Прочетете The SI Line онлайн от Олга Резниченко - RuLit - Страница 33
— Света, какво има?
- Ти знаеш…. Мислех си...
- Напразно стреляте с небойни патрони на състезания. Някой би направил ... много необходимо нещо.
(остър завой - и изчезна ... далеч)
И сърцето ми се чувстваше толкова зле. Отвратително е.
И така, какво искаш да направя? Какви са чувствата ти към мен сега?
Омраза... Омраза за това, което направих?
Е… Може би правилно.
Страхотен заместител. Добър отговор на опита ми да ни предпазя от болка.
На смъртта. Смърт ли ми желаеш?
Е, нищо... тази твоя мечта не е толкова висока.
Твърде вероятен случай - да умреш като бясно куче...
Животът ми е твърде хубав, проклет, болен, скапан живот. И затова не е оскъдно...за ТАКИВА подаръци.
Грабна, хвана, като шибан кърлеж, в сърцето ми ... и сега изсмуква малко оттам ... кръв.
Накарай го да боли. Изкореняването, с месо, вой и писък на душата от тялото винаги е удоволствие. Хубаво е да нараниш някого
... всеки път - за да не се отпуснете. не забравих.
Отличен начин да не оставите да живеете в мир.
Да, как можеш да забравиш? Кога и така.... където и да отиде, каквото и да прави, всичко говори, напомня за нея. В главата ми има само мисли - Киряева, Киряева, шибана кучка... Киряева.
Мразя я... че нахлу в моя свят. Рестартирах всичко там. Тя се разби по дяволите с вече премерения, ясно изсечен начин на изгубен живот.
Примирих се с всичко. То отдавна е примирено. Уби всичко.
И сега? Как да живея сега?
Когато отново в главата на мечтата, а в сърцето - ледените блокове се стопиха ... и чувствата кипят отново?
Проклет паразит, а не жена. Усойница, жлъчка, отровна змия. Тя се качи в душата, в сърцето, тялото - и сега се опитва да извади всичко отвътре. Живях зажилищен. Милиметър по милиметър... обръщане отвътре навън.
и аз ... вече ... и нямам нищо против.
Тя, нея аз вече. роб. Питомно коте.
Съскам, изсъсквам само злобно - в опит да отвоювам, да отстоявам последното останало.