моноцитна левкемия
Моноцитната левкемия е независим тумор на кръвоносната система. Неговата отличителна черта е увеличаването на броя на моноцитите и моноцитоподобните клетки в периферната кръв. Моноцитната левкемия е описана в отделни случаи при кучета, котки и говеда. Това заболяване може да се появи в остра и хронична форма и в зависимост от степента на зрялост на пролифериращите клетки има монобластни и моноцитарни варианти. Първоначалният доброкачествен ход на хроничната моноцитна левкемия по време на обостряне в края на заболяването протича според вида на острия монобластен вариантПериферна кръв.Моноцитната левкемия често се наблюдава при алеукемичен и сублевкемичен състав на кръвта. Има обаче варианти с левкемична левкоцитоза. Описани са случаи при кучета с 92 000 левкоцити и 10-12% монощитове в кръвта или със 74 000 левкоцити с 35% моноцити и монобласти. С лека левкоцитоза (11,1 хиляди / μl), броят на моноцитите не надвишава 1-3%, а сегментираните неутрофили достигат 82%. При котките, заедно с моноцитите, в кръвта се определят и монобласти. Клетките имат сиво-синя цитоплазма с азурофилна гранулация, назъбени или леко лобулирани ядра и груб мрежест хроматин. В ядрата на монобластите понякога се откриват единични нуклеоли. Малка степен на промяна в периферната кръв наподобява началото на хронична лимфоцитна левкемия, когато се отбелязва умерена лимфоцитоза. Въпреки това, при стернална пункция няма лимфоидна метаплазия в костния мозък и броят на моноцитите може да се увеличи Червената кръв често остава непроменена, броят на еритроцитите и нивата на хемоглобина са в нормалните граници. Въпреки това са описани случаи на тежка анемия при котки (2-5% хемоглобин).Клиничните симптомисе появяват при различниживотните не е една и съща и зависи преди всичко от стадия на заболяването и степента на органно увреждане. При хроничния вариант заболяването е безсимптомно за дълго време. Често се появява обостряне при съпътстващи патологии (туберкулоза, саркома и др.). Котките имат тежки общи разстройства с температура, загуба на апетит, депресия, мяукане и повръщане, наблюдавани са случаи на аборт. От специфичните симптоми, главно увеличаване на размера на лимфните възли, понякога слети помежду си, сливиците, далака и черния дроб. На участъка от туморно-дегенерирани лимфни възли нямаше модел, често се наблюдаваха кръвоизливи. Има инфаркти на далака, в засегнатата далака, бъбреците и черния дроб често се наблюдават сиво-бели огнища с различни размери, понякога дегенерация на сърдечния мускул с единични кръвоизливи. Хистологично туморите се състоят от полиморфни, предимно големи клетки с различна форма на ядра. Силовите клетки бяха с базофилна цитоплазма, кръгли ядра и различен брой нуклеоли. Броят на плазмените клетки често е увеличен.Хемопоеза в костния мозък.Заболяването е предимно доброкачествено. В началния етап потискането на нормалните хемопоетични кълнове е слабо изразено. С развитието на патологичния процес това потискане става забележимо В пунктата на костния мозък, по време на типичния ход на процеса, се увеличава броят на мопоцитоподобни клетки с различна степен на зрялост. Органите с базофилна цитоплазма и кръгло ядро, с различен брой нуклеоли, са разположени в намазката единично или на купчини. Зрелите моноцити имат нередовенформа, светла опушена цитоплазма и плътен ядрен хроматин. Въпреки това, доста често, особено в ранните стадии на заболяването, костният мозък остава непокътнат Цитохимичните методи на изследване се използват за диференциране на моноцитни клетки. Тези клетки дават положителна реакция към неспецифична естераза и нафтиламидаза и слабо положителна реакция към суданска черна.Цитоморфологичните променив кръвта, хемопоетичните и други засегнати органи се изразяват в увеличаване на броя на моноцитоподобни клетки с различна степен на зрялост. Често някои от тези клетки са морфологично подобни на древните туморни клетки. Ядрата имат грапава структура с нокти с единични нуклеоли. Цитоплазмата на клетките е светлосиня, без грануларност или съдържа единични азурофилни гранули. Енергийните клетки имат относително деликатна структура на ядрен хроматин с наличие на множество нуклеоли. Не винаги е възможно да се разграничат клетките от монобластната серия от злокачествени, туморни клетъчни елементи, които често придружават тази форма на левкемия. В хроничния ход на заболяването в кръвта и органите преобладават зрели моноцити с бобовидно или ноктообразно ядро с груба структура, почти безцветна или пушена цитоплазма с оскъдна, понякога прашна грануларност. В остра или обострена форма се увеличава броят на промоноцитите и миобластите, които се отличават с големия си размер, деликатната структура на хроматина на ядрото и наличието на нуклеоли. Вариант на хронична моноцитна левкемия е миеломоноцитна левкемия, при която се наблюдава увеличаване на броя на клетките от монобластната и мислобластната серия в кръвта и хематопоетични органи. Този вариант на заболяването е открит при баща от породата Холмогори на 10-годишна възраст. Видими клинични признацилипсваха, броят на левкоцитите за три месеца наблюдение се увеличи от 16,5 на 30,8 хил./µl. В левкоцитната формула 83% от клетките се характеризират с полиморфизъм както по размер и форма, така и по структура на ядрения хроматин. Малките и средни клетки (6-8 µm в диаметър) имаха ядро с неправилна форма под формата на трилистник, Reader и най-странните очертания. Някои от тях са подобни на морфологията на зрелите моноцити. Броят на тези клетки е 42%. Хроматинът на ядрото на повечето клетки има компактна, тигроцидна структура. В сравнително големи (9-10 µm) клетки хроматинът става равномерен, разхлабен, придобивайки очертанията на млади клетки. Цитоплазмата е тясна или средно широка, базофилна, с просветление към ядрото. До 10% от клетките на тази група приличаха на миелоцити: леко бобовидно ядро с груба структура с безцветна цитоплазма, с оскъдна прахообразна грануларност. Големи (10-13 микрона в диаметър) клетки бяха представени от мощни елементи с деликатна структура на ядрен хроматин. Едно от тях беше с неправилна, нетипична форма на ядрото, а други със заоблена, бобовидна форма. Клетъчните елементи с атипична форма на ядрото, широка базофилна цитоплазма приличат на туморни клетки. Останалите кръгли или бобовидни клетки се диференцират като монобласти, промоноцити, миелобласти и промиелоцити. Монобластите се отличават с голямо бобовидно ядро с няколко нуклеоли, леко широка цитоплазма от сиво-синьо до интензивно синьо, често с оскъдна азурофилна фина грануларност. Промоиоцитите имат сравнително груб ядрен хроматин, без нуклеоли и опушена цитоплазма. Някои от закръглените монобластни клетки бяха трудни за разграничаване от миелобласти базофилна цитоплазма. Промиелоцитна гранулация, специфична за този клетъчен тип, беше открита в цитоплазмата на промиелоцитите. Лимфоцити, сегментирани неутрофили и еозинофили присъстваха в много ограничено количество. Сред еозинофилните клетки са открити техните млади предстадии (пробидни и млади форми) В петна от костно-мозъчен пунктат, получен от третия и четвъртия сегмент на гръдната кост, броят на нормалните костно-мозъчни клетки е много малък. Това са главно монобласти, промоноцити, миелобласти и недиференцирани клетки. Принадлежността на клетките към монобластната серия на миелобластния слой както в кръвта, така и в костния мозък се потвърждава от методите на цитохимичните изследвания, проведени от Петровски. При аутопсията е установено прекомерно (размер 100x24x5 cm и тегло 5 kg) увеличение на далака. Фоликулите бяха ясно видими на разреза. Умерено дълбоки ингвинални лимфни възли също са увеличени, мастни на разреза, с кръвоизливи В петна-отпечатъци от далака има много мегакариоцити с ядро с малки и средни размери, широка цитоплазма. Зрелите лимфоцити са почти напълно заменени от млади клетки с особена структура на ядрен хроматин и наличие на нуклеоли. Имаше големи едноядрени и многоядрени клетки. Почти всички клетъчни елементи, които са били диференцирани като миелобласти, миелоцити, монобласти, лимфобласти и т.н., са имали кръгло или бобовидно ядро. Имаше много малко клетки с атипична форма на ядрото. В лимфните възли клетъчните елементи се различават от тези в далака. Тук те са представени от лимфоидни клетки с различна степен на зрялост, единични неутрофили, еозинофили и плазмени клетки. Гигантски клетки с едно или две ядра и широкбазофилна цитоплазма, атипични клетки със среден и голям размер, подобни на монобласти По този начин заболяването се характеризира с голямо разнообразие от цитоморфологични промени в кръвта и хемопоетичните органи. Тези промени са характерни за две (форми на хемобластоза - миелобластна и междурегионална. Частична миелоидна метаплазия в далака е характерна за първата форма, а увеличаването на броя на монобластните клетки в костния мозък и лимфните възли е характерно за втората. Във всички хемопоетични органи стромата е засегната в различна степен с пролиферация на атипични клетки. Периферна кръвта отразява естеството на цитоморфологичните промени в хемопоетичните органи. Подобни клетъчни промени в хемобластозите при хора се диференцират като миеломонобластичен вариант на моноцитна левкемия.