Прочетете приказката "По заповед на щуката".
Българска народна приказка "По заповед на щуката"
Имало едно време един старец и имал трима сина - двама умни, а третият, Емеля, бил глупак.
Двама по-големи братя работят, а Емеля цял ден лежи на печката и бие палци. Веднъж братята тръгнаха за пазара и нека снахите попитаха Емеля:
- Емеля, иди донеси вода.
А той им каза от печката:
- Върви, Емеля, иначе братята ще се върнат, ще се сърдят.
- Е, добре, така да бъде, отивам да взема вода.
Емел слезе от печката, обу се, облече се, взе кофи и брадва и отиде до реката.
Емеля направи дупка в леда с брадва, напълни кофите с ледена вода и самият той гледа във водата.
Вижте - и в дупката има щука!
Емеля се изхитри и грабна зъбата рибка.
- Тук ухото ще бъде славно!
И изведнъж вземете щуката и му кажете с човешки глас:
„Не ме съсипвай, Емелюшка, пусни ме, пак ще ти бъда полезен.“
И Емелия се смее:
— За какво ще ме използваш? Не, по-добре да те заведа у дома, да кажа на снахите ми да сготвят рибената чорба.
И отново го хвърли:
„Пусни ме, Емелюшка, ще направя каквото искаш.
- Добре, щуко, само ти първо докажи, че не лъжеш. Уверете се, че кофите се прибират сами и водата няма да се пръска.
- Добре, преди да си пожелаете нещо, кажете вълшебните думи: "По заповед на щуката, според моето желание."
Емеля казва:
- По команда на щуката, по моя воля - вървете, кофи, у дома.
Той просто каза - самите кофи тръгнаха нагоре. Емел пусна щуката в дупката и отиде за кофите.
Кофите минават през селото, хората се чудят, а Емеля върви отзад и се смее. Кофите влязоха в колибата и сами застанаха на пейката. И Емеля отново се качи на печката.
От доста времевреме и снахите пак се приближиха до него:
- Емеля, нацепи дърва.
- Убоди, Емеля, иначе братята ще се върнат, ще се ядосат.
- Е, добре, така да бъде, ще нацепя дърва. По команда на щуката, по мое желание - отидете, брадва, нацепете дърва, а вие, дърва за огрев, влезте сами в колибата и се сложете във фурната.
Той просто каза - изпод пейката изскочи брадва - и в двора и да нацепим дърва за огрев, а самите дърва за огрев отиват в колибата и се качват в печката.
Мина още малко време и снахите отново попитаха Емеля:
- Емеля, дървата свършиха. Отидете в гората, накълцайте.
А той им каза от печката:
- Върви, Емеля, иначе братята ще се върнат, ще се сърдят.
- Е, добре, така да бъде, ще отида в гората за дърва.
Емел сълзи от печката, обу се, облече се. Взех въже и брадва, излязох на двора и седнах в шейна:
„Скъпа, отвори портата!“
И шаферките му казват:
„Защо, глупако, се качи в шейната, но не впрегна коня?“
„Не ми трябва кон.
Снахите отвориха портите, а Емеля прошепна на шейната:
- По заповед на щуката, по моя воля - отидете, шейна, в гората.
Каза само как е тръгнала шейната, толкова бързо, че дори кон не може да я задържи.
Трябваше да минем през селото, а шейната на Емелин беше смачкана по пътя, много бяха бити по страните и на много бяха поставени неравности. Хората бяха ядосани на Емеля, крещяха му, ругаеха го.
А Емеля дори не си духа в мустака, знай, че караш шейната.
Дойде в гората и казва:
- По команда на щуката, по мое желание - брадва, нацепете сухи дърва за огрев, а вие, дърва за огрев, сами паднете в шейната, плетете се.
Брадвата започна да сече сухи дървета, а самите дърва за огрев паднаха в шейната и се свързаха с въже. Скоро имаше цял товар дърва за огрев. И тогава Емеля нареди на брадвата да избие тежка тояга за себе си, седна на каруцата и каза:
- от щукапо команда, според желанието ми - върви, шейна, у дома.
И шейната се втурна към дома, но по-бързо от преди. Емеля минава с колата през селото, където току-що е смачкал много хора и там вече го чакат. Те хванаха Емеля и я измъкнаха от каруцата, като й се караха и биеха.
Емеля вижда, че нещата са зле и прошепва под носа му:
- По команда на щуката, по моя воля - хайде, клуб, удари страните им.
Скочи клубът от каруцата и да гледаме хората, та всички се разбягаха. И Емеля се прибра и отново се качи на любимата си печка.
Скоро новината за триковете на Емелин стигна до самия цар-баща. Той повика при себе си офицер и му нареди да предаде Емеля в двореца.
Един офицер влиза в колибата на Емелин и пита:
А Емеля му от печката:
- Обличай се елегантно, ще те заведа при царя.
Полицаят се ядоса и как удари Емел по темето му.
И Емеля шепне под носа си:
- По команда на щуката, по моя воля - клуб, чукайте страните му.
Клубът изскочи изпод пейката и хайде да бием офицера. Взе краката му със сила. Кралят се изненада, извика най-важния благородник при себе си и каза:
„Доведете глупака Емелия при мен в двореца, иначе ще сваля главата си от раменете си!“
Най-важният благородник купи стафиди, сини сливи, меденки, дойде в колибата на Емелин и остави снахите си да попитат какво, казват, обича.
- Нашата Емеля обича да я молят любезно и да й обещават червен кафтан.
Най-важният благородник даде на Емела стафиди, сини сливи, меденки и каза:
- Емелюшка, каква е ползата да лежиш на печката? Да отидем при краля.
- И тук ми е топло.
- Емелюшка, при царя ще те нахранят и напоят.
- Емелюшка, царят ще ти даде червен кафтан и шапка с ботуши в допълнение.
Емеля помисли, помисли и каза:
- Е, добре, така да бъдеЩе отида при краля. Ти върви напред, а аз ще те последвам.
Благородникът си тръгна, а Емеля каза:
- По заповед на щуката, по моя воля - иди, пече, в царския дворец.
Ъглите се напукаха в хижата, покривът изскърца, стената се отклони, печката се изтърколи в двора и отиде право надолу по пътя към царя.
Кралят гледа през прозореца, чуди се:
- Що за чудо е това?
И най-важният благородник му отговаря:
- А това Емеля, глупачката на печката, отива при вас.
Царят излезе на верандата:
- Нещо, Емеля, има много оплаквания за теб! Например, вие сте потиснали голям брой хора.
- А защо са се качили под шейната?
В това време през прозореца го гледаше царската дъщеря Мария Царевна.
Емеля я видя и прошепна под носа му:
„Според заповедта на щуката, според желанието ми, обичай ме, царска дъщеря.
- А ти, фурна, ме върни у дома.
Печката се обърна и се прибра, претърколи се в колибата и застана на първоначалното си място.
Емеля пак лежи, лежи и бие палци.
И в царския дворец има писъци и сълзи: Мария-Царевна изсъхва покрай Емеля, не може да живее без него, моли се на свещеника да я омъжи за Емеля. Тук царят командваше, болеше го.
Той повика при себе си най-важния благородник и каза:
- Вървете още тази минута за Емеля, предайте ми го, иначе ще си сваля главата от раменете!
Най-важният благородник купи сладки вина и различни закуски, дойде при Емеля и нека го почерпим със сладкиши.
Емеля хапна, напи се, напи се и си легна. И благородникът го качи в шейна и го закара при царя.
Царят веднага заповядал да търкулнат голяма бъчва с железни обръчи и да пуснат в нея Емеля Глупак и Мария Царевна. След това бурето се затваряше с капак, накланяше се и се хвърляше в морето.
Колко време е минало, никога не се знае, но Емеля се събуди. Вижда - тъмно иотблизо.
И в отговор чува:
- Скучно и отвратително, Емелюшка! Хвърлиха ни в една бъчва и ни хвърлиха в синьото море.
И Емеля прошепна под носа му:
- По заповед на щуката, по моя воля - бурни ветрове, разточете цевта на сух бряг, на жълтия пясък.
Задухаха бурни ветрове, морето се развълнува, разпени, хвърли варела на сух бряг, върху жълтия пясък. Пленниците изпълзяха от цевта и Мария-Царевна казва:
„Къде ще живеем, Емелюшка?“ Изградете всякакъв вид колиба.
И тя го пита дори повече от преди, казва нежни думи.
- Е, добре, така да бъде, ще го построя.
И под носа си прошепва:
- По заповед на щуката, по моя воля - подредете каменен дворец със златен покрив.
Току-що казано - появи се каменен дворец със златен покрив. Наоколо е зелена градина: цветя цъфтят и птици пеят. Мария-Царевна с Емеля влязоха в двореца, седнаха на прозореца.
- Емелюшка, не можеш ли да станеш красавец?
Тук Емеля се замисли известно време:
- По заповед на щуката, по моя воля - да стана добър младеж, писмен хубавец.
И Емеля стана такава, че нито в приказка може да се каже, нито да се опише с писалка.
И в това време царят отишъл на лов и гледа - има един дворец, където преди нищо не е имало.
„Какъв вид невежа е създал дворец на моята земя без мое разрешение?“
Посланиците тичаха, стояха под прозореца и задаваха въпроси.
Емеля им отговаря:
- Помоли царя да ме посети, аз сам ще му кажа.
Кралят дойде на гости. Емеля го посреща, води го в двореца, слага го на масата. Започват да пият.
Кралят яде, пие и изобщо не се учудва:
„Кой си ти, добри приятелю?“
- Помниш ли Емеля Глупака - как дойде при теб на печката, а ти заповяда да го хвърлят с дъщеря ти в буре,хвърлен в морето? Аз съм същата Емеля. Ако искам, ще унищожа цялото ви кралство.
Царят се уплаши неописуемо, започна да моли за прошка:
- Ожени се за дъщеря ми, Емелюшка, вземи царството ми, само не ме съсипвай, старче!
На това те се съгласиха. И направиха празник за целия свят. Емелия се жени за Мария-Царевна и започва да царува. Тук приказката свършва и който е слушал - браво.