпка, плъзгайки се по повърхността на земята и затова изглеждаше като фантастично създание. Лунната светлина подчертаваше бледността на лицето й и тя сякаш блестеше в ореол от руса коса, със сребристо сиво-синьо наметало на раменете. В нейната фигура нямаше нищо материално, осезаемо, с изключение на светещия от дърво и стомана пистолет, който тя стискаше в ръката си и който не влизаше в тази ръка, крехка и нежна. С приказна ръка.
Тази ръка обаче държеше здраво оръжието. Колкото и тежък и неудобен да беше пистолетът, ръката не трепна, готова да дръпне спусъка отново. И в очите на Анжелик Пейрак внезапно забеляза острота и упоритост, които не беше познавал преди. Сякаш за нея беше обичайно да си проправя път в тъмнината на нощта през гъсталака на гората.
Тя се приближи и застана до него, все още нащрек, а той имаше чувството, че това е неговият ангел-пазител, материализиран, на който всеки от хората дава вяра.
— Искаха да те убият — прошепна тя.
- Без никакво съмнение. Аконе ти, аз вече щях да съм мъртъв.
По тялото на Анджелика премина тръпка. Без нейната намеса той щеше да е мъртъв.
Щеше да преживее отново този кошмар, който нямаше име: да бъде отделена от него, да го загуби завинаги.
— Трябва да бягаме — каза тя. - А защо се реши на това безумие, на това безразсъдство?
Той презираше себе си заради това, което тя наричаше лудост и безразсъдство.
Признавам вината е моя. Този човек се представи като пратеник на господин дьо Фронтенак. Не можех да очаквам предателство от Фронтенак. Това е добър урок. Сега ще се презирам двойно. Ако не си ти, скъпа... Но къде е Жан?
Младият мъж вече е дошъл на себе си. Всички се скупчиха около граф дьо Пейрак. Накратко му беше описано нападението, жертва на което беше неговият оръженосец. Стана ясно, че нападателите са поставени по местата си нарочно, за да унищожат гвардията на графа.
Пейрак коленичи до тялото на простреляния мъж и го обърна. Непознатият получава първия куршум директно в гърдите, вторият пронизва гърба му при падане. Нямаше съмнение, че е мъртъв. На отпуснатото му лице със зяпнала уста замръзна изумление.
— Маркиз дьо Варенж — каза Пейрак. „Губернаторът на Нова Франция ми изпрати писмо със себе си, в което ме поздрави за пристигането ми. Осъзнавайки колко непопулярна е политиката му тук, но без да иска да я променя, той настоя да запазим абсолютната тайна на нашата среща. Той искаше да постави Квебек пред свършен факт и това е разбираемо. Признавам си, че следвах инструкциите му и не казах на никого нито дума за първата ни среща. Но след като се срещна с Varenge, той съжаляваше. Той веднага ми се стори подозрителен, но не мога да кажа защо.
От пътеката, водеща към брега, се чу хрущене на клони и нечий глас:
- Ей какво имаслучва ли се?
Разтревожени от изстрелите, двама часови, поставени до лодките и огъня, се осмелиха да търсят отряда.
— Ериксън — бързо каза Пейрак, — опитайте се да не говорите по този въпрос.
Капитанът на Голдсбъро излезе да посрещне хората си:
- Всичко е наред, момчета. Назад към публикацията...
И се върна в отбора. Решихме да се посъветваме. Имаше три трупа и единият от тях беше известен колониален служител, дясната ръка на владетеля на Нова Франция. Само по себе си изоставеното място, избрано за злодейската атака срещу Пейрак, улеснява премахването на следите от разигралата се драма.
„Горите тук са обширни, реката е дълбока“, каза Пейрак. — И всички знаете как да пазите тайни. Не сте за първи път, приятели.
Той бързо преброи всички, които дойдоха с Анджелика. Това бяха гробовете. А паметта им е заключена килия на подземен затвор. Ако нещо беше изтрито от него, тогава завинаги. Те дори няма да запомнят нищо от стелажа.
Ръката на Джефри дьо Пейрак се уви около кръста на Анжелик и, като я стисна силно, извади любимия й от състоянието на ступор, в което беше, без да сваля пръста си от спусъка.
– А вие, госпожо, как успяхте да предвидите какво ще се случи и да сте в точния момент на правилното място?
- Предчувствие! Нищо друго, но беше толкова силно! Импулсът, тласъкът, страхът да знаеш колко зле си защитен, да срещнеш някого по тези места, където капан те чака на всяка крачка. Бях толкова притеснена, че не можех да чакам повече. И ги помолих да ме придружат. Но се кълна, че никой друг не знае за това.
„Ако не беше мадам графиня, щяхте да ви е трудно, монсеньор“, каза Ериксън.
„Иска ми се да бях в плащеницата на св. Лорънс“, засмя се иронично Пейрак.
Анжеликатреперенето отново го обхвана и графът усети под дланта си как тялото й, току-що твърдо като стомана, внезапно отслабна и веднага потрепери.
Въображението рисува на Анджелика ужасна картина: Джефри е мъртъв, а тялото му е хвърлено от скала с камък около врата. В крайна сметка той беше почти коварно убит отново, изненадан го.
Джефри беше прав: престъплението беше извършено в най-строга тайна, никой не знаеше за него. Така че трябва да продължим да мълчим за това. И напълно унищожи следите.
В крайна сметка, дори преди пътуването до Квебек, те не можеха да се похвалят с безупречна репутация. Не беше достатъчно да се опетни със смъртта на маркиз дьо Варанж. Може да се разглежда като проява на агресия, а не като самоотбрана. Ще крещят за убийство, клане.
— Не знам какви са били намеренията на злодея — заговори отново Пейрак след кратък размисъл, — но съм почти сигурен, че той не е действал по заповед на Фронтенак. Това е изключено. Но че той пренебрегна уверенията за гостоприемство, в които губернаторът се срина пред мен, това е извън съмнение. По отношение на нас Квебек е разделен на фракции. Фронтенак очевидно е сгрешил при избора на посредник. Ако изобщо го е избрал...