Произведението "Вълкът не е приятел с приказките на котката Василиса" от автора Любов Сушко - Литературен сайт Fabulae
Ако виелица плаче извън прозореца, Ако отново е хладно и тревожно, Василиса, заедно с Баюн, съставят приказки и може би Вие също ще научите Как се губят в снежна буря. - Насочете скръбта с тази котка към мен, Независимо дали живеят или умират всъщност.
Някъде запали огън в къщата, Крал Грах напразно кълне, Пак вълк, каква полза от вълк, Търси котка, а онази няма, О, преструвач, примижава и чака, Как ще дойдат след него през гората, И тази хитра котка ще се събуди, И замръзнала, ще се издигне пред очите ни.
Котката Баюн също не можеше да заспи в царските покои. И когато слугите започнаха да плачат и да се оплакват за нещо, той трябваше да отиде там и да разбере какво се е случило с тях там. Цар Грах имаше всичко, но котката беше отзивчива, откликваше дори когато не го викаха.
Вярно, тогава винаги трябваше да участва в нещо. Ето го този път. Главната бавачка съобщи, че принцеса Василиса е отишла в гората. - В коя гора, - възмути се котката, - я изпратихте за кокичета? Той си спомни някаква стара приказка, която разказа на принцесата за злата мащеха. - За какви кокичета принцесата, какво правиш. Самата тя отиде, иска да види вълка. И нямаше как да я спрем, толкова е хитра. Принцесата беше капризно създание. Котката знаеше това. Участвал е в нейното възпитание – разказвал е приказки за лека нощ. Там той се образова. И в края на краищата котката се опита да й каже какъв ужасен и ужасен вълк и кой знае, че тя ще отиде да го погледне. Тя не се нуждае от Иван Царевич, дайте ми Сивия вълк. Баюн се втурна в гората. Докато вървеше, той размишляваше колко странно са въздействали неговите приказки върху едно малко момиченце. И ако Макар беше с нея, чудя се дали щеше да отиде в гората илиНе? Баюн беше затрупан в снежни преспи, но той избяга. И изведнъж той почти се сблъска с напълно чужд вълк. Това наистина беше страшно. Откъде се взе този. Може би вече е изял принцесата.
Но очите са гладни - гладни. Значи има надежда, че е жива. - Коте, защо не си седиш вкъщи? – попитал го вълкът. - Да, можеш да седиш тук, когато момичетата искат да гледат вълците - отговори му котката, оглеждайки се. - И защо, откъде ни познават. - Не знам - излъга котката. Вълкът не му повярва. Вижда се веднага. Но той не каза нищо. - Такива момичета са отишли. Е, аз й казах, че ако се страхувате от вълци, тогава не ходете в гората, така че трябваше веднага да проверите поговорката за себе си, дори и в такъв студ? Принцесата напълно се отклони от лапите си. - И защо да се страхувате от нас, трябва да сте по-внимателни с приказките - предупреди вълкът котката. - И наистина не знам какво да правя и къде да бягам и никога не знаеш как и каква приказка ще работи - оплака се котката. В този момент те забелязаха принцеса Василиса. Тя се втурна към вълка, без дори да погледне котката. Вълкът беше изненадан и седна право в снега Той не знаеше какво да прави с такава странна принцеса. Исках да попитам котката и се обърнах, но го нямаше никъде - беше и отплува. - Котка, къде си? - извика вълкът. Изобщо не му хареса това, че остана сам с момичето. - Няма мир от него за минута - оплака се Василиса на вълка. - Да, той се грижи за теб - каза й вълкът. - Би било по-добре да се грижите за себе си, тук е студено и пълно с вълци, те могат да изядат. Въпреки че няма да го изядат толкова лесно, те ще се задавят. - Не те ли е страх от тези вълци? - попитал Вълкът - Защо да се страхувам от тях. Котката измисли приказки, за да ме плаши. А това означава, че в живота всичко трябва да е обратното, ако приказката е лъжа. - Как е обратното? - вълкът не разбра, не искашда кажеш, че ще ме изядеш? Вълкът се притесни. Кой знае какво й е на ума. И изглежда толкова безобидно и малко. - Не искам, ти си толкова глупав, колкото котката ми. Искам да кажа, че трябва да сте приятели с мен. И няма да нарани нито мен, нито теб. - Е, всичко е наред, да видим - вълкът се успокои малко. И когато се успокои, той отново си спомни котката. - Само да намерим котката, иначе кой ще ти разказва приказки.