Прочетете Принц Каспиан онлайн от Клайв Стейпълс Луис
Клайв Стейпълс Луис. Принц Каспиан
Хрониките на Нарния - 4
Имаше четири деца, чиито имена бяха Питър, Сюзан, Едмънд и Луси. Вече сте чели книгата „Лъвът, вещицата и гардеробът“, която разказва за техните прекрасни приключения. Те отвориха вратата на магическия килер и се озоваха в свят, напълно различен от нашия, и станаха крале и кралици на страната Нарния там. Докато бяха в Нарния, им се струваше, че са минали много години, но когато се върнаха през вратата на килера обратно в Англия, се оказа, че пътуването им не отне нито минута. Във всеки случай никой не забеляза липсата им и те не казаха на никого за това, освен на един много мъдър възрастен.
Всичко това се случи преди година, а сега и четиримата седяха на една пейка на перона на гарата, с натрупани куфари и пакети. Те се връщаха в училище. Те пътуваха заедно до тази гара и трябваше да се прекачат тук. Няколко минути по-късно единият влак трябваше да откара момичетата, а половин час по-късно момчетата трябваше да тръгнат с друг влак към училището си. Започването на пътуването, докато всички бяха заедно, им изглеждаше като част от ваканцията. Но сега, когато дойде време да се сбогуваме един с друг и да тръгнем в различни посоки, всички почувстваха, че ваканцията наистина е свършила и те са почти на училище. Бяха тъжни, нямаше какво да си говорим. Люси отиваше в интернат за първи път.
Беше празна, заспала селска станция и на перона нямаше никой освен тях. Изведнъж Люси нададе пронизителен писък, сякаш беше ужилена от оса.
Какво стана, Лу? — попита Едмънд и веднага извика.
„Какво има...“ – започна Питър и изведнъж и той извика: „Сюзан, пусни ме! Какво правиш? Къде ме водиш?" "Не съм те докосвал",Сюзън отговори. „Нещо ме дърпа. О-о, спри! Всеки забеляза бледостта на другите.
— И при мен е същото — каза Едмънд, дишайки тежко. „Сякаш ме завличат. Колко ужасно дърпащо... ах! започва отново.
— Аз също — каза Луси. - О, не мога.
- На живо! — извика Едмънд. - Да се хванем за ръце. Магия е - усещам я. по-бързо!
„Да, хванете се за ръце“, каза Сюзън. „Би било хубаво, ако свърши по-рано.“ о!
След миг багажът, пейката, платформата и гарата ги нямаше. Четирите деца, все още хванати за ръце и дишащи тежко, се озоваха в гора – толкова гъста, че клоните на дърветата настръхваха и не позволяваха да се направи крачка. Те потъркаха очи и поеха дълбоко въздух.
- О, Питър! — възкликна Люси. „Мислиш ли, че може би сме се върнали в Нарния?“
„Можем да сме навсякъде“, каза Питър. Нищо не виждам заради тези дървета. Нека се опитаме да отидем на открито място, ако има такова.
С мъка, надупчени от игли и тръни, те си проправиха път през гъсталака. Но тогава ги чакаше нова изненада. Светлината стана по-ярка и след няколко крачки те бяха в края на гората, гледайки надолу към пясъчния бряг. Съвсем близо до тях се простираше тихо море, което търкаляше малки вълни по пясъка. Не се виждаше нито земя, нито облаци в небето. Слънцето беше там, където трябваше да бъде в десет часа сутринта, а морето беше ослепително синьо. Спряха, вдишаха миризмата на море.
— Хубаво е тук — каза Питър.
Всички набързо събуха обувките си и се запътиха през студената чиста вода.
„Това е много по-добре, отколкото да се връщате към латинския, френския и алгебрата в задушния влак“, каза Едмънд и след това настъпи дълго мълчание. Просто се плискаха и търсеха скариди и раци.
— И все пак — каза внезапно Сюзън, — трябва да се справимнякакъв план. Скоро ще огладнеем.
„Имаме сандвичи, които майка ни даде за из път“, напомни Едмънд.