произход на фамилното име Нарижни

Представител на фамилията Нарижни може да се гордее със своите предци, информация за които се съдържа в различни документи, потвърждаващи следата, която са оставили в историята на славянските народи.

Фамилното име Narizhny принадлежи към широко разпространените и в същото време един от най-старите видове славянски фамилни имена, образувани от личен псевдоним.

Традицията да се дава на човек индивидуален прякор в допълнение към името, получено при раждането, съществува в Русия от древни времена и се запазва до 17 век. Индивидуалните псевдоними, чието предлагане беше практически неизчерпаемо, направиха възможно разграничаването на човек от други носители със същото име.

Фантазията на нашите предци при създаването на прякори беше неизчерпаема. Най-често прякорите стават назовавания, отразяващи характеристиките на външния вид, характера или поведението на човек. Заедно с това имаше голяма група от доста оригинални прякори, показващи оригиналността на района, в който човекът е живял. Такива прякори са били много популярни както в югозападните, тоест украинско-белобългарските и пограничните земи, така и в централна България. Те са носени например от ратнишкия селянин Еско Залесец (1565 г.), нижинския казак Семьон Подгайной (1654 г.), луцкия търговец Мартин Забужанин (1598 г.), запорожския атаман Фьодор Загородни (1649 г.) и много други. В същия ред с подобни прякори е именуването на Нарижни. Рига се наричаше не само „харман с плевня, покрит ток със сушилня“, но и „мярка за хляб, отиваща за засаждане“, и мястото, останало след тази сграда. Следователно прякорът Нарижни е даден на хората, живеещи "на плевнята" - близо до плевнята или на мястото, където някога е била плевнята.

През XIV век славяните от Западна Европа стигат до традицията да създават фамилни имена като специални наследени родови именаименуване. Първоначално се установява в Полша, както и в Украйна, която в края на XIV век се обединява с Полша в единна държава, и едва след това в България. За украинските и белобългарските земи е характерно образуването на фамилни имена с помощта на умалителни суфикси -енко и -ук / -юк или фиксиране на прякор като фамилно име без специален фамилен суфикс. Така псевдонимът Нарижни стана фамилно име, предавано от баща на син без никакви промени.

Кога и къде прякорът Нарижни за първи път се трансформира във фамилно име, предавано по наследство, в момента е доста трудно да се каже. Трябва обаче да се отбележи, че архивните източници не са запазили всички ежедневни форми на имена и прякори, използвани в старите времена, и само от исторически документи никога няма да разберем как нашите предци са се наричали един друг. Такива необичайни древни фамилни имена като Нарижни могат не само да разкажат много интересни неща за историята на появата на славянските фамилни имена, но и са безценно хранилище на древността, благодарение на което можем по-добре да видим и чуем привидно изгубеното минало.

Източници: Dal V.I. Тълковен речник на живия великобългарски език. М., 1998 Веселовски С.Б. ономастикон. М., 1974. Unbegaun B.O. български фамилни имена. М., 1995. Никонов В.А. Семейна география. М., 1988.

Анализ на произхода на фамилното име Narizhny е изготвен от специалисти от Изследователския център за анализ на фамилните имена