Прочетете книга от Kobler Esther онлайн страница 8 на сайта
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
перли. Класика от Chanel. Той подчертаваше бялата й кожа, в ушите й блестяха малки златни обеци с диаманти, украсени с малки бели перли, а на ръката й - все същият пръстен, който той виждаше за първи път. Събуждайки се, Чичиков долетя до Наталия и започна да я моли най-накрая да му даде валс. Тя се засмя и се съгласи. Те танцуваха самоотвержено валс. Павел Иванович погледна в сините й очи и сякаш падна в бездънна бездна. Спрях да мисля. Загубена бдителност. Прошепна в ухото й:
- Остави годеника си, ела с мен! В крайна сметка не можете да живеете тук - толкова сте чисти и ще бъдете размазани в дермата. Всички тук са слети в една топка. Тук баща ти заповядва и те ще ме унищожат, същият Молчалин, разбирате ли, ще стреля, а началникът на полицията ще каже, че самият аз съм попаднал под бандитски куршум, сам съм се нагласил. Реши се, Наталия. Ще обърна света с главата надолу, за да живеете добре навсякъде, но не и тук. Тук всичко е гнило. А баща ти ходи по острието на ножа. Страхувам се, че е мъртъв човек. Времето му отмина. Бъдещето принадлежи на Молчалин. Има лаптоп с автомат "Калашников". И бизнес, и грабеж в един флакон. Бъдещето е наше, може би ако си тръгнем от тук. Ние не сме равни на молчалините. Те имат всичко.
Първоначално Наталия го погледна с недоумение, сякаш беше луд: „Какво говориш?! Странно за чуване! – но тогава тя се ободри, смятайки думите му за шега. Тя каза колко прекрасен е нейният Хари. Той е палеонтолог, има голямо бъдеще, но тя е историк, археолог. „Представете си какви съкровища съхраняват Британският музей и Британската библиотека за археолога!“ — възкликна тя.
Павел Иванович й се възхищаваше, забравяйки всичко. Но напразно. В края на краищата, влизайки в залата в началото на банкета и качени от вездесъщияНиколай Владиславович, Чичиков не усети как Молчалин, прегръщайки го нежно, тихо прикрепи микрофон - малък - към сакото му. Забравих, че трябва да внимавам, не забелязах как Жмуровски се намръщи, чувайки всичките му речи към Наталия; колко нещастни са дамите, незабелязани от него, и все пак дошли да разгадаят неговата, на Чичиков, загадка. В разгара на любовта той убеди Наталия на прощално танго и те го танцуваха толкова пламенно, толкова страстно, че Наталия, задъхана, дори се смути. След това, след като изчака тишина, тя се сбогува с публиката, целуна баща си и изтича до колата.
- Сбогом, Наталия. Сбогом мимолетна визия! — помисли трогнат Чичиков.
Той погледна назад. И… Дамите се скупчиха до стените, още по-близо до изхода, но господата. О, господата настъпваха към него като стена, ято, облак. Пред всички г-н Жмуровски, рамо до него - Молчалин. Ако в ръцете им нямаше пистолети, те явно стискаха юмруци.
- Искаше ли да се удариш с Наталия? — изсъска задъхан Пьотър Алексеевич, — или за нейните милиони, или за себе си в Лондон, но кой да ме предаде на Москва? Това съм аз, аз съм завършен човек. Да, ще ти отбия главата като на пиле!
- Какво си, какво си! – Чичиков бързо оцени обстановката. - Нямам идея!
Но лицата си останаха сурови и гневни. Той разбра - сега някой ще извика: „Ату него!“ - и запомни как се казваше.
Без да знае откъде идва отчаяната му смелост, той изкрещя с пълно гърло:
„Какво, за глупак ли ме взимаш?! Писах всичко на моя приятел журналист в Москва преди много време, дори изпратих вашите снимки. Ако има нещо, ще го пусне в интернет, ще го напечата във вестник, ще направи репортаж по телевизията!
Тълпата мъже в черно замръзна. (Внезапно - наистина?).
И Чичиков се раздели.
- Да, погледнете се: вие -мъртви души! таласъми! Само Наталия е жива и тя се втурна към Лондон. Дай ми пътя, иначе ще е по-зле за всички, иначе ще останеш поне с парите.
Чичиков не ги дочака да се събудят. Гордо вдигнал глава и едва се сдържа, за да не избяга, той мина през раздалечената формация и слезе от верандата. Извика на служителя на паркинга:
– Карай ме, побързай!
Качил се в бентлито, а от място дал газ - 200 километра в час. Той не забеляза как Молчалин изскочи и даде заповед на друг човек в черно. Той скочи в бял мерцедес и се втурна по стъпките на Чичиков. Имаше микрофон и показваше къде отива Павел Иванович.
Въпреки че Чичиков беше опърлен звяр, нагъл авантюрист, безскрупулен разбойник, известен негодник, той също беше уплашен. В края на краищата убиването, намушкането, паленето, ограбването не струва нищо сега, но защо той е по-добър от другите? Тук Жмуровски ще даде команда и Молчалин ще събере банда или дори сам, без да мигне окото, ще пререже гърлото си.
Чичиков се отби за малко в храма на отец Амвросий. Хвърлих му 50 хиляди рубли и хвърлих фразата:
- Помоли се, отче, за грешната ми душа! – И веднага изскочи от църквата, като попарен.
Но, намирайки се в Бентли, единственото местно същество, той внезапно осъзна, че белият мерцедес, който стои в банкетната зала, е на десет метра от него. как? Където? Студена пот се стичаше по гърба му. После се събра, внимателно опипа костюма и намери същия микрофон. В движение той изхвърли якето си (съжалявам, якето е от Армани, но собствената му глава е по-скъпо) и се втурна на север - нека си мислят, че е потеглил към столицата - и той, лесно се откъсна от мерцедеса, зави на юг по околовръстния път до най-близкото международно летище.
Затопли, затопли грешната му душа билет с отворена дата в самолет за Женева,закупени от него веднага след пристигането си в град Н. И още един милион долара, изтеглени в града. И този милион и още триста хиляди останаха след московските далавери вече го чакаха в Швейцария. Най-близкото летище, откъдето летят самолети до Женева, е на три часа път с кола. Трябва да му дадеш газ.
А кой българин не обича бързо каране! Летете с трио птица, тоест кола с добър двигател, на добър бензин. О, съжалявам, ще трябва да тръгвам от летището!
Къде бързате Тройка-Рус? Дайте отговор. Да, нямате нужда от отговор. Втурна се, разпада се. Продадоха я, ограбиха я и я продадоха като ненужен добитък. Цялата страна се превърна в едно село Кущевская. Да, освен това тези бандити са недосегаеми. В истинския смисъл на думата. Депутатите от всички нива са неприкосновени, прокуратурата и полицията са неприкосновени, олигарсите и чиновниците от различни цветове са недосегаеми за закона. Ето защо с такъв възторг, с такава невиждана бързина най-почтените бандити се втурнаха в българското правителство. „Ние сме като богове“, каза съвсем сериозно един прокурор.
Да, Индия или Вавилон са имали такива закони преди пет хиляди години. И имаме, и имаме!
Да живее страната на победоносния бандитизъм!
Двуглавото пиле на нейния герб най-накрая получи реално въплъщение под формата на две юридически разбираеми глави. И това пиле легна върху цяла Рус, изсмукваше богатство от недрата й, пиеше кръвта на своя народ. Тя уреди за себе си такава варна система, както в Индия преди 5 хиляди години: всички гори, всички реки, всички недра, всички пари са разделени на 15 семейства. Фабриките бяха унищожени, така че нямаше тежки работници, а имаше само търговци, които продаваха внос в чужбина. Образованието е унищожено, така че младите полу-идиоти или стават наркомани, или се присъединяват към банди, медицината е унищожена, така че добре охранените хари с купени дипломите убиха тези, които все още оцеляха, а останалите отлични лекари работят за себе си и за тях и получават толкова мизерни заплати, че би било редно да оцелеят сами. Унищожиха армията, за да няма кой да им прави преврати, полицията и прокуратурата бяха корумпирани безнаказано. Самите те пишат за себе си: „Ние сме пазачите на режима“.
И сега две глави се късат: единият праща пари и деца на запад, купува там замъци и чака да се разпадне тая проклета България, вторият чака с ужас да дойдат китайците, те вече им дадоха стратегически остров, откъдето китайците хвърлят мост към сушата. Те дори не трябва да стрелят. Просто ще дойдат – милиард и половина – и ще „изпържат месото на белите братя“. Ами българското? Какво могат да направят? В България няма дори бензин за стратегическите бомбардировачи, самите машини се рушат на всички части и са вързани с тиксо. Всички заводи стоят неподвижни. Дори гвоздеите и лагерите вече идват от Китай, а сателитите и ракетите се сглобяват от вносни части. Кой трябва да живее в тази държава? Не и за тези, които живеят в него сега. Не. Двуглавото пиле мечтае, с цялото си сърце мечтае да унищожи страната възможно най-скоро. Няма държава, няма проблем. Няма да има кой да даде сметка за ограбените богатства, за унизените и обидени хора. Те ще живеят в английски или испански замъци, докато хората им бъдат изклани, тоест завършени