Прочетете Миналото лято в Чулимск онлайн от Александър Вампилов - RuLit - Страница 16
ПАШКА. Не се страхувам от него ... Правете каквото искате! Не ме е страх от никого!
ДОБРЕ (бута го). Махай се, Павел!
И двете изчезват. Кашкина се появява от двора.
ВАЛЕНТИН (не веднага). Какво искаш?
КАШКИН. Преценете както искате... Ето бележката. (Подава бележка на Валентина, тя не я приема.) На теб... От Владимир... Написа го сутринта. Пресякох я.
ВАЛЕНТИН (не веднага). Какво пише там?
КАШКИН. Той те чакаше тук. В десет вечерта ... Той те обича ...
Пауза. Валентина седи неподвижно, втренчена право пред себе си.
Шаманов се появява, приближава се до пейката. Малка пауза.
Кашкина, както стоеше, без да се обръща, тръгна по улицата и изчезна в тъмнината.
ШАМАНОВ (меко). Но Бог все още съществува ... Чуваш ли, Валентина? Когато дойдох тук, си помислих: ако има бог, тогава сега ще те срещна ... Кой ще ми докаже сега, че няма бог? (Седна до нея, с чувство.) Търсих те... Чуваш ли. От десет часа, където просто не отидох ... И защо просто не промених решението си ... Валентин ... В края на краищата, сутринта ти казах нещо напълно грешно ...
Валентина, закрила лицето си с ръце, внезапно избухва в ридания.
(Става от пейката.) Валентина... Какво ти става?
Какво стана. Какво стана.
Спокойно... спокойно... (Докосна рамото й с ръка.) Каквото и да става - спокойно...
Пашка се появява от тъмнината и нечуто се приближава до пейката.
Чуй ме... Каквото и да стане - кажи думата и ще те отведа оттук... (Хвана я за раменете.) Искаш ли да те отведа?
Тя спря да ридае и го погледна за първи път в лицето.
Да, Валентин. Не знаеш в какво се превърна за мен през тези няколко часа... Разбирам, че може и да не ми повярваш... Но не знаеш какво се случи с мен. ще ти обясня Ако можете да обясните чудото, тогава ще опитам ...
ПАШКА.Много се стараеш.
Всичко, следовател. Вашият бизнес е отстрани... Закъсняхте.
Малка пауза. В това време се чува нарастващо пукане на мотоциклет. Пашка и Шаманов са готови да се хвърлят един срещу друг. Наближава катастрофата на мотоциклет.
ВАЛЕНТИНА (внезапно става, бърше сълзите си със сакото си). Татко идва. Махай се.
ПАШКА. Махай се, следователю... Не си бъркай в работата.
ВАЛЕНТИН. Оставете и двамата.
Пращенето на мотоциклет наблизо, лъчът на фаровете изтръгват и тримата от полумрака. Тогава мотоциклетът спира и Помигалов бързо се приближава до пейката,
ПОМИГАЛОВ (към всички, заплашително). Добре? Всички мълчат. (Към Валентина.) Къде беше. С кого?
ШАМАНОВ. С мен. Тя беше с мен… Бяхме в Потераиха.
ПАШКА. Лъжеш! (Към Помигалов.) Бях с нея! Аз, той лъже.
ШАМАНОВ. Тя беше с мен.
Пашка се втурва към Шаманов, но Помигалов го поваля.
ПОМИГАЛОВ. Спри се. (към Валентина) Кой беше с теб?
ПАШКА (Валентина). Казвам!
ПОМИГАЛОВ. говори! (Посочва Пашка.) Този?
ПОМИГАЛОВ (посочва Шаманов). Той?
Не им вярвай, татко. Те ме чакаха тук. Бях с Мечеткин… Спокойно…
Те нямат нищо общо с това, нека не лъжат ... И нека ... нека не ми пасват повече.
Да вървим, татко... Да се прибираме...
Далечният звук на дизелов двигател прекъсва и бавно заглъхва. Крушката под стрехата гасне и угасва. Всичко е потънало в пълен мрак.
Девет и половина сутринта. Всички са на верандата с изключение на Валентина и баща й.
Добри на бюфет. Пашка седи на масата най-близо до бюфета. В краката му има голям куфар. Шаманов и Кашкина седят на средната маса и довършват закуската си.
На съседната маса Мечеткин е обзаведен с храна от всички страни.
Дергачов и Еремеев седят един до друг на стъпалата на верандата. Еремеев стяга багажа си.Дергачев му помага. Известно време всички мълчат.
МЕЧЕТКИН (обръщайки се или към Шаманов, или към Кашкина). Тази къща (удари с пръст по масата) е построена от търговеца Черних. И между другото този търговец беше омагьосан (дъвче), омагьосан, че ще живее, докато завърши строителството на същата тази къща. (Пауза. Яде.) Ето, разбирате, докъде е стигнало суеверието. Когато завършил къщата, той започнал да я възстановява. (Дъвче.) И той преустрои през целия си живот ...
ДЕРГАЧЕВ. Прав си, Иля. Трябва да останеш.
ЕРЕМЕЕВ (клати глава). Тайга ме чака. Зрънцето чака, подутината чака. Катерицата също чака ... Зимата обаче ще дойда.
ДЕРГАЧЕВ. Виж, Иля... Винаги ще има достатъчно място за теб.
Валентина излиза от двора.
Добре… Благодаря… Довиждане. (Затваря телефона.)
Всички се обърнаха към Валентина. Тишина. Строга, спокойна, тя се издига на верандата. Изведнъж тя спря, обърна глава към предната градина. Бавно, но решително той се спуска в предната градина. Подходяща за ограда, укрепва дъските.
Портите се отварят, Помигалов се появява с мотоциклет. Той спира и като всички мълчаливо наблюдава Валентина.
Валентина отиде до портата на предната градина. Тя оправя портата и когато, както често се случва, има застой в работата й, Еремеев, който седи най-близо до портата, става и помага на Валентина.
Тишина. Валентина и Еремеев възстановяват предната градина.
Завеса
„Според мен това беше отлична пиеса, ярка, мила, написана с пронизваща сила на вампили. Всички ние, имам предвид редакционната колегия на алманаха, искахме пиесата да види бял свят в нашия алманах, защото това вече се беше превърнало в традиция, с която се гордеем: всички основни пиеси на Вампилов започнаха своето пътуване в шумния театрален живот от страниците на алманаха. Да, простозащото в крайна сметка това беше великолепна пиеса! Но, уви, на пътя й се изпречиха непредвидени трудности, които по това време изглеждаха непреодолими.
Вампилов седеше на дивана, подпрял брадичка на стиснатия юмрук. След дълъг размисъл той каза:
„Слушай, не е ли ясно за какво става въпрос в пиесата? Толкова неудобно! И тогава, след всичко, писах на Товстоногов, че пиесата е приета. Те вече започват репетиции. Излиза, че съм трепах?