Произход на думата пръст
Пръст. Общославянска дума, която има аналог в други индоевропейски езици.
род. н. -а, нар. перес, перес, олонецк. (Шах, ИОРЯС 7, 1, 302), украински. пръст, други бълг. пръст, св.-слав. пръст δάκτυλος (Супр.), болг. пръст(ут), сърбохорв. pȑst, словенски. pȓst, чешки, слав. prst, полски. parst, v.-локва. porst Свързани лит. pir̃štas "пръст", латв. pìrksts, pìrsts – същ., старобълг. pirsten "пръст", по-нататък, евентуално, тук d.-v.-n. първи "точка, било на покрива", ср.-нж.-нем. vorst, лат. postis "стълб", други инд. pr̥ṣṭhám "хребет, връх", авест. парща- "гръб"; виж Trautman, BSW 220; обр. Sprd. 399; Solmsen, IF 31, 454; М.-Е. 3, 224; Бругман, IF 11, 285; Е. Леви, RVV 32, 137; Валде-Хофм. 2, 349. Съпоставка с други инд. sparc̨as "хващам, докосвам", spr̥c̨áti "докосва" (Toothed, LF 27, 68) Meillet (ét. 302) отхвърля поради интонационните отношения. Махек (Reshershes 59 и сл.) се опитва да подсили сближаването с персийския „гърди“, като се позовава на факта, че сред някои народи (например сред казахите) новородените имат право първо да смучат безименния пръст, а не гърдата; виж също Frenkel, IF 54, 282. Mahek (пак там, 65 и сл.) също дава паралели под формата на идентични имена за пръста и зърното на гърдите. От *prstъ се образува пръстен, укр. пръстен, св.-слав. Пръстен δακτύλιος (Остром.), сърбо-чорв. pȑstȇn, словенски. pŕstan, pŕsten, чешки. пръстен, слвц. prsteň, пол. pierścień, лаб. парстен [За бълг. форми, виж също Соколова, Докл. и съобщение в. Яз., 2, 1952, с. 14 и сл. - T.]
Пръст. общослав., който има съответствия в други индоевроп. ез., (срв. латвийскиpirsts“пръст”, OE немскипърви“хребет, горен ръб на покрива” и др.)Пръстбуквално - “това, което завършва горната част на дланта”.