ПроизходКазаците и формирането на основните казашки имения през VIII-XIX век, Произход
Произходът на казаците. Ролята и мястото на казачеството в историята на България
Думата "казак" преди революцията от 1917 г. означаваше принадлежност към казашкото военно имение - едно от петте основни имения на Българската империя. Заедно с благородството и духовенството, казаците принадлежат към така наречените необлагаеми имоти (т.е. тези, които не плащат данъци). Данъци са плащали представители на дребнобуржоазните и селските класи.Голям тълковен речник на българския език. -- 1-во изд.: Санкт Петербург: Норинт. С. А. Кузнецов. 1998. С. 221 ..
Имението е социална група от хора, която се различава от другите по своя правен и икономически статус. Една от характеристиките е прехвърлянето на имоти по наследство. Това обстоятелство обяснява желанието на селяните и част от гражданите да преминат към казаците. Първото споменаване на казаците в българската хроника датира от средата на 15 век в описанието на нападението на Ордата над българския град Переяславл-Рязански. Оттогава започва развитието на два независими клона на казаците, които по-късно се сливат в хомогенна казашка армия. Единият клон беше нает служител - град, охрана и регистрирани казаци. Те попадат в дефиницията на думата "казак" като воин, който е в селището, принадлежи към специален клас казаци - лека кавалерийска армия и който е бил длъжен да служи на повикване на коня си, в дрехите си и с оръжието си.
Друг клон е казашката свобода, обединена в оригинални демократични републики. Тук по-подходящо е определянето на казаците като смели ездачи, живеещи на набези и война, необвързани със земята и дома. Версии: Според една версия казаците са се появили преди повече от 3 хиляди години,техните предци - "kasaks" са съществували още преди появата на Киевска Рус.
Според друга, казаците произлизат от половците (кипчаците), чиито потомци са кумиките, живеещи в Северен Кавказ. Има версия за произхода на казаците от скитите. Има и няколко версии за произхода на думата "казак" Най-често срещаните са следните: от татарската дума kazmak - да се скитам, да се скитам. Сред татарите тази дума се използва за обозначаване на бездомни и бездомни воини - скитници, съставляващи авангарда на татарските войски през 14 век; от монголските думи "ko" и "zah", което означава "броня, защита" и "граница, граница", откъдето "kozakh" е защитник на границата; от "касогите" - имената на кавказкото племе, чиито воини са използвани като спомагателна лека кавалерия в татаро-монголската армия и под които започват да се разбират най-общо конни леко въоръжени воини. Историята на казачеството в България може да бъде разделена на пет основни етапа:
1. XV-XVI век. - появата и развитието на служебните казаци и свободните казаци;
2. 17 век - преминаването на казаците към държавна служба. Формиране на първите казашки войски;
Z. XVII век. - средата на 19 век - национализация на казаците. Формиране на казашкото имение и основните казашки войски;
4. Средата на 19 век - 1917 г. - завършване на процеса на национализация на казаците. Държавна служба на казашкото съсловие в Българското царство;
5. 1918 г. - до днес - периодът на оцеляване на казаците и борбата за запазване на техните традиции и обичаи. Военна енциклопедия / Ред. В. Ф. Новицки и др. - СПб.: Печат на И. В. Ситин, 1911-1915. -- Т. 11. С. 123.
Свободни казаци. През първите два периода имаше множество малки и големи (до 700 души) банди крадци или свободни казаци, които оставиха своя отпечатък върхуистория на българската държава. В онези дни думата "крадец" означава всички държавни престъпници. Особено много бандити се разхождаха по Волга. Те ограбиха не само обикновените търговци, но дори патриархалните и суверенните кервани. За да се бият с казаците, българските владетели периодично изпращат големи военни сили към Волга. Болните казаци се формират от крепостни селяни, избягали в покрайнините на българската държава, градска беднота, стрелци и други разорени и бедни хора. Те бягат главно към Дон, Днепър, Волга, Урал. Най-отчаяните, смели и волеви хора решиха да избягат. Това въвежда в формиращия се тогава казашки характер такива черти като любов към свободата, смелост, решителност, предприемчивост, чувство за братство и взаимопомощ.
Постепенно казаците стават все по-уседнали, животът им все по-регулиран, имущественото неравенство нараства, скотовъдството и селското стопанство започват да се вкореняват в икономическия живот. Появяват се все повече семейни казаци. Женската част от казашкото население беше попълнена със селянки, избягали от земевладелците, както и робини, заловени или изкупени от кримските татари и номадските племена.
За първи път споменаването на свободни (крадци) казаци се появява в средата на 15 век във връзка с оплакванията на ногайците до Москва за тормоз от казаците. През 1549 г. ногайският княз Юсуф се оплаква на Иван Грозни от донските казаци. Царят отговори, че на Дон живеят бегълци, разбойници, върху които той самият не може да намери справедливост.
В паметта на българския народ свободните казаци остават смели и справедливи хора. И до днес сред народа се е запазила любимата детска игра „Казаци-разбойници”. Военна енциклопедия / Ред. В. Ф. Новицки и др. - СПб.: Печат на И. В. Ситин, 1911-1915. -- Т. 11. С. 145.
слугиказаци. За защита и защита на българската държава се създават градове-крепости и се набират обслужващи хора от свободни хора, безимотни работници и др., които започват да се наричат градски казаци. За службата си те получаваха земя или определена заплата. Първото споменаване на градски (рязански) казаци датира от 1502 г. Разновидност на градските казаци са пазачите, които се появяват през 16 век в новосъздадените малки крепостни пазачи, наричани още „пътуващи села“, от които казаците отиват на служба на определени участъци и маршрути. През 1571 г. княз Воротински съставя „Хартата на гвардейската служба на Станица“, като за първи път разделя казаците на градски, или полкови, и караулни, или селски. Именно това събитие послужи като основа за учредяването на Деня на граничната стража, празнуван в съвременна България.
Петър I прехвърля в градските казаци цялата армия за стрелба с лък, останала след създаването на редовната армия (около 7 хиляди стрелци). През 16-18 век литовските и полските владетели създават отряди от казаци, главно от малорусите (украинците) и предците на беларусите, за защита на южните граници. Бяха вписани в регистри” (списъци) и получаваха заплата. Тези казаци се наричаха регистрирани. Те бяха разделени на области, ръководени от полковници. Всички казаци се оглавяваха от хетман, който, подобно на полковниците, се избираше от свикани съвети. Броят на регистрираните казаци достига десетки хиляди или повече, но в средата на 18 век техният брой е намален до 6 хиляди души. Често се бунтуват и участват в освободителното движение на украинския и белобългарския народ срещу полското владичество.
След обединението на Украйна с България през 1654 г. тези казаци са взети на държавна българска служба.