Прочетете онлайн My Youth Romantic Comedy Turned Wrong, As I Guessed 2 LP
Може би разбрах нещо. Оставаше само да се направи нещо, за да се коригира ситуацията.
- Хайде да се разделим. Честно казано очите ми вече се свиват. Сега ще си допия и ще се прибера вкъщи.
„Ти…“ Юкиношита въздъхна раздразнено, очевидно се готвеше да ми каже нещо, но Юигахама я спря.
- ДОБРЕ ДОБРЕ. Юкинон, да се прибираме?
Юигахама и аз разменихме погледи и тя кимна леко. Тя сякаш осъзна, че Юкиношита определено не е на себе си в момента.
- …Глоба. Тогава нека си дам почивка.
Юкиношита като по чудо ме послуша, сякаш сама осъзнаваше, че се държи странно. Тя спокойно постави няколко банкноти на гишето, без дори да ги провери, и се изправи. Юигахама също се изправи от стола си.
„Юигахама, ще ти изпратя съобщение по-късно“, казах й в гръб.
- …А? О, уф. Да, хм, добре. На светлината на свещите видях напълно зачервеното й лице и ръцете й, суетящи се пред гърдите. Не се вписва в атмосферата на това стилно заведение, така че би било по-добре тя да се успокои. - Ще изчакам.
След като потвърдих, че Юкиношита и Юигахама са си тръгнали, разклатих чашата си и се обърнах към Кавазаки. Утоли малко жаждата си и заговори.
— Кавазаки. Дай ми малко време утре сутринта. Ще чакам в Макдоналдс в шест и половина. съгласен
- А? За какво? Гласът й беше още по-студен от преди.
Сигурен съм, че следващите ми думи ще променят отношението й.
„Искам да поговорим малко за Тайши с теб.
Кавазаки ме погледна подозрително — не, по-скоро враждебно. Отдалечавайки се от този поглед, допих чашата си на един дъх и се изправих.
- Нека го обсъдим утре. Чао.
- Изчакайте! - извика тя към мен.
Пренебрегнах я и се придвижих до изхода с вид на важност, съвсем в съответствие с атмосферата на този стиленинституции.
- Изчакайте! Тук не стига!
… Проклет да си, Юкиношита. Не си направи труда да плати вместо мен. Безшумно бръкнах в тънкия си портфейл и извадих банкнота от хиляда йени. И получи шестдесет йени ресто. Имам чувството, че не трябва да питам защо.
Близо хиляда йени за чаша джинджифилов ейл. Грабеж посред бял ден...
Бързо напред към следващата сутрин. Това, ако не вземете предвид, че вместо спокоен сън, седях в Макдоналдс в пет сутринта, кимах и допивах втората си порция кафе. Небето вече беше светло, врабчетата весело цвърчаха пред прозореца, кълвяха земята и отново се издигаха в небето.
Вчера напуснахме хотела и се разделихме. Когато се прибрах, помолих Комачи да направи нещо за мен и излязох навън, за да убия времето отново. Може би беше по-добре да спя, но нямах увереност, че мога да стана в пет сутринта.
Имаше една причина да остана тук.
Автоматичните врати се отвориха и Саки Кавазаки се появи, влачейки апатично крака. — Какво искаше — попита тя по-ядосано от обикновено. Защото може би не съм спала достатъчно.
Кавазаки беше толкова сурова, че дори ми мина през ума да се поклоня пред нея. Но отблъснах този импулс и се опитах да бъда възможно най-безгрижен.
— Здравей, закълни се. – промърморих с необичаен такт. — Искам да кажа, не ругай.
Изглежда, че опитът да се държите безгрижно се оказа голяма грешка. Но това е всичко, защото Kawasaki ме плаши адски много.
Но тази уговорка ми позволи да се отпусна и следващите думи потекоха плавно.
Останалото ще дойде скоро. Така че нека изчакаме малко.
Кавазаки ме погледна озадачено и в този момент автоматичната врата се отвори отново, пропускайки Юкиношита и Юигахама.
Веднага следразделихме се вчера, изпратих кратко писмо до Юигахама. Моли я да предупреди родителите си, да пренощува при Юкиношита и да дойде с нея в Макдоналдс в пет сутринта. Това е всичко - просто и прагматично писмо в три точки.
- Това пак ли си ти? Кавазаки въздъхна раздразнено.
Но тя съвсем не беше единственият ядосан човек тук.
Мрачният Юигахама упорито отказваше да погледне в моята посока.
- Не е спала достатъчно?
Попитах Юкиношита, но Юкиношита само сви рамене.
- Кой знае? Струва ми се, че тя спа добре ... Между другото, след като получи вашето писмо, настроението й явно се влоши. Какви глупости си й писал?
„Слушай, можеш ли вече да спреш да правиш секс маниак от мен? Не мога да си представя как прости инструкции могат да я ядосат толкова много.
Юкиношита и аз се спогледахме. И тогава изведнъж Комачи се намеси.
Да, брат ми, той е! Ни най-малка идея за деликатес!
„Ах, Комачи. Кога ще спреш да се появяваш от нищото само за да ми се скараш?
- Братко, обикновено инструкциите се пишат само когато общуват на работа. Инструкциите в обикновено писмо наистина убиват желанието за разговор изобщо.