Проявяват ли животните склонност към самоубийство?
Дали кучета, коне, китове и други животни умишлено отнемат живота си? Или е нелепо съвпадение? Могат ли животните да осъзнаят собствената си смърт? Днес ще се опитаме да го разберем.
Случаи на самоубийство на животни
През 1845 г. една интересна история се появява в Illustrated London News. Съобщава се, че черното куче умишлено се е хвърлило във водата при опит за самоубийство. Лапите й бяха напълно неподвижни, а това е много необичайно поведение за куче в реката. След като била извлечена на брега, тя отново се хвърлила във водата, опитвайки се да се удави. В крайна сметка това куче успя в очевидната си мисия на самоубийство и умря.
Според викторианската преса това куче не е само в усилията си. Малко след това в популярната преса бяха съобщени още два подобни инцидента. Първата е за патица, която се е удавила, а втората е за котка, която се е обесила на клон на дърво след смъртта на котенцата си.
Но какво всъщност стои зад тези инциденти?
Знаем, че животните могат да страдат от психични проблеми точно като хората. По-специално, те се чувстват стресирани и депресирани. Това са факторите, които влияят върху акта на самоубийство при хората. Знаем също, че поведението, което преди се смяташе за човешко, сега е открито и при други животни.
Но дали самоубийството е една от формите на това поведение? Дали животните умишлено са се опитвали да се самоубият?
Мнението на древните гърци
Това не е нов въпрос. Още древните гърци са се опитвали да намерят отговор на него. Преди повече от 2000 години Аристотел описва жребец, който се хвърля в бездна, след като несъзнателно е чифтосван със собствената си майка.
През II век сл.н.егръцкият учен Клавдий Елиан посвещава цяла книга на темата. Той цитира 21 очевидни случая на самоубийство на животни, включително история за делфин, който се е оставил да бъде заловен, няколко случая на хрътки, умиращи от глад след смъртта на техните собственици, и орел, който се хвърля в огъня на своя мъртъв господар.
Идеите на един викториански психиатър
Идеята за самоубийството на животни остава популярна тема сред викторианците. Психиатърът от онова време, Уилям Лаудер Линдзи, приписва суицидната меланхолия на животните. Тази идея е подета от групи за защита на животните. Активистите се опитаха да хуманизират емоциите си, опитвайки се да докажат, че имат способността за саморефлексия и намерение, включително способността да се самоубият от скръб или гняв.
Например през 1875 г. Светът на животните поставя на корицата си изображение на елен, който се опитва да се самоубие. В придружаващия текст се казва, че дивият елен не се е опитал да избяга от преследвачите си, а е тръгнал към ужасна смърт.
социално страдание
Въпреки това, след развитието на медицината през 20 век, отношението на хората към самоубийството става все по-клинично и този тип "героично" изобразяване на самоубийствени животни престава.
Как можете да обясните опитите за самоубийство на животните?
Такива истории не трябва да ни заблуждават, казва Антонио Прети, психиатър от университета в Каляри, Италия, който изучава световната литература за самоубийствата на животни.
Изследователите отбелязват, че масовата смърт на лемингите е неприятна последица от гъстата популация на животни, които мигрират по едно и също време. Случаите, в които животни умират след собственика си, могат да бъдат свързани с нарушаване на социалното равенство. Животното не приемасъзнателно решение да умреш. Факт е, че то толкова свиква със стопанина си, че вече не може да приема храна от друг човек.
Мисленето за животно, което умира след смъртта на собственика си, като за човек, който решава да се самоубие след смъртта на любим човек, е само проекция на романтичния стил в човешката интерпретация.
Ефект на стреса върху поведението на животните
Този пример сочи един важен факт. Стресът може да промени поведението на животното по начини, които застрашават живота му.
През май 2016 г. подобен инцидент се случи в парк на Тенерифе. Говорим за дива косатка, която се появи на един от плажовете на този парк за десет минути. В резултат на това се появиха десетки статии, че тя се е опитала да се самоубие.
Знаем, че косатките се държат различно в плен, отколкото в дивата природа, което не е изненадващо предвид размера на океаните, в които живеят. Неестествената среда стресира косатките, което води до повтарящи се модели на поведение. Когато се стигне до това, важно е да се разбере колко дълбоко тези животни изпитват емоции. Това ще ни помогне да разберем какво ги кара да действат по суициден начин. По-голямата част от тези случаи се дължат на плен или бракониерство.
Много други животни, държани в травматична среда, изпитват подобен стрес, посттравматично стресово разстройство и депресия.
Например в китайска ферма мечка, която била в процес на адаптация, удушила малкото си и след това се самоубила. Това е направено след изключително болезнено инжектиране на катетър в корема на малкото за извличане на жлъчка, която се използва в китайската медицина. Вестниците спекулираха, че тя е убиласебе си и сина си, за да предотврати по-нататъшни изтезания. Това е поредният пример за неестествено поведение, породено от стрес, тъй като животното е настанено дълго време в изкуствена среда. Можем да разгледаме този случай през призмата, че животното се е опитвало да избяга от плен.
Излагане на паразити
Има и друга хипотеза, която обяснява суицидното поведение. Има паразити, които заразяват мозъка на своя гостоприемник, причинявайки поведенчески промени, които позволяват на паразита да процъфтява. Често гостоприемникът умира в резултат на този процес. Например, паразитът Toxoplasma заразява мишките и премахва страха им от котки. Тази инфекция трайно премахва този страх, дори ако паразитът е унищожен.
Друг пример е паразитна гъба, наречена cordyceps lopsided. Той е в състояние да контролира умовете на мравките, превръщайки ги в зомбита. В резултат на това насекомото умира на места, където паразитът може да вирее.
И накрая, женските паяци позволяват на малките да ги изядат. Въпреки че умират в резултат на това, тази жертва не е самоубийство, а краен акт на родителска грижа. Тези паяци осигуряват собственото си тяло като жизненоважен първи източник на питателна храна, за да осигурят оцеляването на своето потомство.
Така учените заключават, че животните не се страхуват от смъртта като реалност. Те имат само страх от опасни ситуации, които потенциално могат да доведат до смърт. Това означава, че човекът е единственото животно, което може да се справи със собствената си смъртност и да я приеме.