Прочетете Гувернантката Гертруда онлайн от Стивън Лийкок - RuLit - Страница 3
С течение на дните. Животът в Тоса течеше според веднъж завинаги установената рутина, обичайна за голямо английско имение. В 7 гонг събуди всички от леглото, в 8 звънец призова за закуска, в 8:30 свирка им напомни за молитва, в 1 след полунощ знаме, веещо се наполовина на мачтата, ги покани на обяд, в 4 изстрел призова за чай, в 9 първият звънец обяви, че е време за преобличане, в 9:15 вторият, че е време да продължат да се преобличат, а в 9:30 ракета обяви, че обяд се сервира. В полунощ ставаха от масата, а в един часа през нощта звънът на камбаната призова всички членове на домакинството на вечерна молитва.
Понякога графът, срещайки Роналд в залата, казваше строго:
„Запомни, сине мой: или се подчиняваш, или ще те лиша от наследството ти.
Какво чувства графът към Гертруда? Именно тук имаше единствената капка горчивина в чашата на щастието на момичето. По някаква причина — и защо, Гъртруд никога не можеше да разбере — графът демонстрира ясна неприязън към нея.
Веднъж, когато минала покрай вратите на библиотеката, той хвърлил ботуш по нея. Друг път, докато закусвал с нея, той я ударил в лицето с кренвирш.
Нейните задължения включват превод на българската му кореспонденция за графа. Но напразно тя търсеше в него решението на мистерията. Един ден пристигна телеграма от България. Гертруда го прочете на глас на графа: „Тучимов отиде при жената, точка, тя почина“.
Графът почервеня от ярост. Именно в този ден той я удари с кренвирш.
И тогава, известно време по-късно, когато графът ловеше прилепи и Гертруда, с истинско женско любопитство, което е отвъд всяка обида, подреждаше кореспонденцията му, тя внезапно откри ключа към тайната.
Оказва се, че лорд Нош не е законният собственик на Тоз. Истинският наследник, негов далечен роднина, потомък на старшата линия на Нош, умира в България, в затвора, в който се озоваваблагодарение на интригите на графа, който тогава беше пратеник в Чминск. Дъщерята на този роднина беше законната наследница на Ношем Тоза.
Цялата история на това семейство оживя пред очите на Гертруд; само името на законния наследник остана скрито за нея, не беше споменато в нито един документ.
Странно нещо е сърцето на жената! Може би смятате, че Гертруд е обърнала гръб на графа с презрение? Нищо подобно. Тъжната съдба на това момиче я научи на състрадание.
Но мистерията така и остана неразгадана! Защо графът трепваше всеки път, когато я погледнеше в лицето? Понякога дори подскачаше с около четири сантиметра едновременно, така че привличаше погледите на всички. След това набързо пресуши черпак ром с Виши и отново се превърна в истински английски джентълмен.
И все пак развръзката неминуемо наближаваше. Гертруда запомни този ден до края на живота си.
Същата вечер имаше голям бал в Нош Тоз. Всички съседи са пристигнали. Как сърцето на Гъртруд пулсираше от мъчително очакване, с какъв трепет тя разглеждаше оскъдния си гардероб, за да не се сниши в очите на лорд Роналд. Дрехите й наистина се броят на пръсти, но тя имаше вроден вкус, наследен от майка си французойка. Гертруд закачи една-единствена роза на косата си и си направи такава рокля от стари вестници и подплата за чадър, че би удостоила всеки кралски двор. Тя стегна кръста си с тънък пояс от канап и закачи на ушите си на конец парчета древна дантела, завещана й от майка й.
Като магнит Гертруд привличаше погледите на гостите. Плъзгайки се под звуците на музика, тя изглеждаше като олицетворение на момичешка чистота и красота, която не можеше да бъде преувеличена.
Балът беше в разгара си. Той вече пламна.
Роналд стоеше с Гертруд в храстите. Погледнаха се в очите.
— Гертруд — каза той, — обичам те.
От тези прости думи всяка клетка от костюма й трепна.
— Роналд! — прошепна тя и се хвърли на врата му.
В този момент те видяха графа да стои пред тях, облян в лунна светлина. Негодуванието изкриви суровите му черти.
- Така! каза той на Роналдо. — Изглежда вече сте направили своя избор?
- Да! — отвърна гордо Роналд.
— Значи предпочиташ това момиче-просякиня пред богатата наследница, за която те ухажвам?
Слисана, Гъртруд погледна баща на син.
— Да — отвърна Роналд.
„Е, така да бъде“, каза графът и след като пресуши черпака джин, който беше взел със себе си, веднага се успокои. „Освобождавам те от наследство. Махай се и не смей да се връщаш тук.
„Ела, Гертруд, ще тръгнем оттук заедно“, каза нежно Роналд, гледайки момичето.
Гъртруд стоеше мълчаливо пред тях. Розата падна от косата й. Дантелените обеци бяха изгубени, връвта около кръста й беше развързана. Вестниците бяха смачкани до неузнаваемост. Но дори и в тази форма тя запази пълно самообладание.
— Няма начин — каза тя твърдо. „Никога няма да приема такава жертва от теб, Роналд.
И тогава тя добави с леден тон, обръщайки се към графа:
„Сър, в моето сърце има толкова гордост, колкото и във вашето. Дъщерята на Мечников Макфигин не се нуждае от ничии добри дела.
С тези думи тя извади от пазвата си дагеротипа на баща си и го притисна към устните си.
Графа скочи като прострелян.
- Това име! — възкликна той. - Това лице! Тази снимка! Изчакайте!
Е, не можете да продължите по-нататък. Моите читатели отдавна са за всичкопознах го. Гертруда беше наследницата.
Младежите се прегърнаха. Гордото лице на графа се проясни.
„Бог да те благослови“, каза той.
Графинята се появи и гостите се изсипаха на поляната в потоп. На зората всички поздравиха младата двойка.
Гертруд и Роналд се ожениха. Щастието им беше непомрачено. Какво друго може да се добави тук? Да, още нещо. Няколко дни по-късно графът е убит по време на лов. Графинята била ударена от мълния. Децата се удавиха. И така, щастието на Гертруд и Роналд беше напълно безоблачно.