Прочетете немските жестокости срещу пленени войници от Червената армия онлайн - RuLit - Страница 4
Ето как негодниците на Хитлер се разправят със съветските войници. За всичко това те ще платят щедро!
Командири и политически работници: Л. Балицки, П. Роменски, М. Куликов.
Когато влязохме в село Волошино, Ростовска област, откъдето бяха изгонени немците, с напредналите части на Червената армия, в северните покрайнини на селото в горяща плевня бяха открити 25 овъглени човешки трупа. Въз основа на свидетелствата на местните жители е установено, че преди да напуснат, германците са закарали 25 пленени войници от Червената армия в плевнята, заключили са ги тук и са подпалили сградата. Не е било възможно да се идентифицират обгорелите трупове.
Съставихме истински акт за това зверство на германците.
Батальонен комисар П. Сологуб
Старши политически служител М. Елецки
Старши лейтенант Н. Бабенко
Обезумели фашистки хищници престъпно нарушават международното право по отношение на ранените войници. Раненият войник от Червената армия Зудин, отблъснат от нашите войски от фашистки плен, разказа следното. Заедно с войника от Червената армия Федоров той е заловен от германците в полеви лазарет. След като отказват да отговорят на въпросите на офицера за разположението на частите на Червената армия, ранените червеноармейци са бити и подложени на жестоки мъчения.
Войникът от Червената армия Федоров е измъчван лично от офицер. С нагорещен щик той изгори ръцете на Федоров, намушка го в гърдите и в гърба. Не успявайки да получи отговор, фашистът застреля Федоров. Зудин е измъчван от офицер от щурмовия отряд. Отрязал няколко пръста на ръката си, пробил дланта на дясната си ръка и избил окото му.
На няколко километра от колхоза „Свободен труд“ нацистите превзеха полеви лазарет, в който имаше 23 тежко ранени войници от Червената армия. Щурмоваците започнаха да разпитватВойници на Червената армия се опитват да получат информация за местоположението и огневата мощ на частите на съветската армия. След като не успяха да постигнат целта си, озверелите фашисти се подиграваха на ранените в продължение на два часа, разкъсаха превръзките от раните и след това ранените войници бяха окачени на телеграфни стълбове по улицата на селото.
В района на село М. немски танкисти пленяват 18 ранени червеноармейци. Нацистите завлякоха ранените в дерето, избиха им зъбите с приклади и след това извадиха очите им с щикове. Оттегляйки се от град К., германците изгориха 15 ранени войници от Червената армия и един лейтенант в банята. Болни и ранени войници от Червената армия са обречени от нацистите на гладна смърт. Заповедта за 14-ти немски пехотен полк предписва: „При никакви обстоятелства не трябва да се дават пълни продукти на военнопленниците“.
В село П. са намерени 16 обезглавени трупа на червеноармейци и местни жители. Всички глави на загиналите са открити на 220 метра от труповете. Двама стари колхозници от това село казаха на войниците от Червената армия: „Веднага щом нацистите скочиха в селото, веднага започнаха да грабят. В кооперацията имаше водка. Германците се напиха, а след това започнаха да разделят плячката и да се бият. Вечерта, по заповед на офицера, войниците извадиха ранените червеноармейци от колибата и започнаха да ги бият, след което отрязаха главите им. През нощта пияни войници нахлуха в колибите, хванаха и изнасилиха жени. Мъжете, които се застъпиха за жените и дъщерите си, бяха убити.
По време на боевете за село Генералское (близо до Ростов на Дон) група ранени войници и командири на Червената армия са взети в плен от нацистите. Кървавият пир, който им устройват окупаторите, не подлежи на описание. Един ранен войник на Червената армия беше залят с бензин и изгорен жив, вторият беше разрязан на четири части със сапьорска лопата, третият, нарязан с ножове, беше съблечен гол и изхвърлен на студа под охраната на часови.Останалите пленници са изведени от селото от немците и разстреляни с експлозивни куршуми.
Германската армия се покриваше със срам векове наред. Ще изискаме от нея за всичко - и за сълзите на нашите майки и деца, и за смъртта на нашите бащи и братя, и за осквернената чест на нашите жени и сестри, и за разрушените градове и села. Възмездието ще бъде безмилостно, не е далече.
Жители, избягали от временно окупираните от германците райони, разказват за ужасните изтезания, които нацистите налагат на пленените войници от Червената армия. В концентрационния лагер, организиран от германците в град Д., се държат не само войници от Червената армия, но и цялото мъжко местно население на възраст от 16 до 60 години. Със специална заповед на германското командване той също е обявен за военнопленник. Концентрационният лагер в този град е създаден на малка площ, оградена с бодлива тел. Всички военнопленници се държат в мръсни, студени навеси. В тези навеси няма тоалетни, покривите текат. Войници на Червената армия лежат на гола земя. Палта, ботуши и много туники бяха отнесени от германците. Затворниците се хранят веднъж на ден с рядка супа от листа от пореч; не дават хляб. Недоволните от този режим са жестоко бити от германците и са разстрелвани за опит за бягство.
В село Ростовское немците заловиха петима тежко ранени войници от Червената армия. Смели съветски патриоти, въпреки жестоките мъчения, не дадоха никакви доказателства на нацистите. Тогава нацистите обесиха Червената армия. Един от тях беше обесен за крака. В лагера за военнопленници в Минск няколко десетки затворници умират всеки ден от глад и малтретиране. В град Корма ранени войници от Червената армия, затворени в лагер за военнопленници, се държат в поле под открито небе. Германците от време на време хвърлят трупове на мъртви коне през бодливата тел. Затворниците не получават никакво писмо. Местните жители се опитаха да предадат на затворницитехляб и ябълки, след което нацистите откриха огън по тях с картечници. Три жени са убити. Нацистите доставиха петима ранени затворници от Червената армия в село Василиевка. След като събра селяните, фашисткият офицер произнесе реч, в която заяви, че освобождава пленените войници от Червената армия на свобода. Няколко дни по-късно партизаните откриха на 9 километра от Василевка брутално осакатените трупове на войници от Червената армия - жертви на тази отвратителна фашистка инсценировка.
Съветските танкисти В. Кул, И. Князев и Н. Костенко успяват да избягат от нацисткия плен. Ето какво разказаха нашите бойци за фашисткия лагер за военнопленници, в който престояха 12 дни: „Лагерът беше създаден от германците в пустош и ограден с висока ограда с бодлива тел. В този лагер, заедно с малък брой войници от Червената армия, има мъже и юноши, започвайки от 15-16 години, които не са успели да напуснат районите, окупирани от германците с Червената армия. Германците отнемат топли дрехи от всички съветски граждани, карани тук, и дори туники от пленени войници от Червената армия. Хората се разхождат като сенки из лагера и едва движат краката си от глад. Германците носят вода веднъж на ден. Когато всички се втурват към бъчвите с вода, нацистите започват да стрелят. Всеки ден в лагера биват разстрелвани и умират от глад и болести 15-20 души.”
Червеноармейците Никитин, Тайкин и Максимов, които избягаха от нацисткия плен, разказаха за бруталното отношение към пленените бойци и командири на Червената армия от нацистките негодници.
„Ние, малка група войници от Червената армия, които бяхме заловени“, казаха те, „немските войници веднага се съблякоха, свалиха палтата, ръкавиците, ботушите и караха боси през снега до минно поле. Мините убиха 6 бойци.
Избягал от град Солци, заловен от германците, гр. Житникова каза: „Видях как нацистите караха по пътя 8ранени и изтощени червеноармейци. Германците ги блъскаха в гръб с щикове и ги биеха с приклади. Виждайки, че затворниците не могат да продължат, чудовищата ги застреляха точно там, на пътя.