Прочетете маршал Жуков
Гений и балаболки
Двама души, изиграли най-важната роля във Великата отечествена война, в разгрома на германския фашизъм, в постигането на безпрецедентна в историята победа, в спасяването на Родината - върховният главнокомандващ на Червената армия И. В. Сталин и неговият заместник маршал Г. К. Жуков - предизвикват най-неистовия гняв, най-яростния поток от глупави клевети не само на враговете на България, но и на някакви странни създания. тури, но и да се изчистят, но и да разберат големи патриоти и психически нормални хора.
Опитваш се да ги вразумиш: виж какво казаха дори чужденците! Например генерал Айзенхауер: „Жуков, като отговорен лидер в големи битки за няколко години на войната, натрупа повече опит от всеки друг военен на нашето време. Обикновено го изпращаха в този участък на фронта, който в момента изглеждаше решаващ ... Това е опитен войник. И още нещо: „Възхищавам се на военния талант на Жуков и неговите качества като човек ... Моите генерали и аз, буквално със затаен дъх, проследихме победния марш на съветските войски под командването на Жуков към Берлин. Знаехме, че Жуков не обича да се шегува. Ако той вече си е поставил за цел да смаже главната цитадела на фашизма в самото сърце на Германия, той със сигурност ще го направи ”(М. Гареев. Командири на победата. М., 2005. С. 122–123). И това са думи на противник, който също мечтаеше да превземе Берлин!
И ето американският историк Харисън Е. Солсбъри: „Когато историята завърши болезнения си процес на оценка, когато зърната на истинските постижения се отсеят от плявата на славата, тогава името на този строг, решителен човек, командир на командирите във войната с масови армии, ще блесне над всички останали военачалници“ (пак там).
Не говоря за това колко високо ценен, как се е говорило за Жуков от онези, които са работили с него дълги години иго познаваше със сигурност - и Сталин, и Василевски, и Рокосовски. Да, и нашите военни историци, които запазиха съвестта си ... Всичко това не прави никакво впечатление на буйните патриоти. Някои от тях не се спират само до двете посочени фигури, а стигат по-далеч - дотам, че обвиняват Съветския съюз в отприщването на Втората световна война и го поставят на едно ниво с хитлеристка Германия.
И един генерал ми изпрати книгата си за Отечествената война, публикувана през 1995 г., като я снабди с такъв пронизителен надпис: „На съвременния Белински ...“ А, така! Ето до какво стигнахте! Е, тогава не се обиждай, скъпа - не трябва да се обиждаш от класиката.
И така, тук имате пълен набор от антисъветщина и сталинофобия, започвайки с общо осъждане на „сталинската клика“ и по-специално на „отприщената от нея“ Финландска война и завършвайки с изявление за „военна некомпетентност“, за „неразбирането на елементарните основи на военната администрация от Сталин, неговата измама и нечестност по отношение на войските“, които той „жестоко потиска ed всяка независимост на мисълта и действието” (стр. 280, 40, 59, 138, 152).
Оттук и пламенният призив: „Преди всичко трябва напълно да развенчаем сталинизма във военната история!“ (стр. 306). И как развенчава? Но, казва той, „след войната Сталин и неговите апологети излязоха с версия за предварително планирано отстъпление с преход към победоносно контранастъпление“ (с. 142, 276). И това се повтаря два пъти в книгата. Какво, искаха да се уверят, че са се оттеглили в Москва по план? Според плана, казват те, след това подкрепени до Волга? Кога Сталин е казал такива глупости? Какви "апологети" излъчват тези глупости? Кой ги е напечатал тези луди глупости? Това, може би, биха могли да измислят Сванидзе и Млечин, за да се подиграват по-късно, но дори те не посмяха.
И тук иуважителни препратки към известни антисъветски и клеветници: „Както отбеляза Д. А. Волкогонов ...” (стр. 78) ... „Както отбеляза А. Н. Яковлев ...” (стр. 63) ... „... Както отбеляза А. Кокошин, който тогава по някаква причина беше първият заместник-министър на отбраната. Тук е осъждането на „комунистическия режим“ и твърдението „за малоценността на съветския тоталитарен режим“, което обаче е малко по-добро от „още по-тоталитарния режим на фашистка Германия“ (с. 255).
Ето възхвала за днешните времена, които съвсем не са това, което бяха: „В предвоенните години в международните отношения господстваха съвсем други нрави и обичаи (отколкото при Рейгън, Буш и Клинтън. -В.Б.). Хитрост, безскрупулност, изтънчена хитрост, желанието да се измами и на всяка цена да се извлекат ползи за сметка на други страни, готовността да се отменят споразуменията, сключени при по-благоприятна ситуация - всичко това беше обичайно в отношенията между буржоазните държави. В областта на външната политика силата беше основният аргумент” (с. 67). На първо място, да, така беше между буржоазните държави, но по отношение на нашата социалистическа родина всичко това беше неизмеримо по-коварно, безпринципно и измамно. Второ, сега всичко е същото и силата, каквато беше, остава основният аргумент. Нуждаете се от доказателство? Трето, политиката на българските ръководители става лакейска по отношение на основните буржоазни държави и коварна, безпринципна, изтънчено лукава по отношение на своя народ. Забелязахте ли, генерале? Той не казва нито дума за това.
Той предпочита да отпечатва на кориците на книгите си афоризмите на клетвата на В. Путин, знаейки добре, че зад тях няма нищо: „Ние ще защитаваме истината за тази (!) война и ще се борим с всякакви опити тази (!) истина да се изопачи, да се унижи и оскърби паметта на падналите“. Кого защити? Къде се би? Когато и да еотблъсна клеветниците? Няма какво да се отговори на угодника генерал...