Прочетете книгата Климат и А
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
Климат и А. П. Паршев като жертви на аборта
Нищо лично: става дума за социокултурния аборт, на който страната е подложена от три поколения. Темата не е нова; всички сме негови жертви. Просто подхождаме по различен начин.
Човек може да компенсира недостатъците на крехката възраст с времето. И това може да влоши положението, ако той получи идеята, че травмата при раждане е знак за неговата уникална идентичност и източник на гордост.
А.П. Популярният анализатор Пършев е минал далеч по втория път. Като никой друг той успя да събере фобиите, митовете и предразсъдъците на съветския народ и да представи ярко картината на света, както го вижда травматизираното съзнание. Това е голям успех и пряк научен подвиг. Както се случва с темпераментните натури, той си постави една задача (да обясни защо сме толкова бедни, ако сме толкова велики), но реши съвсем друга - създаде енциклопедия на постсъветската самоизмама. Именно от тази гледна точка благодарните потомци ще изучават неговите текстове.
Книгата „Защо България не е Америка” излиза през 2001 г. и попадна точно в пределите на обществените очаквания. 52 седмици в списъка на бестселърите. С нетърпение се купуваше в павилионите на Държавната дума и администрацията на президента, явни и прикрити (второто по-често, и това също е признак на постсъветската култура, където плагиатството е норма), цитатите на Паршев от време на време се промъкват в изказванията на народни депутати и други началници. Той е признат за икономически гуру на движението "Наши". Служи като знаме на патриотичната политическа икономия. Като цяло успехът е пълен и безусловен.
Това всъщност е човешка трагедия. Една изключителна личност, способна да мисли независимо и да артикулира ясно, се опитва да намери щадящо, от гледна точка на съветския патриотизъм,обяснение за провала на социалистическата икономика и системното й изоставане. Колкото по-ясно и конкретно прави това, толкова по-очевидно разсъжденията му противоречат или на догмата, или на реалността. Колкото по-яростно защитава сталинисткия модел на обществен живот и икономика, толкова повече дупки разкрива в него. Защото самият той е въплъщение на съветската дупка. Което, разбира се, не е негова вина, а нещастие. Обща за милиони мислещи съграждани. Духовна драма на прехода. За нея, изхождайки от прекрасните текстове на А.П. Паршева, ще се опитам да изразя себе си в поредица от специални истории. Изглежда, че си заслужава.
Пършев и климат
Нашият герой обяснява всички проблеми на съветската действителност по две причини. Първо, имаме студен климат, който налага допълнителен данък върху икономиката. Второ, имаме огромни площи, което означава високи транспортни и инфраструктурни разходи.
И двете са истинска истина. Климатът е суров, а пътищата дълги и отвратителни. Въпреки това, в КГБ, където са преподавали бъдещият полковник от граничните войски A.P. Паршев, обичат да повтарят, че надценяването на опасността е същата грешка като подценяването. Само по себе си посочването на трудностите на българския климат не е достойно.
За БАМ могат да се кажат много трогателни неща. Но това е отделна сага. Следователно с превоза на А.П. Пършев реши да не се занимава. Но с климата се оказва, че има къде да се обърнем за добри хора.
Опиянени от просторите, А.П. Паршев описва пагубната роля на българските студове чисто метафорично, оценявайки колко по-скъпо е изграждането на фундамент при нашата дълбочина на сезонно замръзване и като поливане на безделни американци за навика да живеят в евтини картонени къщи. Какво, разбира се, печелидопълнителна част от читателската симпатия: Америка е кофа, победата ще бъде наша.
Това би било по-точно - какво?
Струва си да поговорим за това по-подробно, защото тук прозира фундаментално противоречие на съветското мислене. На нивото на високата теория не е имало такива крепости в света, че съветските хора под ръководството на ленинската партия ... и т. н. А на нивото на презряната практика на тов. Сталин също не е против да хвърли вината за грешките си на обективни природни трудности. Освен ако, разбира се, тези гафове изобщо не могат да бъдат премълчани.
Пример е същият „мъртъв път“ върху нестабилните вечно замръзнали почви на Арктика. Специалистите разбираха, че става дума за хазарт, но си затваряха устите. За да не съм сред пионерите с кирка. Когато вечната замръзналост и трудностите на екстремното строителство все пак се оказаха по-силни, те заедно забравиха за пътя - по същите причини. Съветското правителство напредва от победа към победа, оставяйки костите на затворниците-пионери да гният без следа до изоставените релси.
Първата задача на постсъветския патриот е да не забележи тези трикове, съшити с бял конец. Той го изпълнява ревностно. Но в същото време, пак от патриотични съображения, започват да говорят за подлия характер на българския климат. Защо нишките са само по-поразителни.