Прочетете любовта е лудост от Айлийн Калдър онлайн страница 1
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
Любовта е лудост
Абигейл Найт не беше свикнала да се доверява на Фани Дашууд, въпреки че се познаваха от ранна детска възраст. На тригодишна възраст родителите им ги доведоха на детско матине. Да, оттогава много вода е изтекла под моста. Но не и за Фани. Тя беше единственото дете на семейна двойка, загрижена само нищо да не нарушава обичайния светски начин на живот. Фани прие този живот без никаква корекция. Аби не се съмняваше, че приятелката й ще оцени новината за близкия й годеж. Хюго Рокли не е най-завидният ухажор, но принадлежи изцяло към техния кръг. Държавата му фигура услужливо се появи пред очите на момичето: голям нос, леко изпъкнал, както е характерно за всички Рокли, уши, арогантно стиснати устни, които Аби никога не се сети да раздели с мокра целувка. Тъмночервената му коса винаги беше внимателно сресана и лежеше косъм до косъм. Червената коса и особено щръкналите уши изчерпваха семейните черти на Рокли, известни на Абигейл.
Абигейл нямаше това име дълго време. Всичко ще свърши след пет седмици.
Сред близките приятели Аби все още имаше репутацията на луда. Непредсказуемостта й беше леко дразнена, но съвсем леко. Тя имаше личност, която очевидно липсваше на Фани, претоварена с обичайния си здрав разум и благоразумие. На фона на безгрижната социална лекомисленост на родителите си, мис Дашууд просто нямаше друг начин да съществува. Това беше единственото, което я правеше различна от тях.
И двете момичета неусетно наближиха тридесет години. Времето, отделено за размисъл за романтичен брак по любов, се топеше пред очите ни.
Това, за което методичната и неумолима Фани редовно споменаваше, беше за Абиизточник на постоянна болка. Във връзка с предстоящите събития тайните терзания на момичето достигат своята кулминация. И все пак е голямо щастие, че са останали непроницаемо скрити от повечето околни.
Фани безмилостно завъртя ножа в кървящата рана...
— Не искам да говоря за Мартин — каза Абигейл, сдържайки раздразнението си с мъка. Тя напрегнато дърпаше черен копринен чорап върху десния си крак. „И още повече днес, когато съм сгодена за друг човек.
Значи ти повярвах! - подигравайки се на приятелката си, каза Фани. Всичко е изписано на лицето ти. Признай си, мислиш ли за него в момента?
Аби придоби гордото безразличие, към което винаги прибягваше в ситуации като тази. Беше почти усъвършенствала това изражение, зад което беше удобно да скрие истинските си чувства.
Мислите ли за Мартин? — попита подигравателно Аби. - Да не си полудял?
„Добре съм, но ти явно си била луда по него.
Нервите на Аби не издържаха.
— Може би това е достатъчно, Фани — каза тя, губейки самообладание. „Оставете ме най-накрая да се облека на спокойствие или ще закъснея за собствения си ангажимент.“
Абигейл въздъхна с облекчение, когато Фани, с която не можа да издържи на церемонията, напусна стаята. Затваряйки вратата след себе си, младата дама погледна надолу към треперещите си ръце. Не за първи път само споменаването на името на Мартин предизвиква такава реакция у нея.
– Как да живея, Мартин Найт?! — прошепна Абигейл в сърцето си.
Тя протегна ръка и свали роклята от закачалката. Как може! Аби продължи да се оплаква от вълнението си, докато оглеждаше новата си елегантна тоалетна. Вечерна рокля - черно кадифе, плътна, дълги ръкави, тънка черна туника отгорешифон на златисти точки. Черното кадифе подхождаше на черната като смоли коса на Аби, а златистите петна в шифона отразяваха необичайния златен блясък в очите й. Роклята беше с рядка елегантност, но съвсем не в стила на Аби.
Абигейл облече рокля и застана пред голямо огледало. Изобщо не приличам на себе си, помисли си тя, гледайки луксозната, съблазнителна жена в огледалото. Сега дори косата й изглеждаше различно. Аби имаше абсолютно права коса, която обикновено се спускаше леко под раменете. Но за годежното й парти тази вечер местният фризьор ги оформи в големи, изискани къдрици. Очи с необичаен златист оттенък я гледаха от огледалото.
Абигейл реши, че е време да слезе в хола и да намери Хюго. Но в този момент вниманието й беше привлечено от някакво движение извън прозореца без завеси. Аби се взря напрегнато в мрака на нощта, където се простираше кварталът на Клевърли Хаус. Погледът й се спря върху един могъщ дъб, чиито голи клони бяха обсипани със сняг. Изведнъж й се стори, че сянка трепна близо до вратата и сърцето на младата дама се сви от страх.
Абигейл стисна очи, после бързо ги отвори и погледна назад към дъба. Там всичко беше спокойно. За какво да не мечтаем, помисли си тя, поемайки дъх с облекчение. Кой чудак би застанал под дърво в най-студената нощ на годината?
Укорявайки себе си за разпаленото си въображение, Абигейл напусна спалнята и слезе по великолепния