Прочетете Сибирски приказки онлайн от автора Народно творчество - RuLit - Страница 41
След като свърши с месото, лисицата каза на жените:
Акостирахме, лисицата изскочи на брега и избяга.
Лисица и птица
Живяла една птица, гнездото й било високо на едно дърво. Веднъж лисица дойде при птицата и, за да се нагости, тя започна да иска яйце, като същевременно я сплаши.
„Ако не ми дадеш яйцата си, тогава ще се кача на дърво при теб, а ако не мога да се кача, тогава ще отсека дървото.“
Птицата се уплашила и дала всичките си яйца на лисицата. Лисицата изяла яйцата и отишла в дупката си. Птицата остана и плаче за тестисите си.
Лешник идва при птицата и я пита:
- Какво плачеш? Кажи ми.
Птицата казала на лешарката, че лисицата е изяла нейните яйца.
Защо й ги даде? казва лешарката на птицата.
- Е, как да не го върна, когато тя ми каза: „Ако не ми ги дадеш, ще се кача на дърво при теб, а ако не мога да се кача, ще отсека дървото.“
Лешникът попита птицата:
Откога лисицата стана катерач и секач? Тя те излъга. Ако дойде пак при вас, не давайте яйца. Когато иска да се качи при вас или да отсече дърво, вие й кажете: „Кога се научи да се катериш по дърветата и да ги сечеш?“
И тетревът отлетя. Птицата е сама...
Лисицата отново дойде при нея, започна да иска яйца, сплашвайки я:
"Ако не ми дадеш яйца, ще се кача на дърво, ако не мога да се катеря, ще го отсека."
Птицата й казала:
От кога станахте алпинист и дървосекач? Продължаваш да ме лъжеш! Ryabchik каза, че не можете да направите нищо от това.
Ядосала се лисицата и тръгнала да търси лещарка. Тя видя дупка в снега, започна тихо да пълзи, хвана го и го завлече със зъби в дупката си.
Лешник и казва на лисицата:
- Чакай да ям, хайде първоНека да говорим.
Ето го лещарка и пита лисицата:
- Знаеш ли, лисице, как мучат кравите?
Лисицата, без да отваря уста, каза: ммм.
Лешникът отново задава въпроса:
- Как блеят овцете?
Лисицата, с отворена уста, каза: b-i-a-a!
В това време от устата й излетя лещарката.
Живял на земята Крилат, летял като птица и поглъщал хора. Никой не можеше да победи Winged.
Един ден сред хората се роди момче, което получи името Агди. Агди порасна и каза на хората, че не се страхува от Крилатия, че ще се бие с него и ще го убие. Но никой не повярва. Напротив, всички разубедиха Агди: няма начин да победиш Крилатия, той лети като птица и затова не е необходимо да го докосваш.
Агди не послуша никого. Отидох да пътувам. Посетил осем племена, разговарял с осем могъщи жени. Жените обещаха да се съберат и да му направят големи железни крила. Но това можеше да стане само три години по-късно. Агди очакваше с нетърпение този срок.
Дошло определеното време и жените му направили железни крила. Агди ги облече и след седем години се научи да лети. Точно на двадесет години, Агди отлетя да търси Крилатия.
Тук Агди лети над гората, той видя една старица и я попита:
- Бабо, знаеш ли къде живее Крилат?
- И защо ви трябва?
„Искам да се бия с него и да го убия.
Не, няма да ти кажа къде е. Какъв войн сте вие?
Агди се ядоса, затрака с криле и полетя. Видях яребица, спрях и я попитах. Та казва:
„Знам, но нямам време да говоря с вас: търся храна за себе си.
Агди се ядоса и продължи. Срещна се със старец.
- Дядо, знаеш ли къде живее Крилат?
— Знам — отвърна старецът. - И защо ви трябва?
Агдиказа защо търси Winged.
Тогава старецът казва:
- Покажи ми, браво, силата си, тогава ще ти покажа пътя към Крилатия, иначе ме е страх от него: той е много силен и лети като птица.
- На какво, дядо, покажи ми силата си?
„Сега, ако счупите седем големи дървета, растящи в един ред, тогава ще видя силата ви!“
Агди се издигна над гората, махна, затрака с криле, пусна огнени светкавици и разцепи седем големи дървета на факла.
„Сега познавам силата ти“, каза старецът, „ти си герой. Слушам. Далеч оттук има голямо блато, през което нито човек, нито елен са преминавали. Зад това блато има гора и в тази гора живее Крилатия; лети и внимавай.
Агди напусна добрия старец. Той прелетя над тайгата, намери блато, прелетя над него. Видях юртата на Крилатия… Долетя, затрака с криле… Пусна огнени стрели…
Пламна крилата юрта. Самият Крилат се гърчеше в огнения пламък. Но тогава той се превърна в птица ... и полетя към небето. Агди го гони...
Оттогава Агди лети по небето, тракайки с криле, стреляйки с огнени стрели, за да убие Крилатия. Той лети на криле, направени от жени.
Край Зеления поток живееше заек. Наричаха го заека лъжец. Защо го нарекоха така, никой не знаеше. Други обаче се досетиха, но замълчаха.
Веднъж заек лъжец изтича на поляна и замръзна. Наблизо седят мечка, вълк, лисица и рис.
От страх сърцето на заека лъжец сякаш се откъсна. Той трепери. Не усеща: сърцето бие или напълно е спряло. Краката бяха отнети от заека лъжец. Няма сили да бяга. Стои като пън и гледа животните. И животните говорят. Те не го забелязват.
Тук заекът лъжец чува: животните се карат помежду си. Мечката казва:
- Рисът е най-страхливият в нашата тайга ...
Рисът изсумтя. очизелените й светлини светнаха. Краката на заека лъжец се подкосиха. И мечката спокойно казва на риса:
- Защо се сърдиш, рис. само се пошегувах...
Тогава вълкът се намеси:
„Въпреки че сестрата на лисицата е хитра, тя е страхлива. О, колко страхливо!
Лисицата скочи като ужилена:
- Аз?! Да, ти си стар страхливец! Нали едва избягахте от черния глиган?
„От нас, животните, аз почитам само господаря на тайгата – дядото на мечката.
Мечката се огледа. Но лисицата - там тя избърбори - каза:
„Да, и собственикът на тайгата, когато види двуного с пръчка зад раменете си, бяга, без да поглежда назад ...
Животните се спогледаха. Мечката се ядоса.
Заекът лъжец се скри в тревата. Лежи като мъртъв.
Могат да се случат лоши неща. Спаси враната. Седна на един клон и извика:
Страхливец ли търсиш? Ето го!
И тя посочи с черно крило заек-лъжец.
Животните виеха и ревеха.
Заекът лъжец се скри в храстите. Пусна го, без да поглежда назад.
Лисицата скочи на един пън и каза:
- Няма нищо по-страхливо от заека ... Той се страхува от всички. Всички се отдръпнаха. Вятърът огъва клона, заекът бяга: пред очите му има уста на вълк. Лист ще падне от трепетлика, заек отстрани: пред очите му има уста на мечка.
Животните казаха в един глас:
- Намерих страхливец. Ако живеем в хармония, няма да преяждаме зайци ...
Заек лъжец изтича при роднините си. Въздъхна, хвали се:
Защо зайците са такива страхливци? Изненадан съм! Тук съм поне заек, но не и страхливец! Току-що спорих с мечка и вълк, лисица и рис.
– спореше той. - изненадаха се зайците.
Те наобиколиха заека лъжец и се надпреварваха да питат:
- Кажи ми какво е мечка? Страшен.
Какви зъби има вълкът?
Страшни ли са очите на рис?
Заекът лъжец стана и каза гордо:
- Братя Бъни. Ще ви разкажа всичко по ред. Ще започна с дядото на мечката ... Мечката изобщо не е страшна. Изглежда, че тази кафява тръпка наистина не знае как да бяга. Лъжи, подсмърча, пуфти. Къде може да настигне заека. Смешно е да си помисля. А вълкът ... Е, що за животно е, когато го погледнете отблизо? Не се страхувах от този сив, стоях близо до него и му се карах.