Промяна на космологичната картина на света - Студиопедия
Първата научна революция се извършва в епоха, която оставя дълбока следа в културната история на човечеството. Това е периодът от края на 15-16 век, който бележи прехода от Средновековието към Новото време и е наречен Ренесанс. Последният се характеризира с възраждането на културните ценности на античността (оттук и името на епохата), разцвета на изкуството и утвърждаването на идеите на хуманизма. В същото време Ренесансът се отличава със значителен напредък в науката и радикална промяна в мирогледа, което е следствие от появата на хелиоцентричните учения на великия полски астрономНиколай Коперник(1473-1543).
В своя труд „За революциите на небесните сфери“ Коперник твърди, че Земята не е центърът на Вселената и че „Слънцето, сякаш седи на кралския трон, контролира семейството от светила, въртящи се около него“. [112] Това беше краят на старата аристотелско-птолемеева геоцентрична система на света. Въз основа на голям брой астрономически наблюдения и изчисления Коперник създава нова,хелиоцентричнасистема на света, което е първата научна революция в историята на човечеството.
Възникна фундаментално нов мироглед, който изхождаше от факта, че Земята е една от планетите, движещи се около Слънцето по кръгови орбити. Докато циркулира около Слънцето, Земята едновременно се върти около собствената си ос, което обяснява смяната на деня и нощта, движението на звездното небе, което виждаме. Но хелиоцентричната система на света, предложена от Коперник, не се ограничава до пренареждане на предполагаемия център на Вселената. Включвайки Земята сред небесните тела, които се характеризират с кръгово движение, Коперник изказва много важна идея за движението като естествено свойство на небесните и земните обекти, подчинено нанякои общи закони на единната механика. Така догматизираната идея на Аристотел за неподвижния „първодвигател“, за който се предполага, че задвижва Вселената, е разрушена.
Коперник показа ограниченията на сетивното познание, неспособно да разграничи това, което ни изглежда от това, което действително се случва (визуално ни се струва, че Слънцето „обикаля“ около Земята). Така той демонстрира слабостта на принципа за обяснение на околния свят въз основа на непосредствената видимост и доказа необходимостта от критичен разум за науката.
Учението на Коперник подкопава религиозната картина на света, основана на идеите на Аристотел. Последното изхождаше от признаването на централното положение на Земята, което даде основание намиращият се на нея човек да бъде обявен за център и най-висша цел на Вселената. Освен това религиозната доктрина за природата противопоставя земната материя, която е обявена за тленна, преходна, на небесната, която се смята за вечна и непроменлива. Въпреки това, в светлината на идеите на Коперник, беше трудно да си представим защо, като "обикновена" планета, Земята трябва да бъде фундаментално различна от другите планети.
Отбелязвайки влиянието на работата на Коперник върху идеите за природата, съществуващи по негово време, Ф. Енгелс пише:
Съществен недостатък на възгледите на Коперник е, че той споделя убеждението, което преобладава пред него в крайността на Вселената. И въпреки че твърдеше, че видимото небе е неизмеримо голямо в сравнение със земята, той все пак вярваше, че вселената завършва някъде в твърда сфера, върху която са фиксирани неподвижните звезди. Абсурдността на подобно виждане за Вселената, което противоречи на картината на света, чиито основи са положени от самия Коперник, се разкрива в изчисленията, извършени от датския астрономТихо Брахе(1546-1601).През 1577г. успя тойизчислете орбитата на комета, преминаваща близо до планетата Венера. Според неговите изчисления се оказало, че тази комета е трябвало да се удари в твърдата повърхност на сферата, която ограничава Вселената, ако такава съществува.
Един от активните поддръжници на учението на Коперник, който плати с живота си за своите убеждения, беше известният италиански мислителДжордано Бруно(1548-1600). Но той отиде по-далеч от Коперник, отричайки съществуването на центъра на Вселената като цяло и защитавайки тезата за безкрайността на Вселената. Бруно говори за съществуването във Вселената на много тела, подобни на Слънцето и планетите около него. Освен това много от безбройните светове, според него, са населени и в сравнение със Земята „ако не повече и не по-добре, то поне не по-малко и не по-лошо.” [114]
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: