Прочетете книгата Емануил от Арсан Емануил онлайн страница 67 на сайта
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
някакъв факир ли е бил, ясновидец? Другият, сякаш връстник на Емануел, изглеждаше по-обикновен, изглеждаше й хубав.
„Сега“, попита се тя, „какво ще правим?“ Ясно е, че това трио я е поканило за някакво любовно забавление, най-вероятно за нещо перверзно. Добре, тя ще изчака, докато й обяснят нейната роля в техните планове.
- Коя е тя? – попита по-възрастният мъж. Съпругата му сви рамене, показвайки, че тя самата не знае.
- Как! Не ме познаваш? Еманюел беше изненадана. — Но чух, че ме наричаш с малкото ми име! Как е?
- Видях те тази сутрин на състезанията. Под роклята ти нямаше нищо.
— Но мисля, че се опитахте да го направите видимо.
Еманюел се усмихна. Такава лекота и откровеност й харесваха. Жената продължи:
- Ти си нимфоманка, нали?
Еманюел я погледна с недоумение. Защо не шизофрения? Или клептоман? Или епилептик? Колко много неща можете да запомните! Този път усмивката й беше по-насилена.
- Имаш някакви странни идеи за мен! Но тогава мъжът й се намеси решително:
- Но това е прекрасно - да си нимфоманка! Ако не сте нимфоманка, опитайте се да станете такава!
Емануел не знаеше какво да мисли. Може би все пак тя не знае точното значение на думата? Беше сигурна, че в природата й няма нищо болезнено. Но какво означава здраве? И какво означава болест? И тогава се намеси млад мъж:
- Да, познавам я! Това е лесбийка, съпруга на директора на строежа на язовира. Определението развесели Еманюел.
— Не е лошо начало — съгласи се тя. Изражението на лицето на младия мъжразочарование. „И изобщо не се интересува от мъже“, обяви той. Старецът го погледна съвсем невъзмутимо.
— Е, така е още по-добре — каза той.
Емануел едва се сдържа да не се разсмее. И тя се опита да изглежда напълно спокойна, когато мургавият мъж започна да опипва гърдите, дупето, пубиса. И тя толкова успешно симулира фригидността си, че той реши да се обърне към жена си:
- Ела тук. Тя вече е готова за вас.
Вярна на избраната роля, Емануел едва не попадна в ръцете на партньора си, който с леки върхове на пръстите започна да изследва нейните дълбини. Докосването сама до великолепните гърди на тази жена беше толкова удивително вълнуващо, че Еманюел не издържа:
Защо не си свалиш сутиена? — помоли се тя. Тя не я удостои с отговор и продължи да мастурбира Еманюел, гледайки я строго в очите. И повече Емануел не се сдържа. Светлината на лампите проблясваше в очите й, косата й докосваше повърхността на водата.
„Така че сега побързайте“, каза жената, предлагайки на съпруга си треперещото тяло на жертвата.
Той смъкна гащичките си до половината, взе тежкото си оръжие в ръце, разтвори краката на Еманюел и влезе в нея с един удар. Съпругата продължи да я поддържа за раменете и сега към нея се присъедини трети участник: подкрепата беше извършена в четири ръце. Движеха Еманюел напред-назад като голяма гумена кукла, купена от секс шоп. Когато това сравнение дойде в ума на Емануел, тя дори се зарадва: Аз не съм нищо друго освен вагина, огромна анонимна вагина, прибори в служба на Бога.
Двамата лейтенанти не откъсваха очи от водача си, гледайки как възторгът му нараства, докато ускоряваха и забавяха крачка. Емануел се движеше лесно в силните им ръце и също толкова леко и ритмично се движеше в неямъжко тяло. И започна да усеща, че й липсват повече сили, че ще бъде погълната от силен пламък на удоволствието.
За да се свърже по-тясно с партньора си, тя повдигна колене и обви бедрата си около краката му и хвърли ръце около врата му. Сега асистентите я оставиха и тя работеше самостоятелно. Тя беше готова на всичко за своя победител: дори и сега да я продаде на търг (само младият му другар да я купи, само да обича жените!) Тя бързо се обърна към него, за да зърне поне за миг какъв е той, какво природата го е дарила. Гледката пред нея я накара да изкрещи: държейки оръжието си в двете си ръце, той яростно мастурбираше, без да откъсва очи от съвокупляващата се двойка пред него. Но не тази професия смути Еманюел, но размерите на гюлетата и копията бяха наистина нечовешки! Ако това, помисли си тя, влезе в мен, няма да съм полезна за нищо друго: ще бъда разкъсана на парчета. Умолителният й поглед се насочи към другите двама, които не й отговориха.
И тогава видя нещо, което възвърна силите й: великолепната гледка на изригващ вулкан - сякаш бълбукаща лава изтичаше от млад мъж. Тя изпищя от възторг, а партньорът й отвърна на този вик - лицето му изрази най-дълбоко задоволство. Но той скочи от него, без да пролее и капка. И тримата вдигнаха Еманюел и я сложиха на ръба на басейна, близо до водата. За момент те мълчаливо й се възхитиха.
- Мислите ли да го направите точно сега? – попита дамата.
Съпругът й изглеждаше нерешителен. Накрая каза:
- Все пак това е твоята находка. Ти решаваш.
— Утре ще имаме повече време — отбеляза жената и двамата си размениха дълги многозначителни погледи.
Когато Емануел дойде на себе си, скорошната йнейният любовник й каза учтиво, но твърдо:
- Утре в три часа ще те чакам у дома. Надявам се да сте точни.
Този заповеден тон не се стори на Еманюел обиден. Няма ли право на този тон мъжът, който е помогнал на жената да прекарва времето по такъв възхитителен начин? Но тя искаше да изясни:
- Как да те намеря?
- О, много е просто. Познавате ли небостъргач? Живея на самия връх. На вратата ще видите името ми: „Доктор Марас“.
Тя взе къси панталони и риза. За миг си помислих: защо да не се прибера гол? Но тя избра компромис: разходете се през парка както си е и се облечете само преди да влезете в колата. Шофьорът, който я чакаше, дори не повдигна вежда.
НАГРАДА ЗА ДРЕБЕЛИЯ
Мари-Анж сякаш се сгъсти от влажния въздух и се появи пред очите на Еманюел като най-важната част от пейзажа. В очакване на Анна Мария, Емануел седеше на прага на къщата си, опряла брадичката си на коленете. Измина повече от седмица от последната среща с художника.
- Ти си! Вие! Еманюел скочи.
- От къде си? Как стигнахте дотук?
С две ръце тя здраво хвана приятелката си за плитките и се засмя от удоволствие, долепвайки устни до ухаещите си на слънце и море бузи.
- Тук съм с баща ми. Мама го изпрати да види нашите приятели, които долетяха от Париж. Ще бъдем тук цяла седмица.
„Само седмица“, въздъхна разочаровано Еманюел.
- Защо не дойде при нас на брега? - попита Мари-Анж, - Обадих ти се. И поклати глава:
- О, не ме дърпайте за косата. боли! С леки движения Емануел опъна плитките на момичето на възел около врата й, сякаш щеше да я удуши.
- Не бих те познал. Подобрихте се толкова много!
- Значи ме забравихте?
-Не, наистина, станахте още по-красиви!
- Но това е добре.
С гримаса на загриженост Еманюел попита:
- Как съм аз? Още ли ме обичаш?
„Разбира се, не го ли доказах? И какво правихте през цялото това време?